Ноемврийска утрин 3

Рисувам по гърдите ти лунички

така

заспиващо и скучно

нанасям нещо като тен

върху отмитата ти от нощта

спокойна кожа

татуировките на новото ни слънце

съзвездия от безпланетни петънца

жадуващи за животворна същност

разглеждам новото в очите ти

така

искрящо пълнолунни

напълно морско и прозрачно

чудовище от нежност

и спокойствие

преди да се усетиш

че в гърдите ти

отдавна съм си пуснал

корените

разказвам приказка на зимните ти устни

така

нелепо детски и съмнително

очакването ми да те прегърна

се среща

с неочакваното ти събуждане

кристално тихо

просто трепета в клепачите

и лекото вибриране на щорите

и връхчето..

езика ти върху последна устна

нецелуната

и умореното от сънища прозяване

и онова..

"Ставай де!

Искам закуска в леглото!"

Обичам те...