Сянка
От shefkata
· 1808 прегледа
Вграждай майсторе, вграждай...
Сянката ми вгради в основите,
косите ми зазидай в стените,
аромата ми разпилей по стаите,
усмивката ми сложи на прага
и до нея гласът ми на входа.
Вграждай майсторе, вграждай...
Погледа ми на тавана да сложиш,
прегръдките ми под леглото,
целувките ми майсторе, скрий под дюшека,
мислите ми заключи в гардероба.
И когато вечер уморен се прибираш,
в своя дом, останал без сили,
жена ти да тича майсторе,
на вратата да те посрещне,
с моята усмивка на лицето
и с моя глас да ти проговори !
Когато си легнеш в леглото широко
и отправиш взор към тавана,
мойте очи от там да те гледат
и аромата ми до лудост да те докара.
Докато любиш жена си майсторе,
моите меки коси да галиш,
в прегръдките ми да се отпуснеш
и топлите ми устни да вкусваш.
Вграждай майсторе, вграждай,
че на жена ти зестрата е голяма,
дом трябва да и построиш...
Охолен живот печелиш майсторе,
една истинска любов губиш...
Вграждай, че само в съня си,
от утре нея ще любиш !
-
4
Препоръчани коментари