Когато и луната..

Преди безлуние...

Нямам сили да се сбогувам

с нощта

така пленително тъжна

като валс

накъсан от познати

но нетанцувани мелодии

и кратки облачности

върху

лист оризова хартия

ще се погаля

с перата на твоето отсъствие

и в крилата си

ще сгуша почти обезглавеното си

утре...

Ще се събудя някак

трудно

победоносно

ще ми се усмихне глупавото слънце

и

ще ми подаде

една

от огнените си ръце

да ме извади от съня

и мрака

на приятната откъснатост

залутаност

узряла лабиринтност

на доверието ми

в онези часове...

Но нямам сили да забравя

нежността

на стиховете

които съм ти посвещавал

тази нощ...

както

и всяка друга

досега...

Преди безлунието...