Приказки за лека нощ

(0 мнения)

Така е, отдадох се на забогатяване и съвсем забравих блога си. Ама хайде днес съм в настроение, синът е при бабата, която е отпуска, мъжа е болен, съответно съм потенциална вдовица и няма причина да съм в лошо настроение. И нали обичам да си думам за сина, то пък и нищо друго около мен не си струва да се спомене, мисля да ви разкажа за него...отново.

Ивчо вече е голям. Той е на впечатляващите три години и вече разбира нещата от живота. Сутрин се пазари да ходи с мен на работа, а не в детската градина, където Павла го бие. Горкото, още от сега е подложено на женски тормоз. Е, сутрин ставам рано убеждавам го да тръгне, оставям го в градината и вечер се срещаме около 19 часа вкъщи. Следват игри, забавления и сън. Проблемът е, че така и не научих детето ми да ляга рано. Очите ми вечер лепнат от умора, а той не иска и не иска да спи. Вечер си разказваме приказки за сън. Лошото е че той не обича да му се чете и за това трябва човек да напрегне отрудения си мозък.. Така се стига до безумни разкази с още по безумни сюжети. Сега ще ви разкажа една от любимите приказки на сина ми.

Баба Надя и дедо Христо (свекър ми и свекърва ми), имали едно прасе(мъжът ми). 35 години баба Надя гледала прасето, правила му мусака със заливка, гладила му чаршафите и кърпите и го гледала като писана яйце. Един ден прасето срещнало една принцеса (познайте чий прототип е тя). Принцесата погледнала прасето, съжалила се над него и решила да заживее с него. Живеели си те мирно и кротко, принцесата научила прасето не само да яде мусаката без заливка, ами да се радва, ако въобще има нещо за ядене, хич не и пукало за чаршафите и то трябвало да се радва, че са чисти. Един ден им се родило едно малко прасенце. Прасето и прасенцето тотално объркали живота на принцесата, въпреки това тя се грижела за тях и те заживеели щастливо.

Много съм добра, а? Мъжът ми като чуе да я разказвам пада да се хили. Той му разказва приказката за Инвестицията на баба Фани. Веднъж му разказвах приказката за „Червената шапчица“ и той ме попита как се казвала бабата. Аз уверено отговорих, че се казва баба Фани (майка ми). След това продължих по план и като дойде моментът, в който бабата се оплаква че е болна, мъжо софлира: Много съм болна, а трябва да правя ремонт хахаххххаха (това камъни в нейната градини заради непрекъснатите и ремонти). Въобще оправяме родата ред по ред...Сега Иво е научил песента за „Вълкът и седемте козлета“ и нали се пее „Ауууууууу от глад умира“. Само дето детето пее „Аууууу умирааааааам“. Докато разгадая що умира всяка вечер доста въображение вкарах. Иначе сега размята само някакви лисчета и обяснява, че това са пари. Щял да плаща сметките, да ми купува шоколади и нови обувки. Дай Боже, дай!

4 Коментара