За споделените мигове

Музиката ти тъжна ражда спомени,

спомените, раждат въздишка,

въздишката в очите се спира

и капят тъжни сълзи.

Не знам сънувах ли или спомен

разказан ,споделени моменти,

виждам жена ефирно създание,

поело глътка нежност,огряно от обич,

живее в един прозаичен свят,

усмивка огрява нежно лицето ,

и носи се сред черно -белия си свят,

като малка богиня,като нимфа с нежност,

докосва с грация всеки предмет ,

в нея живее един различен свят ,

сред музика нежна ,сред танци и смях,

сред вечери тихи ,стихове четат.

Дали и е трудно да живее в мечти ,

а около нея проза в тъмни краски.

Замислих се мигом ,дано да премине

тази черта ,мечтите в реалност да претвори.

Музиката спира ,сълзите пресъхват,

от спомена остава само горчилка.