В името на живота - посветено на един самоубил се убиец!

Много е трудно за един човек, който е бил част от съществуващата система и й е служил тялом и духом целия си живот, да се сблъска с факта, че системата пет пари не дава за него и няма да му помогне в нито една трудна житейска ситуация:

- нито при болест ще се погрижи системата за него, като му осигури подобаващо лечение и покрие трудовата му неработоспособност,

- нито за старините му ще се погрижи системата, като му осигури достоен живот чрез справедливо изработените му социални осигуровки,

- нито ще го защити системата от посегателствата и пладнешките обири на банки и данъчни, които едностранно и силово развалят предварителни договори и в нарушение със собствените си закони задушават под заплахи и притискане в ъгъла всяка самоинициатива или човешка дейност - като посягат на заработеното с цената на целия ти живот, било то пенсийка, или майчински надбавки, или социални помощи, или дом.

- Вече дори и на децата ти посягат, като ги национализират от ранна детска възраст със задължителната им институционализация далеч от майчините грижовни очи.

Много е трудно за верните служители на системата да разберат, че смисълът на живота не е в обслужване на мъртви системи и безчовечни правила, задушаващи живота в зародиш.

Илюзията за сигурност в тълпата, сред другите, сред установените норми, в служба на системата, притъпява твоята вродена интелигентност на човешко същество.

И когато системата те изхвърли, нормите, от теб защитавани, се обърнат срещу самия теб - тогава изведнъж изтрезняваш от пиянството на тълпата и нейната илюзорна защита.

За някои това е преживяване, което ги изхвърля завинаги от коловоза на живота, за други - по-жизнеустойчивите, това е повод да прогледнат за истинската стойност на живота.

От теб зависи дали ще посегнеш на живота си и дори и на този на любимите ти хора, защото страхът е унищожил и малкото любов в сърцето ти, или ще възкръснеш като феникс от пепелта на собственото си разочарование и обида и ще приемеш очевидността на допуснатата грешка да служиш другиму пренебрегвайки себе си, за да не я повториш никога повече. И вместо да зариташ собствения си живот в краката на нараненото си его, да захвърлиш обиденото си его на боклука на

системата, а ти да поемеш по пътя на себеуважението и силата да отстояваш правото си на Живот в Свобода!