Дойдох,за да остана,Любов!
Аз съм музика на плачещо пиано,
полъх на вятър навяващ тишина.
Болка от несбъднати мечти…
Забрави ли ,любов какво ми каза?
Че съм единствена в света.
На пръста ми постави пръстен.
Без клетви и лъжливи обещания.
Не ме изпращай,любов аз пак летя.
Дори със счупени крила ще бродя по света.
Ще плача ,ще се смея и умирам ,
със всички влюбени по този свят...
И ако някой ден дочуеш стон ,
на плачеща цигулка,знай любов ,
това съм аз,ако ти е тъжно и тихо,
в полъха на вятъра ще бъда аз.
В тихите сенки среднощни,
в залезите за обичане,
в дните със светлите утрини
в аромата на първо кафе.
Помниш ли нашите мигове ?
Помниш ли още парфюма ми?
Не избърсвай сълзата любов
тя извира от сърцето ми.
Запалих душата си любов
и ако някой ден те обгърне самотата ,
с тишината ще се слея ,любов
в усмивката ти ще се притая…
Препоръчани коментари