Когато ме измисли...

Измисли ме в пролетно ухание,

опасно и упойващо различно,

сутрин се будя с аромат на утро

и цветен е всеки мой ден.

Поиска като роза да разцъфна

да бъда утрото на твоя ден,

да бъда слънчевия лъч погалил ,

страните ти ,да бъда нежен полъх

да бъда -нощ и ден... .

А знаеш ли колко съм различна,

нежно цвете,капчица роса

вятър,дъжд и буря мощна.

Аз съм жена,когато обичам е истинско,

съмнявам ли се ,ставам безпощадна,

презра ли те- не съществуваш,

намразя ли-със поглед заличавам.

Изненадах ли те със това,

живеят три жени във мене,

едната е тиха и добра,

втората не пада на колене,

а третата е огнена жена ...

Измисли ме във есенни нюанси,

преливах от багри и мечти,

не исках зима в любовта ни ,

а пролетна любов да разцъфти..

Не виждаше ли как обичам

когато те видя-летя ,а не тичам

в душата си вплитах мечти,

закичих косите с надежда...

.

,