имаш ли вятър
в косите
имаш ли нещо
като вода в очите
не просто
нещо
само повече от теб
в очакване на поредната
хапка живот
и усмивка
пред камерата
заради светлината
в...
пак там в очите
се ражда
но не света
просто
желание за мисъл
старание
като откъснат стрък трева
от бивша площадка
детска
където спомените
се събират в река
но не намират корито
а пясъчник
пълен с въпроси
за...
пак там в ръцете
се ражда
но не света
просто
някакво утре
което с последни сили
моделираш
според образа
в огледалото
за правилност
и яснота
но си докоснат
пак едва
от тъмнината
на утрото
което
обезсмисля
утрето
ми...
пак там в нозете
се ражда
но не света
а просто
желанието да си тръгна
далеч
от самотата на прегръдката
в която съм изгубен
за избора
на път...
но имаш ли вятър
в косите
и в очите
повече от вода
ще се срещаме
на кръстопътя на дните
като слепци
с кървящи колена...
и пак там в сърцата
ще се ражда
но не света
просто
желание
за живот...
Препоръчани коментари