От: Танцувай блус

Децата ни, скъпа, отдавна веч` не са деца,

а ний сме, мила, неусетно някак побелели.

И на лицата ни живота своята следа

остави, белег от мечти и болки отшумели.

И всеки косъм побелял във нашите коси

не със една едничка грижа в болка е белязан.

И нека огънят във твоите очи пламти

и днеска, скъпа, пътят ти да е с любов огряван.

Била е, казват, любовта прашинка на света,

Но дето две прашинки във безкрайната вселена

се срещнат и се слеят, заблестяват кат` звезда

сияйна, лъчезарно ярка, огненочервена...

О, ти си толкоз млада и изпълнена с живот!...

Танцувай блус, във вихъра на свойта младост, мила,

до сетен дъх, не спирай, ти танцувай със любов

и нека тя във тебе да сияе с всичка сила...

Източник: Танцувай блус