На баба

В живота ми нахлу крадец,

ограби ме в размер огромен.

Букет кокичета с червен конец,

остана ми единствения спомен.

И празна стая, пълна с тишина,

със болка и страдание човешко,

а моята разкъсана душа,

стои на прага, диша тежко.

Девети ден от месец февруари,

отвори се във мен девета рана,

сълза в очите ми припари.

Аз кротко чакам баба от зарана.

Букет кокичета с червен конец,

до мене тихо да постави...

Живота - стар, проклет крадец,

вазата ми празна днес остави !