Уханието на кафето...
От vboychev
· 650 прегледа
Докато слушам как във банята
водата сваля
нежната ни нощ
от тялото ти
си мисля за шегата
която времето
си прави с нас
като сълзите по обезумялото дърво отвън
те виждам още нежно разсъблечена
потънала в едно море
от сън
от галещи ръце
и недокоснати във тъмното усмивки
в уханието на кафето
което си направила за мен
преди да се събудя...
Рисувам те с дима на първата цигара
и се опитвам да забравя
че сме обречени деца
и някак си
успявам
да се смея на шегата
която времето
си прави с нас...
Препоръчани коментари