Забравяй ме , бързо ме забравяй .
Прах по снимки , следи от изплакана обич.
Зажадняла за нежност душа .
И помръкнала малка ръка ,
чертаейки звезди по стъклото.
В тази тъмно-мразовита нощ ,
пазейки топлина между спомени.
Някога ще остана сама- някога , но не сега .
Затварям се в себе си и в тебе .
Търся се .сред сивотата на безвремието.
Аз съм навик , просто спомен .
Прозираща реалност , малки снимки .
Прах от думи , каменни лица
извървяхме краткия си път.
Ще ти липсвам , с мъничко тъга .
Запомни ме , бавно ме запомняй,
аз съм шепот , вик в нощта .
Полъх на една душа .
Дали ще те изненадам със това?
Препоръчани коментари