Ноемврийска утрин 1

Неравномерно заскрежените прозорци

говорят ми

че вън си бил

и тайно си надничал вътре

да ме нагледаш

да ме посетиш

в съня

когато тази тежка утрин

прогонва всички яростни надежди

за топлина и нежност

и сама

отново разговарям с първата цигара

и лепнещите от очакване очи

под парата на все така безвкусното кафе

едва проглеждат

тънки образи отвъдно мое

мое

мое

като наведеното над прозореца

умиращо и днес стебло

на розата

която всеки ден ми подаряваш...