Премини към съдържанието
  • публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    87632

За вечерите и хората, или поне останките от тях

Lagrima de oro

97 прегледа

Всичко идва от вечерта. Вечер ставам по-тъжна, по-меланхолична, сещам се за всичко, което ме наранява, най-вече за самотата. Вечер душата ми се слива с възуха и ставам цялата душа. Сякаш губя земните си параметри и оставам само на духовно и непреходно. Вечер ставам човек, когото може да обичаш, така си мисля, особено пък като вечер съм готова да отдам цялата любов, на която съм способна. Вечер искам да говоря, но най-вече искам да мълча. Искам вечерта да не свършва, защото с деня идват задълженията и мислите за останалите неща. Сутрин усещам липсата на съня и на сънищата. А вечер, както е сега, искам да остана будна, да не заспя, за да не пропусна нито една въздишка на нощта...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.