Опит за формулиране на невъзможно желание...

дъждът ти ме донесе

повика ме

остана

като есен в теб

и тежките криле

и раните с които ме събуди

като песен в теб

като вода...

щастлива...

сънят ти ме донесе

открадна ме

поникна

като нежност в теб

и черните очи

и дланите с които ме събуди

като безбрежност в теб

като луна...

щастлива...

смехът ти ме донесе

изрови ме

разцъфна

като слънце в теб

и тъмните сълзи

и устните с които ме събуди

като сърцето в теб

като душа...

щастлива...

откривам

тук до теб

как винаги ще съм далече

заспивам

като спомен в теб

като забравено

във скъсан джоб късметче

като утре

като билетче

за несъществуващ влак

като лъжа...

и спирам

като неочакван стих

без смисъл

непотребен

и непотърсено донесен...

11.11.12