Книгата на мъртвите...

Това писмо не исках да го пиша

сега

токущо изтрезнях и нямам никаква

причина

да се усмихвам но почивам теб

тъга

и не приличам на себе си

едва

запомнил съм това

от теб

докосването като цвят на роза

изгубеното

като мъх

върху сълза от тъмен звън

камбанен

това стъпало тихичко не исках

да изкачвам

врата ти не исках да пречупвам

днес

не искам повече да търся

теб навсякъде

къде си

има ли те някъде

изобщо

и това

че съм запомнил плясъка

вълните няма да се спрат

наистина не може да е същото

вълнение когато спят

очите

някъде напълно преоткрили

значимото

това

което струва си да видят

после

спят

нали откривайки страха ще се събудят

и мен

и теб

звезди ли сме

или отвъд

напускайки естественото продължаваме

да плачем на брега на истината

търсейки ръцете си

защото страшно е

нали

звукът на самотата като обратното

на тишина звучи

нали

преди да се прегънем

тази нощ

ще се погледнем

и ще се познаем

аз съм ти

и ти си всичкото останало

докосване

и книгата на мъртвите

нали...