Лунната соната
Мъжът на моите мечти
нямал вече онази тръпка...
да сложим край той реши-
било най-вярната постъпка.
Вратата изскърца протяжно.
Безмълвно стоях в тишината
и усещах с цялото си тяло
колко болезнена е самотата.
Плъзнах бавно и нежно ръце
по познатите клавиши на пианото
и ритъмът на моето сърце
успокоява се след преживяното.
Заструяват лунни лъчи
от таз соната съвършена
и спират сълзите в моите очи
от нейната сила целебна...
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.