Опит за дневник 2

Събуждам се...

Откъсвам три червени пъпки

от напъпилата през нощта възглавница

и напояваща съня ми с отвратителното си

старание да ме накара да измисля

поне една причина да го правя...

Часът е някъде около две секунди

преди в прозореца да се промъкнат

първите лъчи на мършавото слънце

пак като очакване за нещо ново

както всеки ден но пък защо

да му се връзвам...

Краката ми са очарователно големи

преди да ги изгоня от чаршафите

изглежда цяла нощ са бягали

далеч от мен от моето участие

в драматургично тъмния момент

на прекосяване на всички граници

между вселените и тъмните слънца

които ги запазват цели...

Не се опитвам да запомня пътя

до банята и тихото стенание на парата

покриваща усещането за вода

с усещане за новост но очите

едва ли ще запомнят пътя към разумното

оттичане на болките в канала

и сълзите ми дали не са случайни

този път...

Закуската е както винаги препечена

филийка жълт от съчиняване на митове и

пепели основно хляб нарязан предварително

но физиката няма как да отбележи

вълнообразното намазване на конфитюра

в квантовата си безчувственост

преди дори да се докоснат

с малкото останало в хладилника ми

сирене...

Все пак...

ще бъде нещо като яростно разливане

на чувства ако успея да запомня

как ризата излиза от калъфа и

усмивката на синьото райе

по вратовръзката се бори за присъствие

пред мускулно напомпената вялост

на ютията...

Обичам до полуда това нежно

втриване на аромати в тялото

но пак така нарцисистично спирам

растежа на брада по огледалото

за да не се налага да почиствам

отново тъмното и старото

петно с което истината се опитва

всяка сутрин да ме изненада...

Последните внимателно нанесени

върху лицето ми небрежности

започват вече да се стичат

към положителното настроение

с което се опитвам да напусна

мястото където тази вечер пак

ще се сдобрявам със отвъдното...