Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    17342

Уханието на кафето...

vboychev

236 прегледа

Докато слушам как във банята

водата сваля

нежната ни нощ

от тялото ти

си мисля за шегата

която времето

си прави с нас

като сълзите по обезумялото дърво отвън

те виждам още нежно разсъблечена

потънала в едно море

от сън

от галещи ръце

и недокоснати във тъмното усмивки

в уханието на кафето

което си направила за мен

преди да се събудя...

Рисувам те с дима на първата цигара

и се опитвам да забравя

че сме обречени деца

и някак си

успявам

да се смея на шегата

която времето

си прави с нас...



2 Коментара


Препоръчани коментари

Нямаш си и на идея как ме усмихна...веднага щом видях блогът ти.

За стиха нямам думи...ти винаги така изнизваш думите...красиви, като малки диаманти, но с платинени карфици, които се забиват болезнено...

Здравей пак Бойчев...радвам се да те видя.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.