Фламенко със спомена
От shanna
· 564 прегледа
Поредна вечер. Безсънна. Сама. Телефонът отново мълчеше - никой нямаше нужда от мен и тази вечер. Нямаше смисъл и да изляза - сред най-добрите си приятели се чувствах най-самотна в нощи като тази.
Виното вече се бе стоплило - напразно чакайки да му обърна внимание. В мислите ми постоянно се въртеше желанието да запаля цигара ... Разбира се - нямаше да го направя: бях си обещала да не пуша, а аз винаги изпълнявам обещанията си. А и тази натрапчива мисъл беше много по-добра от другите, които щяха да започнат да ме преследват, ако се бях поддала на изкушението.
Мразя пълнолунието - винаги ме кара да си мисля за неща, които е по-добре да забравя. Така беше и в тази нощ, прекалено светла, за да заспя, но и прекалено тягостна, за да искам да остана будна ...
И тогава чух звънеца - на кого му бях притрябвала по това време. С отегчение отидох да отворя - но нямаше смисъл: пак някой беше объркал звънеца, не търсеше мен. Така става в такива нощи ...
Така или иначе се бях разкарала до вратата, реших да проверя пощенската кутия - глупаво, нали: та кой изпраща писма на днешно време. Затова и не я бях отваряла дълго време - не помня откога. И сега с изненада открих в единия й ъгъл прашно писмо, върху което едно малко паяче вече плетеше своята мрежа. Лиших го от дома му - все пак любопитството надделя ... С красив женски почерк на плика бяха изписани моето име и добре познатото име на подателката: "Твоя: Фейт" (боже, колко претенциозно име). Старата глупачка отново не се бе постарала достатъчно и беше претупала задълженията си към мен.
В плика открих само едно малко листче, с една единствена дума: "Заслуженото". Само това се бе откъснало от закоравялото й сърце.
Препоръчани коментари