Лунната соната

Мъжът на моите мечти

нямал вече онази тръпка...

да сложим край той реши-

било най-вярната постъпка.

Вратата изскърца протяжно.

Безмълвно стоях в тишината

и усещах с цялото си тяло

колко болезнена е самотата.

Плъзнах бавно и нежно ръце

по познатите клавиши на пианото

и ритъмът на моето сърце

успокоява се след преживяното.

Заструяват лунни лъчи

от таз соната съвършена

и спират сълзите в моите очи

от нейната сила целебна...