Опит за дневник 1

Прибързано отключих

на вратата празното

и тихото на стаята

едва ме вразуми

и погледа ми се начупи

в огледалото

като че някой ме е чакал

да се върна

прибързано затворих

на вратата трудното

не предположих че изобщо

някой може да се появи

на прага и да пожелае

да отговори на изискването

за събуване отпред

защото тази стая

някак си успява да се

самосъхрани

добронамерено отворих

на хладилника вратата

забравяйки да прочета

бележката която залепих

в просъница предишна нощ

където пише че е обезателно

надлежно явно и желателно

да пийна нещо твърдо

или хапчета за сън

защото на съседното

летище самолети

все още денонощно

се опитват да се надшумят

или да яхнат някой неразумен вятър

и от земята да се отлепят

завинаги (дано)

прибързано отворих

на бутилката капачката

не се надявах дух вълшебен

да ме изненада

и тътнейки с трансцедентален глас

да ме въодушеви със предложение

за три желания неизпълними

в обективната реалност

добронамерено изсипах

в чашата от вчера

остатъците от духа вълшебен

и се отпуснах на миндера

пред грозната картина на студа

която през прозореца се юрна

във стаята за да запълни

отсъствието на присъствие

прибързано изпих достатъчно

и се опитах да се насладя

на ярките проблясъци залязване

на слънцето и отраженията му

в отсрещните прозорци

но думите ми липсваха

а хоризонта и мъглата

започнаха спирално да се сливат

в ято гълъби които

обикновено храня с приказки

за лека нощ

добронамерено се вмъкнах

във халата си като преди това

изгубих всички дрехи някъде

из стаята и първите снежинки

на нощта навярно ги откриха

и без да се почувствам

като Архимед навлязох в банята

за вана миене на зъби

и припяване на песен

от последния албум на Бийтълс

прибързано отворих гардероба

и старата пижама се ухили

все едно не сме се виждали отдавна

а джобовете провиснали нали си спомнят

за пуканките люспите от семки

и страха от тъмното събуждане

но закачалките (не смея да им противореча)

напомнят за събуждането утре

и затова поглаждам нежно

синьото на вечния костюм

и се сбогувам с миризмата

на първа пролет в ябълковата кора

изсъхваща при вратовръзките

добронамерено се мушвам

под завивките и се предавам

на съня и тихичко

се моля да не свърши

преднамерено

добронамерено

едва...