• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

За вечерите и хората, или поне останките от тях

Lagrima de oro

65 прегледа

Всичко идва от вечерта. Вечер ставам по-тъжна, по-меланхолична, сещам се за всичко, което ме наранява, най-вече за самотата. Вечер душата ми се слива с възуха и ставам цялата душа. Сякаш губя земните си параметри и оставам само на духовно и непреходно. Вечер ставам човек, когото може да обичаш, така си мисля, особено пък като вечер съм готова да отдам цялата любов, на която съм способна. Вечер искам да говоря, но най-вече искам да мълча. Искам вечерта да не свършва, защото с деня идват задълженията и мислите за останалите неща. Сутрин усещам липсата на съня и на сънищата. А вечер, както е сега, искам да остана будна, да не заспя, за да не пропусна нито една въздишка на нощта...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход