Опит за отключване...

без лице е тази нощ

посърнала в усмивките на празните врати

край пощата

и смешната забравеност на кръчмата

където спят изгубените духове

на празните бутилки

и малките стрелки

на тихите часовници

посочват пътя

но не и начина

да го започнем

после

ще ме спреш на ъгъла

ще ме погледнеш отвисоко

и ще се стопиш

с въпроса

можеш ли да ми услужиш

с малко щастие

че ми привърши

и цветята вкъщи

нямам със какво да напоя

и пак така когато

след безкрайно дълъг резен време

разбереш

че няма да ти отговоря

ще се усмихнеш на безлунието

и ще се стопиш

с въпроса

можеш ли да ме прегърнеш

после

ще тръгнат всичките секунди

по пътя си към лепкавите спомени

а ти ще се обърнеш

към нощта

и без лице

ще я целунеш

а аз ще се начупя

като огледало

на хиляди парчета неприсъственост

и въпреки усмихнатото тяло

на леглото

ще се завия с капчици роса

и ще полегна на земята

после

една от всичките луни

които винаги съм мислил че ме чуват

ще разнесе отровата си по скалите

на всички тъжни планини

като желание за спомен

преди очакването

и нощта

ще се откъсна

тихо като огън

ще запращя в очите ти

преди да ги затвориш

и като изповед ще се опитам

да се стопя с въпроса ти

къде отиваш...

някой ден

ще се събудя

и ще отговоря

светло е...