Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    270
  • прегледи
    238245

Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога

blog-0148794001393348152.jpgЩе Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала... Звездата на Българите, на Божиите хора...

Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса - Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?

Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци - поне 5000 години преди Христа.

Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:

  • Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие. Аюр означава Ай (Живот) Р (Божи, Бог Ра)
  • Веда (Ведам, знам).
  • Аюрведа е древната медицина на българите.
  • А Пуруша е техният Първичен Бог. Първи за Пуруша разказва Риг или Рча веда, Речената веда на древните българи. Древните българи са били мъдри хора, Божии хора. Те са нарекли Бога, от който всичко е произлязло БъРъСа, а оттук е дошло и името на Бога по-късно като БъРа или просто Бра, Пра, Пъръса, Първица, Са (в Древен Египет) и така нат. - все имена на Бога. За дедите ни Бог Ра/БъРъСа е бил Космическото същество, личност, Всепроникващ и Всевиждащ, а също и много повече от Видимия свят, защото негов е и Невидимият свят. Той е обхващал всички посоки и е отвъд човешките представи. От Бъръса/Пуруша се е зародил светът в резултат на възникнало Негово желание, което дедите ни са нарекли Съкта/Сукта със значение Сака, стар български глагол за желая. От сакането на Бога Ра се е появила Вселената, като Бог е пожертвал себе си, като се е разкъсал на хиляди части и е създал всички растения, животни и хора. Тази жертва на Бъръса Древните българи са почитали като са жарели в огън растения и семена, за да нахранят Бога с тях. Тази духовна мистерия, изпълнявана върху древните ни каменни светилища от Жреците (тези, които жарят растенията) българите са нарекли Яжна / Ядна (от българския глагол яж, яде) и е запазена и до днес в езика на Ведите. А себе си българите са нарекли Ора, т.е. О-Ра, У Бога Ра, Убоги.

Йога на ведически санскрит означава свързване, съюз и произхожда от българската дума иго – впряг, свързване

Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.

Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда - „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Речената веда е устна традиция, предавана от уста на уста от така наречените Ричи/риши, мъдреците на речта. Трябва да отбележим, че тази древна традиция на препредаване на стари мъдри песни и химни е запазена и до днес в България, а до освобождението в Добърско е имало и такава школа за слепци, които да заучават древнобългарските мъдри слова, записани и във Веда Словена по-късно.

Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:

  • Племето на Агни (Огъня) Барати / Хората на БогРа (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат - със значение Маха (Големите) барати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
  • Племето на Бригите или още Баргавите (Хората на Брега, Крайбрежието), основателите на астрологията и други племена като Алина (Хората на Бога Слънце Ален), Ану (Хората на Небето Анъ / Нъ), Балани (Хората на БаАлен/Бог Ален), Дарию (Дарените).

Ето защо не бива да ни учудва фактът, че много от термините на древните веди – Ригведа, Аюрведа, Йога са български думи или произлизат от леко видоизменение в звуците на българските думи. Впредвид факта, че всеки един език е жива и непрекъснато развиваща се система и че за древните иранци и индийци българският език не е бил роден, може да се обясни и видоизменението на някои думи. Така например:

Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глагола йоквпрягам в иго, в ярем

Карма – карам нещо да се случи

Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога

Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог

Шрути - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето

Смрити – смърморени, измърморени - запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката

Джнана - Знана, знание, духовното познание

"Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!) - Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.

БОГАМ - така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);

БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;

ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!

ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша (Първуша) вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити (Пра-кара-ти, действащата енергия, която кара всичко да се случва).

ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви

БУДА - Будният, просветленият, осъзнатият.

Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена, е първата троица в човешката история и тя е в женски род и увековечава женското начало.

- Брама (Създателката на живота, Бременната с живота) Божествената (БаРа/БогРа) майка (Ма, Древнобългарската богиня на плодородието)

- Вишну/Виснъ (Поддържащата Живота, Родилата живота), от древнобългарския глагол "вес, вис" - увисвам, наплодявам, раждам

-Сива / Шива (Пробразителката на живота, Силата на смъртта и разрушението и новото раждане, "си" на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; "си" в българския език е приставка в думите "сила, син" и също придава значението на проправящият пътя, устременият, благословеният).

Интересното е, че Божествената Троица преминава от древната ни българска народна духовност и в православното християнство, където женското начало на всеприемането и любовта е вече заменено с мъжкото начало на авторитета и налагането:

- Бог Отец е Брама - Създателят на живота и на човека

- Бог Син е Вишну - Творението, поддържано и пазено

- Светият Дух е Сива - Преобразяващата сила на духа, който възражда материята, творението чрез смъртта и разрушението.

Все пак единствено Православното християнство от световните религии все още пази почитта към женското начало в образа на Богоравната Девата майка, Дева Мария, чийто праобраз е Богинята-Майка на Плодородието Първата при древните българи.

Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската дума мък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значение освобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.

Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Дзен (Дзин) в Китай и като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.

Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване. Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото.

  • Харесва ми 1


1 Коментар


Препоръчани коментари


Освен Абяза той препоръчва и Крия (от санскритския глагол кри – кроя на български език) означаваща целенасочено действие чрез духовни упражнения като дишане и други за прекрояване енергиите на тялото. Практиката Садана е позната и се използва не само в Йога, но и в православното християнство в неговата разновидност исихазма, в така наречената умна молитва. Садана се използва и в Исляма в зикр (спомняне на Бога).
Интересното при садана (седенето) е, че то е разделено на два вида:

  • Сакам садана (сакам, искам е български глагол) е духовна практика на желанието (сакането), подобна на молитвата, когато човек моли Бог за разни светски неща и придобивки. Сакам седенето се счита за по-низша форма на медитация.
  • Нискам садана (не искам, не сакам) – по-висша форма на медитация, в която желанието за материалното отсъства и човек се подготвя за духовно просветление.

При успешно пректикуване на Дян (медитацията на осъзнаването) човек постига Самади / Самази – състояние на единение с Бога, с Цялото. Думата самади/самази лесно се обяснява с българското Сам Ази – Аз сам, където Аз е Висшият Аз на Бога, който е единствената реалност. Единствено Бог Е и друго/други няма в Самади / самази!
Хората, постигнали самади се наричат седу за м.род и седви за ж.р. (практикуващи садана/Седене) или саняси от санскритската дума самниазисам без аза на личното его, човек, който се е отрекъл от егото си, преодолял е егото си, изчезнал е като его, разтворил се е в Бог, за да остане единствено Бог и Неговата реалност.
Тези йога практики отдавна са загубени у нас в първоначалния си вид, но можем да ги наблюдаваме все още в българските народни традиции под формата на:

  • Седенки (седене) – където хората се събират да пеят и споделят
  • Хора – където хората се хващат за ръце и танцуват заедно за споделяне и завихряне на жизнената енергия
  • Многобройните събори и танци на българите от дълбока древност до днес.

Тези народни традиции напомнят за днешни йога практики за духовно освобождение, практикувани в Индия в различни йога ашрами. Народните ни традиции несъмнено водят своето начало още от така наречените Тракийски мистерии, Орфееви розалии и други подобни, които са имали за цел да събудят духовните сили на човека чрез танци, музика, пеене, славословене на Бога, консумиране на определени ритуални напитки и храни и други древни духовни практики.
За съжаление под давлението на християнската институционална доктрина тези древни български обичаи са обявени за езически, безбожни, многобожни, еретични и прочие заклеймяващи определения и са били наилствено забранявани, а върху древните български светилища са строени християнски храмове за заличаване на следите от българската древна духовност. Но дори и малкото запазени до днес тракийски светилища говорят за несъмненото познаване на астрологията, земните сили, природните закони, законите на материята и духа.


Практикуването на Йога за духовно просветление е било немислимо за древните българи без практикуването на Аюрведа за опазване на физическото и умственото здраве на човека. Принципите на Аюрведа са насочени към опазване на живота — здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.
За основни текстове на Аюрведа така, както е запазена днес в Индия чрез Ведите, се считат два старинни ръкописа – Сушрута Самита и Карака Самита, наречени така по името на своите създатели.
- Сушрута е древен хирург, живял във Варанаси, Индия през 6 в. Преди Христа. Интересното при него е, че той произлиза от племето Иксваку, от което произлизат и Буда, и Рама – това е племето на саките (саки – приятели) -тракийско племе, преселило се на Изток след потопа в Черно море. За това племе е известно още, че го наричали племето на Сурва (Слънцето) и то е било многократно споменавано в индийските свещени книги Рамаяна и Махабхарата.
- Карака (Крача, ходя, странствам) означава странстващ ученик на санскрит и отвежда началото на Карака самита към древните Риши (Риси), създателите на Ригведа, древни мъдреци, мистици. Един Риси (или една Рисика за жена ( -ка е характерното за българския език окончание за ж.род ) са древни мистици, познали единението с Бога. Спори се за произхода на думата риси във ведическия санскрит.


За мен думата риси е тясно свързана с думата Речи/Реча на български език. Саките са били истински българи тракийци – високи, светли хора, руси, рижи или кестеняви със сини очи в голямата си част. Това се допълва и от факта, че Буда е описан като синеок представител на племето на саките. Дори едно от задължителните 32 физически качества на един истински буда (просветлен човек, риси) в древна Индия е било да има сини очи.
Древните мистици Ричите / Речите със значение Изреклите Истината хора ясно разкрива директната връзка между древните знания за духовно и физическо възраждане на древна Индия и древните българи траките, заселили се през Иран в Индия и Китай.
Още повече, че и китайски източници също съобщават за високите сияйни хора, т.е. Хората на Светилото, на Сурва основали първите Китайски династии – факт, който се потвърждава от намерените в Китай мумии на големи бели хора, както и запазеният в китайските пирамиди древно български знак IYI. Тези мумии са с рижи коси, български вълнени калпаци на главите и с остатъци по себе си от първото сирене в света, произведено именно по древната
запазена до днес единствено българска рецепта от квас и смес от бактерии! Древните бели хора, българите, са оставили и много артефакти от обработен нефрит в Китай, но най-старият обработен нефрит в света е намерен именно в България в района на Кърджали - нефритена свастика, което отново свързва китайските мумии с българския им произход.
От друга страна, първите билкари в Китай са Древните българи, преселили се там след потопа в Черно море. Дори император Сино е българин. Сино е бил Синът на така нар. Жълт Император и за него се знае, че е бил прочут билкар, който е експериментирал с билките и тревите и е създал много напитки и лекарства.

Първите напитки на света са Древнобългарските напитки на Жреците, Хората на Бог Ра. - http://aliya.blog.bg...bylgari.1327580.
Те са и тези, които са създали виното, медовината и други, които са наричали с общото име СоМа, Напитката на Боговете. Самата дума Сома е Древнобългарска и означава Със Ма / Съ Ма, Богинята Майка на Природата и Материята.
Тези древни напитки, както и аюрведичните лекарства и билки са били дело само на просветлени мъдреци, каквито са били Древните българи. Днешните учени не са дорасли в своето вътрешно усъвършенствуване до Върховната истина на творенето, ето защо единственото, което могат да създадат, са бледи копия на древните напитки, които могат дори да бъдат вредни, ако не са спазени пропорциите и качеството на продуктите.
 

Рисите (ришите) са практикували Аюрведа от най-дълбока древност и благодарение на усилията на индийския народ много от техните рецепти за лекове, отвари от билки и хранителни добавки са запазени и до днес. Ползвайки древни свитъци с рецепти, днешните индийски лечители аюрведици пазят тайното древно познание.
Така например, аюрведичните лечители са познавали до съвършенство ползата и вредата от металите в човешкото тяло. Те са притежавали умения да изработят хранителни добавки от специално пречистените метали на калая, златото, среброто, живака, арсена, които да обработят до наночастици без да притежават днешната нано технология. За целта са пречиствали металите, като са ги обработвали последователно чрез растителни и органични материи и топлинна обработка и стриване както следва:

  • Киснене на разтопения метал в различни видове олио, кисело мляко, ферментирал ориз, органични течности (урина)
  • Пържене / Жарене на разтопения метал – така нар. Жарана (жарене)
  • Многократно печене на метала – така нар. Пака (пека)
  • Изпичането е ставало в специално количество естествена кравешка тор – изсушена органична материя, като по тази начи се е регулирала температурата на печене.
  • Получената смес вече е била различна от метала, без блясък и без възможност да се преобразува отново в метал. Това се е наричало убиване на метала – мърана/мърене (мъртвене, уМЪРтвяване). Тази смес се е стривала продължително и ръчно на прах (толкова фина, че може да се измерва с днешните нанометри)!
  • Кисненето и съхранението на пречистения метал се е извършвало в глинени съдове с различна големина – подобни на тези, които са намирани и у нас, в гробовете на древните българи – като указание, че съответният човек е бил лечител и се е занимавал с преработката на билки и метали с лечебна цел.

Всички тези аюрведични техники на обработване на метала са отнемали години, ритмично са се повтаряли отделните операции (поне 7 пъти), а понякога и хиляда пъти всеки един етап от обработката на метала. Търпението, естествеността, природосъобразността на нашите деди при аюрведичните операции са достойни за възхищение – качества, които ние в днешно време сме загубили.
Отчитайки основното значение на употребата на металите в аюрведичните рецепти, не можем да пренебрегнем факта, че най-древните рудници и металолеене са намерени по нашите земи. За това свидетелства и най-старото обработено злато и скъпоценни камъни, намерени именно в България. Нашите деди са познавали до съвършенство металолеенето, за което свидетелстват и тънките листове обработено злато и сребро, намерени като артефакти у нас (Варненският некропол). Интересен за отбелязване е и фактът, че в Аюрведа златото се нарича Суварна – су Варна, от Варна, където е намерено първото обработено злато в света.

Българите са първите, които са топели рудата в древността и са я превръщали в метал, който са използвали и за лечение в древнобългарската айирведа, когато е стрит на фин прах; и за изработване на съдове за храна и вода; и за фини бижута с невероятна красота, както се откри и във варненското най-старо на земята златно съкровище. Древните българи са топели рудата в ями в земята, които след това са заривали с пръст и температурата в тях е достигала необходимата висока стойност. Именно тази дупка в земята за топенето на рудата българите са наричали варна. А едно от древнобългарските имена на златото, добивано във варната, е Съварна (от варна извадено). До днес се е запазила думата варница в българския език, означаваща дупка в земята, издълбана с цел гасенето на вар.
Раса пък означава сребро. Раса на санскрит означава и роса – а среброто блести като роса на утринното слънце.
Варна е българска дума, а Варна е български град от самата зора на човешката цивилизация. Варна е един от най-старите български градове и името му е било Варна от най-дълбока древност. Варна е и култура, и цивилизация - тази на Древните българи, основали първата в света човешка цивилизация Каменната цивилизация. За това свидетелстват както Побитите камъни край Варна и тяхното древнобългарско астрологическо знание, залегнало и в Първия в света календар Древнобългарският, така и първото обработено злато в света, намерено във Варненския некропол.

Очевидно нашите прадеди са познавали благотворното въздействие на металите, когато са в необходимата малка доза, върху човешкия организъм – за подмладяване, за лекуване на диабет, на нелечими болести, и др.
Не случайно от древни времена та до поколението на нашите баби и дядовци са се използвали в българския бит съдове от метали – калаени, златни, сребърни, медни. Спомням си моята баба, която чакаше с нетърпение калайджията да мине по улицата, за да му даде съдовете си за калайдисване. А водата, която пиех от нейната калаена манерка беше най-вкусната. Медените чашки и чайничета също доскоро заемаха своето достойно място в нашия народен бит. Но доскоро – днес предпочитаме пластмасовите съдове, пълни с химикали и с доказана вреда за човешкия организъм... Не всички обаче – забелязала съм, че един наш съвременник от Индия, мистик – йогин Садгуру, пие водата си само от меден съд.
Така, както са извличали полза от металите, древните са знаели и как да се възползват от съставките на минералите в природата, на слюдата, на така наречените скални сълзи и така нат. Знаели са и силата на билките и са приготвяли от тях отвари и вина. В днешна Индия голяма част от аюрведичните смеси се предлагат смесени с билки в подходящи вина.

И още един интересен факт - в Южна Индия се е говорил български език много преди преселението на тракийските ригведически племена в Северозападна Индия. Доказателство за това е народната медицина Сида, която е подобна на Аюрведа, донесена от българите на Северна Индия, но за разлика от Аюрведа, Сида е донесена в Южна Индия много преди ригведическите племена - 5000 години преди това. Сида е поне на 10000 г. преди Христа, като е наречена така по името на своите лечители сидар (седар) - седящите хора, практикуващите медитация, дошли от българските земи и донесли българската духовност и българския език! Сидарите са говорили за Богам, сидар е и древният билкар алхимик Богар, сидарите са говорили за Жива (душа) и други български думи. Индийските легенди говорят, че сидарите са дошли от морето, така, както и легендите на местните американци говорят, че от морето са дошли високите бели хора, построили пирамидите в Америките.

Естествено е обаче да запитаме себе си – защо нашите древни знания са загубени за днешните българи, или поне не са официално записани и съхранени? Защо с поколението на нашите баби свършиха народните аюрведични лекове – обтриване със зехтин и мас, нагрят зехтин за болно ухо, хума за възпаленото място и за мека коса, сок от дива зелка за възпалено ухо и така нататък. Отделни родолюбиви българи като Петър Димков записваха народните рецепти за билкови отвари, но това не бе превърнато в широко производство, както това се случва в Индия с много от аюрведичните продукти.

Не можем да отречем факта, че днешната фармацевтика е много развита, но и болестите ни не намаляха, дори повече и по-страшни станаха. А и няма как да не признаем, че днешните лекарства и методи на лечение са изключително агресивни химически продукти в по-голямата си част, които наблягат на разрушението на болните клетки, но не и на запазването на здравето на тялото, ума и душата преди всичко – така, както това постига древната Аюрведа.

„Благосъстоянието на Живота (Аюр, аир) е съединяването (санйога) на тялото, сетивата, ума и прераждащата се душа. Аюрведа е най-свещената наука за живота, благотворна за хората и на този, и на онзи свят.“ – Карака Самита, Сутрастана

Къде изчезна онова древно знание на древните българи от нашите земи и защо не е запазен нито един древен ръкопис или исторически документ?

  • И защо ли нашите поробители – и византийците, и турците с такава ярост разрушаваха дебелите стени на нашите религиозни светилища, като хвърляха срещу шепа монаси огромна войска, само и само за да могат след това да изнесат отвътре древни ръкописи и скрижали, исторически документи, а артефактите да накълцат на чакъл, с който да си постелят пътищата? Със същата тази ярост, с която османските пълчища запалиха и унищожиха Александрийската библиотека в Египет, която по думите на Платон съхраняваше древните знания на нашите предци.
  • И защо ли и до ден днешен исторически артефакти са скривани в задните стаички на музеите, или още по-лошо – изнасяни в чужбина? Като златният орел и въртящото се намагнетизирано кълбо от Царичина, за които беше забранено да се говори и пише?!
  • И не е ли време нашите политици да потърсят и извадят наяве българските исторически документи, които залежават във Ватикана и в други световни музеи, скрити добре от хорските очи?
  • И най-вече защо ние българите сме толкова безотговорни към своята древна история и своя корен? У нас има много лекари и лечители, които се занимават с Аюрведа, които славословят индийските медицински знания без да се замислят над очевидните български думи и термини, които се употребяват в тези лечителски методи. И които са склонни да търсят корена на Аюрведа навсякъде другаде – например в древна страна от потънал в Индийския океан континент Лемурия, но само не и у нас – първата човешка цивилизация според намерените тук исторически артефакти? И дори още по-зле – тези „българи“ твърдят, че ние сме произлезли от индийците – въпреки, че най-старите исторически находки са в нашите земи, не в индийските, не в татарските, не в тюркските – а в нашите български земи, където българският език се е леел от хилядолетия от устата на прототракийците (арийците) и тракийците. И не е ли национален нихилизъм и пренебрежение към себе си фактът, че наричаме себе си тюрки, татари и какви ли не още, а забравяме да се погледнем в огледалото и да видим светлите си лица, светлите си очи, високия си ръст и европеидни черти? Аз лично бих се радвала, ако темата за Аюрведа в България се свърже с Древнобългарската народна медицина - нашият народ има древни медицински практики, които са запазени и до днес в билкарството и други видове лечение от народната медицина. Имаме и останали в историята чудесни примери на народни лечители - Петър Дънов, Ванга, Петър Димков, и много други знайни и незнайни знахари. За съжаление, цялата древна информация за народната медицина по нашите земи е прикрита, унищожена, горена. А дейността на народните ни лечители осмивана и отхвърляна от официалната религия и наука. Може би е време да им отдадем дължимото признание, така, както го правят индийските организации за индийските лечители. 
  • И може би не е случаен фактът, че един от най-прочутите лекари аюрведици в света Дейвид Фроли има намерение да посети нашата страна тази пролет, като на всяка цена желае да види и лично да посети древните тракийски светилища, скалните обиталища и розобера на разсъмване, за да се вдъхнови от скритото в земите ни послание на хилядолетията.

Той очевидно знае нещо за Аюрведа, което у нас се премълчава – за да не обидим индийците, за да не обидим гърците, за да не обидим турците, и американците, и политиците, и фармацевтичните корпорации... Тези фармацевтични корпорации, които и до днес забраняват посредством законите на ЕС и САЩ в тези страни да се разпространяват аюрведичните лекарства. Нищо, че тези лекарства успешно лекуват и предотвратяват заболявания сред хората вече хилядолетия наред.
Страхувайки се да не обидим тези или онези, да не загубим нечие височайше благоволение, ние все повече и повече се отказвахме да бъдем себе си... докато забравихме кои сме ние Българите. Българите на най-древното човешко знание за духа и медицината, на най-древния човешки език, на първата човешка цивилизация!
Българите на българската земя и българския език - основоположниците на човешката цивилизация. 

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      Имало едно време един древен народ на българите, които били толкова чисти и божествени хора, че в сърцата си страх нямали. А само любов и почитание към Съществуванието, изпълнено с благотворящата светлина на Слънцето Бог Сурва и на Майката Природа Девата на Плодородието. Тези древни смели българи чувствали себе си едно със Земята и нейната благодат и не се страхували да бродят и изброждат земните прелести и континенти, планини и морета. А откъдето минавали, бел град оставяли, както и Ванга ни го каза. И не само градове, но и целителни мегалитни строежи и пирамиди, развито земеделие и животновъдство, рудодобив и металолеене, мореплаване и добив на сол, билкарство и аюрведа, йога и медитация на седарите /седящите хора – онези хора, които са владеели изкуството да се единяват с Бога/.
      И навсякъде, където кракът им стъпвал, древните българи били уважавани и почитани като богове от местното население. Всички народи по света пазят легенди за величието на Великите българи, огромни руси/рижи бели великани, със сини/зелени очи, предали божествената си мъдрост на своите местни събратя.
      - http://aliya.blog.bg...bylgari.1254793
      И в Америките легендите за тези древни богове българите все още са живи; живи са и до днес местните индиански обичаи на боготворене на някогашните рижи мъдреци – индианците са се отнасяли към древните българи - огромните бели хора с рижи коси, като към своите богове. Дори и до днес се е запазил култа им към древните българи, като продължават да носят българските цветосъчетания в носиите си, а мъжете да кичат главите си с боядисана в рижо и жълто слама, наподобяваща косите на техните древни богове - българите! (ясно се вижда този обичай на филма): - https://www.facebook...&type=2
      И друга гледка поразява очите на българина, гледайки този филм за древните каменни градове на Америка – удивителната прилика на пред-колумбийските каменни градове с българските каменни зидове и градежи, с които е изградено всяко едно българско село! - http://aliya.blog.bg...-zidove.1259071
      Поразен от приликата е бил и нашият велик писател и пътешественик Алеко Константинов, който казва следното в "До Чикаго и назад", частта за Чикагското изложение: " типът на индианките много напомня типа на нашите шопкини; има голямо сходство в костюмите и труфилата на индианките и шопкините; те също така си заплитат косици и си закриват лицето; също се причесват, носят същите металически дрънкала и... вярвате ли? - пеят почти тъй, както шопкините. Покъщнината им - чергите, кърпите, нашивките, ризите, като че са ги крадели от нашите селяни."
      Пред-Колумбийски цивилизации на континента Америка Първата известна пред-колумбийска цивилизация в Мезоамерика, на територията на днешно Мексико, е тази на Олмеките / Олимеките. Тази цивилизация е от 1500 год. Пр. Хр. и продължава до 400 год. Преди Хр. Счита се, че до голяма степен цивилизацията на Олмеките е определила всички останали древни цивилизации на Америка – маите, ацтеките, инките.
      Олмека е названието, което по всяка вероятност е свързано с меката и плодородна алувиална почва, мазна и лепкава като олио, в делтата на реките от региона. Олмека: Олио – Мека. Известно е, че древните българи при разселването си около Земята винаги са търсили мека и влажна почва, върху която да развиват земеделие и да се изхранват – например в делтата на река Нил, в делтата на реките Тигър и Ефрат, в делтата на река Нигер и така нат. Освен това много от древнобългарските градове са наименовани на почвата, върху която възникват поради земеделското основно препитание на древните българи – така например град Угарет, днешен Латакия или град Дамаск в Сирия. - http://aliya.blog.bg...iozen-p.1255876
      а/ Каменни мегалити
      Олмеките са били високоразвита цивилизация, която е известна с огромните си гранитни скулптори на глави с шлемове, наподобяващи по своя размер и култура на градежа и каменните Баригонски глави на Гватемала, и прословутите Каменни глави на Моаите от Великденските острови край Южна Америка, и главите Клавос (Главас) от каменния свещен град на Перу Кавин де Хуантар. Тези глави са били всъщност изображения на древнобългарски жреци, почитани духовни хора, които са извършвали своите ритуални богопочитания на древнобългарската Богиня майката на Плодородието Ма. Дори и върху далечните Великденскит острови е запазен култа и почитанието към Древнобългарската богиня Майка, наричана Ма в най-дълбоката ни древност. Каменните колоси, наречени Моаи са всъщност фигури на древнобългарски жреци, пренесли на далечния остров българските ритуални танци на жреците, облекли животински или птичи маски с пера на главите си. Ясно могат да се видят сцени от тези български жречески танци, изобразени на гърба на Моаите, както и древнобългарски рунически знаци. Моаите са били хората на Ма, Богинята майка на плодородието. Подобно на българските тракийски жреци, те са принасяли богопочитание на Ма в така наречените у нас Тракийски или Орфееви мистерии. Днес тези Мистерии са запазени у нас като Кукерските танци!
      - Олмекска гигантска глава
      - Баригонска глава от Гватемала
      - Моаи от великденските острови
      - Главите Кабеза Клавос /Главас в Перу
      И досега остава неясно за археолозите как древните са пренесли и издялали тези огромни гранитни блокове, тежки между 15- 20 - 25 т. Причината за използването им от древна цивилизация на хора, избити от испанските конквистадори, остава неясна за официалната наука. Нека не забравяме обаче, че най-старите мегалити са в България и те са служели за зареждане с геомагнитната енергия на земята, което се постигало при определено разположение на камъните спрямо слънцето и звездите. Тези мегалитни камъни, освен астрологически указатели, са служели и за засилване на геомагнитните вибрации на земята, които имат благотворно въздействие върху човешкия ум § тяло, а също и върху почвата и полето, върху които са поставени. http://aliya.blog.bg/history/2013/12/08/kamennata-civilizaciia-na-drevnite-bylgari-dolmeni-menahiri-.1216755
       
      Великденските острови са известни със своите огромни каменни глави, наречени Моаи. Тези глави са строени от народа на Ра Па Нъй, което е всъщност древнобългарското название за Бог Ра: Ра Ба Ни със значение Нашият Бог Ра. Езикът на този народ също е РаПаНъй посветен на Бога Ра и е по-късна версия на българския език, наподобяваща много някои думи от днешния арабски език, основан и възникнал върху древния български език на българите скити, заселили Близкия изток преди хилядолетия. Рабана и на арабски език означава точно това - Нашият Бог (като името на Бога Ра е влязло в самата дума за Бога: вместо българското Ба за Бог, Раба е Бог на арабски език.)
      Хората на Бога Ра и до днес играят танц, наречен ори, оро т.е. нашето оро, хоро. - https://www.kaldata.com/…/entry-11387-произход-на-названия…/
      Освен това те използват прото писменост, която подобно на древнобългарските руни изобразява сцени от бита на Божиите хора РаПаНъй.
      Каменните фигури на Моаите са посветени на Богинята Ма и носят нейното име. Ма е Богинята на плодородието на Древните българи. Като са строели Моаите в чест на Богинята Ма древните наследници на българите от една страна са указвали чрез огромните статуи пътя за своите мореплаватели върху дървените лодки, а от друга страна са омилостивявали Богинята на Плодородието за добър улов в морето. - https://www.kaldata.com/…/entry-11421-древните-българи-пър…/
      Особено внушителна е мегалитната архитектура на древните предколумбийски градове на Боливия Тиахуанаку и Пума Пунку (Пума Пунку означава Вратата на Пумата според древното население на Амарите). Тези два древни града се считат за абсолютно предизвикателство пред съвременната архитектура.

      Градежите са от каменни блокове от 100 до 400 тона, които освен това са транспортирани по неизвестен начин от кариера на 10 мили надалеч до брега на езерото Титикака.

      Блоковете в Пума Пунку също са огромни и с необичайна форма, специално издълбана за свързване на блоковете в неразривна триизмерна връзка без нуждата от спойващи материали.

      Местните индианци разказали на испанските конквистадори, че Гиганти са издигнали тези каменни градове. - http://blog.world-my...-and-pumapunku/
      Едно от първите доказателства за мощта и силата на древните българи великани се съхранява и до днес в Олмекските скални рисунки в пещерата Юкстлахуака, Мексико.
      На тази скална рисунка се вижда огромната фигура на владетеля, облечен с дреха като тъкана българска черга. Намерените в пещерата скелети са погребани в характерните за нашите древни погребения пози на тялото – изпънато тяло за мъжете и свито в ембрионална поза тяло на жените.
      Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро!

      През 1520 г. в Мексико се появява добре документиран пътепис от Магелан, който разказва за срещата си заедно със своя екипаж, с великан висок 10 стъпки. По-късно Магелан научил от местните, че великанът принадлежал към съседно племе. 85 години по-късно и Франсис Дрейк разказва за няколко червенокоси мъже, които били високи по 9 стъпки.
      http://atlanteangard...ian-giants.html
      Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча - те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли - с лодки.
      Тези древни българи обаче са оставили ярка следа в културата на последвалите ги заселници на Америка – индианците. В много от древните американски религиозни култове и обреди, запазени и до днес от индианското население така, както са ги наследили от древните българи, първите обитатели на континента Америка, прозира българската следа.
      Поразителна е приликата между индианските фолклорни носии, които продължават да са изпъстрени с българските цветосъчетания, и българските носии.
      - Маите в традиционните си носии
      - Андите, женски носии
      - Традиционна мъжка носия от остров Такиле, Перу
      Странното е, че никой от официалната археология не се осмелява нито да види фактите, нито дори да допусне и най-бегло предположение, че древните българи великани са строителите на тези каменоделски съвършенства – въпреки традиционното българско каменоделство, съществувало от най-дълбока древност и до днес; въпреки очевидния факт, че цивилизациите на инките, маите и другите индиански племена не са оригиналните създатели на тези уникални каменни строежи, а са ги наследили от първите заселници на континента Америка – древните българи.
      В своя забележителен филм „Забранената археология“ прочутият австрийски изследовател Клаус Дона дава неопровержими доказателства, че не индианците са оригиналните създатели на Великата каменна цивилизация на континента Америка, съществувала в дълбока древност.
      -
      Индианците, подобно на индийците, китайците, египтяните и така нататък, са само ревностните пазители на тази велика каменна древност, която са наследили от древните българи, но която не са продължили да развиват. И която гордо показват пред света като туристическа атракция – за разлика от „скромните“ днешни българи, чието древно наследство е потулвано, изнасяно в чужбина, присвоявано и отричано, а понякога и осмивано от собствените си наследници!
      А в същото време ярката древнобългарска светлина още свети над по-голямата част от земните народи....
      б/ Занаяти
      Не само изкусни каменоделци, но и изкусни златари са били древните българи, наричащи себе си олмеките:
      Прекрасни златни артефакти са оставили и инките – като например тази златна маска на Бога Слънце (Сурва):
       
      Освен злато, древните обитатели на Америка са обработвали изкусно скъпоценните и полускъпоценни камъни и минерали, и най-вече нефрита:

      Нека не забравяме, че най-старите известни майстори на златото и нефрита в света са именно древните българи, което се доказа от намерените съкровища във Варненски некропол и в околностите на Кърджали. - http://aliya.blog.bg...lgariia.1169771
      Прословутата Олмекска базалтова скулптура на „Бореца“ също показва неразривна връзка с древнобългарските обичаи като народната борба например:

      в/Пред-колумбийска медицина
      Всички тези северно и южноамерикански племена споделят обща култура, общ бит и общи богове и ритуали, които имат неразривна връзка с древните български народни обичаи и традиции.
      Така например, за всички тези народи е характерно кръвопускането – и като магичен ритуал, и като средство за лечение. Още в древната Олмекска култура са открити прибори за кръвопускане, така характерно и за българските обичаи дори до днес. У нас освен със специални уреди, кръвопускането се е практикувало и чрез пиявици и вендузи. При Олмеките са открити нефритени артефакти – специални лъжички за кръвопускане.

      Издължените черепи и черепната деформация също са част от древните медицински практики, съществували както на територията на древна Америка, така и у нас. Не само изкуствената черепна деформация, но и черепната трепанация се е практикувала в Америките от най-древни времена, с което доказва високото ниво на древнобългарската медицина.
      - Олмекски фигури с издължени черепи от нефрит и гранит, 900 – 400 г. пр. Хр.
      У нас има документирани намерени случаи на трепанация и изкуствено деформиране на черепа, датиращи от най-дълбока древност. С тях са се лекували редица мозъчни и нервно-психични заболявания, като според мен се е променяло вътремозъчното налягане, а оттам и мозъчния капацитет.. http://www.vestnikat...=58&format=html
      г/ Писменост
      Олмеките, освен изкусни занаятчии, са развили и своя писменост, която се смята за първата писменост на западното полукълбо: 900 – 650 г. пр. Хр. Олмекската писменост е дала началото и на писменостите на Маите и Ацтеките, като тези древни писмености наподобяват Египетските йероглифи и често са наричани йероглифни.
      - Епи - Олмекски надпис (2 в. Пр. Хр.)
      За такива йероглифни писмености, чиито знаци се основават най-вече върху позициите на човешкото тяло и ръцете му, или върху стилиризирани образи на животни и растения, се считат и предколумбийските писмености Куна (Куна е българска дума за Ръка) и Парежара (Жара е начин на изписване върху камък чрез жарене с въглен!), използвани съответно в днешна Панама и Андите:
      - Куна писменост
      Те наподобяват йероглифната писменост Микмак на северноамериканските индианци в днешна Канада. - http://www.globalser.../tran/jmicm.htm
      Характерното за всички тези пред-колумбийски писмености е, че те са вплитани в шевици и тъкани по стар български обичай. - http://aliya.blog.bg...bylgari.1261783
      От друга страна, и египетските йероглифи са наследници на древнобългарските руни, като директната връзка между тях може ясно да се види върху кивота от Градешница.
      - http://aliya.blog.bg...-afrika.1263705.
      - Кивотът от Градешница
       
      д/ Астрономически познания
      Олмеките се смятат и за създателите на Календара на дългото броене или както е известен днес Календара на Маите, който от своя страна е тясно свързан с първия календар на света – Българския. Характерно за Календара на дългото броене е, че той започва от една точно определена дата, отговаряща на 11 Август 3114 г. пр. Хр., която се смята за началото на Сътворението, когато Божественият Господар издига три камъка, върху които да закрепи небето и да позволи на слънцето да изгрее. Възможно е тази да е именно датата, когато древните българи са спрели своите дървени лодки и са стъпили на брега на Мезоамерика, където са издигнали първите си каменни постройки. За тези каменни градежи знаем, че са служили за ориентири спрямо слънцето и звездите и по тях се е организирал целия живот и бит на българите. Древните градове на Америка като Пума Пунку и Тиахуанаку в днешна Боливия, както и многобройните пирамиди в Мексико и Южна Америка са изградени в строга подредба спрямо слънцестоенето. На същия принцип са изградени и древните български мегалити по нашите земи. - http://aliya.blog.bg...te-hora.1216755
      За разлика от Календара на дългото броене, Древнобългарският календар счита за начално събитие на своето броене една доста по-стара дата - 5505 год. Пр. Хр. Възможно е това да е датата на Библейския потоп в Черно море, след който древните българи са се разселили из цялата земя и са оставили ненадминати и до днес архитектурни, астрономически и духовни шедьоври. - http://aliya.blog.bg...trandja.1106728
      Вместо цифри, Календарът на маите използва точки и чертички по един много експресивен и оригинален начин.
      - Числата на маите
      Подобен начин на броене е залегнал и в древнокитайските хексаграми, които пък от своя страна показват тясна връзка с древните българи, първите китайски императори.

      http://aliya.blog.bg...te-hora.1211243
      И древнокитайските хексаграми на И-дзин, и числата на Маите използват един и същи принцип на броене чрез точки, черти и прекъснати черти, които откриваме отразени още в древнобългарския календар – първият календар в света.
      Характерното и за българския, и за календара на маите е въвеждането на числото Нула. Така например древнобългарският календар започва броенето на слънчевата година, като пропуска първия ден на Зимното слънцестоене – който обикновено е 21 декември. Така този нулев ден е денят, който разделя старата от новата година. При календара на Маите нулата се използва по същия начин като разделител на два дълги периода от време.
       
      е/ Астрономическите пирамиди
      Невероятните астрономически познания на заселилите се в Мезоамерика древни българи са пряко свързани с огромните пирамиди, които те изграждат. Най-старата от тях е Великата Олмекска пирамида в Ла Вента, Табаско, където са намерени множество артефакти от нефрит, слюда, каменни фигурки, глинени съдове. Тази пирамида е висока 34 м. И е на 2500 год. Подобна на тази пирамида е и Пирамидата Ал Кастильо в Кикеница, Мексико, висока 30 м. И стъпаловидно изградена по подобие на пирамидата в Сахара.
      - Ел Кастильо
      - Сахара, Стъпаловидната пирамида
      - Трон, обкован с нефритени камъни, намерен в основата на Ел Кастильо
      Тази пирамида е специално разположена спрямо слънцето така, че в определени дни от годината върху нея се образува сянката на змия. Подобен храм, посветен на слънцето наскоро бе открит при археологически разкопки у нас - в Старозагорски бани. Но с няколко хилядолетия по-стар! Екип от археолози, ръководен от праисторика от Регионален исторически музей - Стара Загора Петър Калчев, откри праисторическа селищна могила в Старозагорските минерални бани. Тя датира от 5-ото хилядолетие пр. Хр. Обект на разкопките е ритуално каменно стълбище, което води към храма, датиращ от края на халколита. Идеята на стълбището е да следва изгрева и залеза на Слънцето!!! http://www.starozagorci.com/news-12728.html
      Змията е използвана от Древните българи като символ на Слънцето още от времето на почитанието на Бог СебАзий. - http://aliya.blog.bg/history/2015/05/06/drevnobylgarskite-bogove-na-sytvorenieto-za-trakiiskiia-konn.1359542
      По-късно змията е използвана и в строителствоо на хълмове, скални светилища и храмове като символ, следващ движението на Слънцето в продължение на годината. Такъв слънчев часовник представлява и Голямата змия в Северна Америка, Охайо - още едно от гениалните исторически артефакти, оставени от нашите деди навсякъде около земята.
      И досега остава загадка за археолозите как са пренесени огромните блокове, от които е изградена Ал Кастильо, след като най-близката кариера е далеч надолу по хълма. Може би не случайно е и името на този древен каменен град Кикеница – от българския глагол кикенча, качвам се с мъка нагоре по хълма, мъкнейки тежък товар.
      „– Ица“ е характерното за женски род окончание на съществителните имена в българския език – като ръченица, тупаница, безредица и така нататък, изразяващо масовост на името. Оттук и Кикеница – градът на тежкото масово мъкнене нагоре по хълма. Кикеница, или както днес го наричат американците Чиченица, е древен каменен град със запазени мегалитни постройки в чест на Бога на маите Кукулкан или още Богът на перушинестата змия.
      - Изображение на Кукулкан (Голямата перушинеста змия) в основата на Ел Кастильо
      - Вратата на Слънцето в Тиахуанаку
      На полуостров Юкатан в Мексико, се намира древният град на Маите Коба, разположен на 90 км източно от друг древен град Кикеница. И двата града носят български имена - Коба означава Към Бога. Кикеница означава Кикеня, Мъкна с усилие към върха. И двата града са разположени на плато, а най-близките кариери за камък са надолу по хълма на доста мили от тях.
      В град Коба е разположена най-голямата пирамида на полуострова - ИзМожа (Аз Мога), която е служила за храм на Древните българи, основатели на цивилизацията на маите. Градът е заселен за първи път около 1500 - 1200 год. пр. хр.
      ж/ Предколумбийска религия и духовност
      Богът на Слънцето Перушинестата змия Кукулкан се превръща в обединителното звено н а религията на маите, ацтеките и толтеките от Мезоамерика. Ацтеките го наричат Кетцелкоатл, а толтеките Гугумац (Гугумъж – Мъж с Перушинестата глава на Гугутка) и той в повечето случаи е изобразяван като мъж с пера на главата или като Перушинеста змия. Инките го наричат Виракоча, Паленките го наричат Вотан, Изамалите го наричат Земна.
        
      http://atlanteangard...and-giants.html

      Бог Земна е бил почитан в древния град на Маите в Гватемала – град Какеница (отново българска дума по подобие на Кикеница в Мексико). В този град са намерени артефакти с негово изображение във формата на керамична кандилница.

       
      http://archaeology.o...a-council-house

      Прави впечатление голямата прилика на изображенията на Кукулкан (Кокол – хан или ханът с Големите ококолени очи) с българските кукери.

       - Кетцалкоатл / Кукулкан
       - Български кукери
       - Гватемала, мъжки носии

      Най-вероятно този древен бог на олмеките и впоследствие маите, ацтеките и толтеките е бил древен българин, владетел и жрец, който е впечатлявал със своите кукерски ритуални танци и магични умения.

       - Богът на дъжда, Мексико

      Древнобългарският кукерски обичай да се танцуват танци с животински маски на главите за изгонване на злите духове е разнесен практически из целия свят заедно с разселението на древните българи. Срещаме го и в Египетските богове с глави на животни, и в Иран, и в Индия, и в Европа.
      За преклонението на древните българи пред мъдростта на змията, изобразявана от индианците по-късно като Бога Кукер Кукулкан, говорят и такива древни артефакти като например Хълмът на Великата змия в Охайо, САЩ. Бог Кукулкан на Маите или още Перушинестата змия е изобразяван и като Змийска свастика, което показва връзката на Кукулкан с Бога Слънце (Сурва) на древните българи.



      В югозападната част на Северна Америка в периода 1500 B.C. - 1350 A.D. са съществували хората Анасаази (Ана-съ -Ази), при които древнобългарската свастика също е символ и които са строили своите домове в скалите като пещери досущ като нашите известни скални селища. Те са оставили много мумии на червенокоси европейци в така нар. Пещера на мумиите, но всякакви изследвания върху тях са забранени от американското правителство. Самите индианци, наследили културата си от Анасаазите, широко използват свастиката в своята култура, но през 1940 г., малко преди нейната широка употреба от Хитлер като негов символ, нейното използване от Северноамериканските индианци ненадейно е забранено със закон!!!
        

      Цивилизациите на ацтеките и на древните Маи също са използвали свастиката при погребения, дрехи и бижута в чест на Бога Слънце. Индианското племе на Ацтеките, обитавало днешно Мексико има легенди, според които то е дошло от Земята на Рая, наричана АзТалан.
      Ацтеките са всъщност Аз-теките, древните Българи, хората на Бог СебеАз на Вътрешната същност.
      Изображения на Бог себеАз са намирани у нас на Белънташ, в Свещари и така нат. Навсякъде по света, където са се разселили Древните Българи след Библейския потоп в Черно море, те са разнесли своето духовно учение.
      Не Само Азтеките, но и друго Северноамериканско племе обожествява СебеАз - това са АнъсаАзите, от които произтича днешния народ на Пуебло.
      Всички те са почитали Свастиката като знака на Бога СебеАзи, представян още и в образа на Слънцето.
      Това потвърждава моето виждане, че днешна България е Земята на Рая, където се е зародил човешкият живот.
      България, с нейните магични планини и пещери / в легендите си Азтеките наричат себе си Народът, дошъл от 7/те пещери.
      Самото име на Мексико идва от древната българска дума Мъкса, със значение измъквам се, освобождавам се от Игото на Страданията и мъката на Неосъзнатия живот! Мъкса по/късно е преминала в Санскрит с преселението на Древните Българи около света и там е започнала да бъде произнасяна като Мокша, Духовно Освобождение.
      Древните българи са били Божиите хора, просветлените мъдреци, основателите на Йога и Медитацията.
    • от Aliya
      Римляни 8:14
      14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове


      Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти.
      Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил.

      Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто.
      Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти!

      Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност.
      Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия.
      Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека.

      Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб.
      Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна.
      Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си.
      Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие.

      Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица.
      Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне.
      Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност.
      Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен.

      Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание.

      Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов.
      Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог.
      http://www.youtube.com/watch?v=Krq1fP8xPpE
       
       
       
    • от Aliya
      Древният ведически санскрит – един от най-старите индо – арийски езици, е произлязъл от древния български език на нашите прадеди, населявали земите ни от най-древни времена. Нашите праотци не само са дали начало на световните езици на човечеството, но са и предали и най-древните религиозни учения и мъдрост на съвременното човечество. Българите са най-стария човешки род, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя.
      Това се потвърждава и от факта, че хиляди български топоними са разпространени из цялата Земя, а най-много от тях са запазени в Индия (http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/219-2011-01-31-01-52-24.html) с разпространението и запазването на санскриткия език като езика на свещените Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная) на шрутите (чутите), предаващи от ухо на ухо древна религиозна мъдрост, още преди възникването на писмеността.
      Тази най-древна религиозна мъдрост е произлязла от нашите земи, а впоследствие разпространена из целия свят и световните религии- индуизъм, будизъм, християнство, ислям.
      Учените са се обединили около идеята, че има обща Прото индийско-арийска религия и един общ език, който се е разслоил на различни езици (Вавилонската кула). Досега обаче е скриван фактът, че този прото език е древнобългарският език, говорен и до днес от българите, а българските руни са най-древната писменост в света!
      Доказателства за общи думи, преминали в санскрит от българския език можем да намерим в следните общи думи:
      kara -to act, work, - Sanskrit, also karma - action, deed, work, fate. - КАРАМ - карма
      tamas - sloth, darkness – Sanskrit - ТЪМНИНА
      kala "black, dark blue" Sanskrit – калугер – чернодрешковец
      jam - to eat, chew - ЯМ
      kad - eat - Sanskrit – кът, кът за кокошки – яжте, яжте
      kanana - throat- Sanskrit, - kanta –neck гърло. Викна кански !!!!!
      stri - woman - Sanskrit - стрина
      sakha "friend" Sanskrit, - съкъ - приятел
      dina "day" Sanskrit, ден, and dinakara "Sun." – който прави деня
      Veda Sanskrit – ведам, знам
      kakh/gaggh - to laugh - Sanskrit – кикотя се
      tan- to sound - Sanskrit, - звуча, тананикам
      tantra - instrumental music, musical note - нота (тананикъм, зън-зън, зигъра-зан; на английски sing - пея)
      kupa - well, pit - Sanskrit – копая дупка
      bala - strength, stoutness – Sanskrit – боила
      bal "to live, be strong" Sanskrit – бол, силен, много
      yug - to join,unite, mix-Sanskrit, - впрягам в иго, в ярем
      also yoga -union, a spiritual discipline - иго, впряг, ярем, дисциплина
      lul - to shake, agitate,- Sanskrit (люлея се)
      dvau - two – Sanskrit – две
      tri - three - Sanskrit – три
      (http://rechnik.samoistina.com/)
      Brahman - Sanskrit brahman; literally, growth, evolution, swelling of the spirit – бреме (нося), бременност, пълният с живот Абсолют – Браман (бремен)
      chakra - Sanskrit cakra: wheel - колело, чакрък
      Shruti - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
      Смрити - смърти (смърт) - запаметени знания от Веда с временен характер на тематиката
      "Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!)
      Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди (от древнобългарския глагол ведам, зная)! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на истинското духовно познание, навлязла в Индия чрез древните българи траките.
      Ето защо Веданта и нейната Йога система (система за свързване с Бога) изобилстват от български думи:
      БОГАМ - така се нарича на санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
      БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ (http://palani.org/bhogar-biography.htm)
      ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
      ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити
      ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
      БУДА - Будният, просветленият е от племето на Саките (Скитите или Траките според древни летописци), и е бил със сини очи.
      От племето на Саките е и Рама, един от най-изявените духовни водачи на човечеството преди Буда.
      Според древните скрижали на Пураните племето на Саките се е наричало още племето на Слънцето и е обожавало Бог Сурва или Сурия, Бога на Слънцето, в така наречената Коладев - Коледа (семейно празнуване на божеството), български народен древен празник и до днес !!! А самият Буда е проповядвал на учениците си в Сарнат или Гората на сърните, чието българско значение и звучене се е запазило и до днес. Бащата на Буда Свободана и майка му Мая са с типичните български имена. http://en.wikipedia.org/wiki/Shakya
      Бог Сурва (Бог на Слънцето) е едно от 5-те проявления на върховния Бог, като другите четири са: Вишну (Поддържащият живота), Шива (Трансформиращият, пробразяващият живота), Деви (Първата / Първати, Богинята - майка, женското начало), Вигниса / Ганеша (Бог на интелекта и мъдростта, този, който премахва пречките).
      Намираме тази най-древна религиозност на земята най-напред в пред-тракийските обичаи на нашите деди, и в легендите за Орфей, и в тракийските вярвания и обичаи, и в народните ни песни и обичаи.
      Намираме я и при Заратустра и в езика Авестан в Иран, а оттам религиозната традиция е пренесена и запазена въд Ведите и Санскритския език, Гитите и Упанишадите на Индия.
      Намираме я и при древните египтяни и техният Бог на Слънцето, Богинята - майка на плодородието, Бога Шива или Хор на прeобразяването и смъртта.
      У нас българският език продължава да е пазител на древната религиозност на нашите деди, като доказателства за това са запазени и в прочутата Веда Словена – сборник от началото на 20ти век, в който са събрани български народни песни от района на Родопите и Странджа. Веда Словена разкрива пряка връзка от българската към индийската духовност. Преди 150 г. в Родопите пеят за Вишну, Агни и Сива (Шива). Откъде поробените българи знаят за тях и ги носят в народните си песни? http://www.spisanie8.bg/рубрики/загадки/1968-пъзелът-веда-словена.htmlhttp://www.bulgaria88.narod.ru/VedaSlovenaFenomen.htm
      И защо Веда Словена е така преследвана и неразпространена от нашите културни институции, отговорни за запазването на живия български дух, като дори и малкото й версии в интернет са сваляни и скривани!?
      Характерно за езика и духовността на първите хора на земята – българите и българския им език, е вярата в единен Бог, който има три проявления Тримурти - Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият живота); характерно е и почитане на Майката Природа и обожествяване на нейното плодородие, еднакво почитане и на мъжкото, и на женското начало в света, за което говорят множеството предтракийски и тракийски каменни олтари.
      Природните стихии са били разбирани с проникновение поради заложеното в древните българи чувство за единение с природата и нейните сили. Древните българи са считали стихиите за свои братя и сестри и неправилно днес се интерпретира уважението на човека към природните сили за наличието на някакво многобожие и езичество. На всяка една природна стихия древните българи са дарили име и са я почитали като част от кръговрата на живота. Така например:
      - Деус е Небето и бащата на всички природни стихии. Това е Небесният баща Сабадеус (Сабазий), който е почитан като Тракийския конник в тракийската религия. По-късно той е наречен Зеус или Зевс (Гърция), а също и Юпитер (Римляните), Дионисий и така нат.
      - Сурва, син на Деус (Сабазий) е Слънцето или светлината, което язди колесница със седем коня (седемте планети), което говори за доброто познаване на астрологията от нашите деди.
      - Агни е Огънят и неговият брат близнак Индра Гръмотевицата,
      и още много други древни наименования на природните стихии, които с времето и със загубата на човешката неразривна връзка с Единството на Природата са били обожествени в пантеон от богове.
      Преклонението пред Единия Бог в древните българи обаче е недвусмислено и то е пренесено както в древната персийска, в древната индийска, древната китайска, така и в древната египетска религиозност. Характерен за нашите деди е бил стремежът към единение на човека с Бога, символизиран от широкоразпространения древно български тракийски знак: IYI
      Този знак IYI олицетворява вечния стремеж на човека от най-дълбока древност до днешни дни да се слее с Бога.
      Едновременно с това Абсолютният Бог е почитан и в своето женско проявление и начало на Майката Природа с нейното плодородие и изобилие.
      Древните българи са водели естествен и в пълна хармония с природата живот, като за тях кръговратът на живота и смъртта е бил приеман като възможност човек да научи Божиите уроци по време на своя настоящ живот. А смъртта е била облекчение и завръщане към Бога Създател. Ето защо при траките виждаме запазени тези древни религиозни учения с ритуалите им на тъгуване и оплакване при раждане на новороденото, което има да премине през тежки житейски уроци; и веселие и празнуване при погребенията, които са изпращали душите отново при Създателя им за покой и мир. Ето защо траките не са се страхували от смъртта и са плашили до смърт своите врагове в битките.
      Древните българи са познавали и силата и геомагнетизма на Земята, за което свидетелстват и мегалитните каменни оброчища, както и скалните пещери и ритуални места, в които древните са се зареждали с енергията на Земята. На принципа на използване на земния геомагнетизъм и превръщането му в енергия са построени и древните пирамиди, с които е осеяна цялата земя, включително и по нашите земи. Местните жители и в Америка, и в Китай, и в Египет говорят, че тези ненадминати по своето съвършено строителство пирамиди и мегалитни структури са построени от едри бели хора, рижи или руси със сини очи, каквито са и характеристиките на нашите прадеди траките.
      - http://eklekti.com/древните-траки-са-откривателите-на-ам/
      - http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=10201322497164082&set=a.3667024873882.2132071.1222617548&type=1&theater
      Цяла Америка е осеяна с останките на древните великани, дошли в тези земи преди индианците и построили многобройните пирамиди. Те са рижи, високи от 8 до 12 стъпки, облечени в кожени доспехи и често погребвани с мечовете им. Една такава плоска пирамида се нарича хълма на Спиро! (http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/03/who-were-ancient-giants-of-north-america.html)
      Когато конквистадорите нападат инките, те били учудени от посрещането им от местните като богове. Индианците наричали конквистадорите Виракоча - те ги смятали за онези същите древни българи: грамадни бели хора с рижи коси и сини и зелени очи, които преди векове били на американска земя и донесли своите умения в земеделието, строителството, златарството на местните индианци. А след това внезапно заминали през морето както били дошли - с лодки.
      П.С. За съжаление никой не се осмелява да ги нарече Българи - дори и сравнително прогресивни исторически сайтове - въпреки очевидните факти по нашите земи, свързващи нашата най-стара на света култура и цивилизация с древните строители на мегалитите в Америките и навсякъде по света.
      Бинарният код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, е създаден преди поне 5000 години. Можем да го намерим отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените - на древен китайски език Жоуий или още И-Дзин.
      Според Китайската митология автор на Книгата на Промените е Пао - Хси (наричан още Фу Хси) - един от трите главни суверена на Китай, дарили на китайците земеделието, риболова, билкарството, металолеенето. Тези герои на китайските легенди ...са били дълголетници и са представители на древните българи - скитите, навлезли в Северозападна Индия, а след това и в Китай през третото хилядолетие преди Христа. Техни са мумиите на високите зеленооки хора, облечени в български вълнени носии и с калпаци на главите. Те са били мистици с тайно познание за света и природата и са били почитани от местното население като полубогове. (
      Древните българи са били огромни светли хора със сини очи, рижи или руси, които са живеели много по-дълго от нас. Това са и така наречените нефилими или исполини в Библията. Първите хора са били различни от днешните хора - защото климатът е бил различен - по-влажен, с огромна растителност и огромен животински свят. Постепенно климатът на Земята се променя - и хората, и животните, и растенията се смаляват, за да се изхранва, човекът трябва да развива земеделието. Нашите деди са първите земеделци, първите занаятчии, първите развили писменост. Въпреки, че вече не сме толкова големи и не толкова руси, генът ни остава непроменен - генетичните изследвания доказват, че генът на българите е оригинален и непроменен в продължение на хилядолетия. http://kolevm38.blog.bg/history/2014/01/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1225222
      Едни от най-древните мегалитни строежи се намират на Небет тепе в Пловдив (Evmolpia)-4-5 хилядолетие пр.Хр. Там ясно може да се види по размера на използваните за градежа блокове как ръстът на хората се е смалявал с хилядолетията.
      По време на разкопките на този обект 1985-87 г., той се охраняваше и консервираше за поколенията. По сведение на археолози, участвали в тези разкопки, от тогава обектът на Небет тепе е оставен умишлено на произвола на съдбата, за да изчезнат и последните сведения за него. Междувременно всичките доказателства и артефакти бях "случайно" запалени и ограбени. Става въпрос за 16- годишните пручвания на Евмолпия от археолога Атанас Пейков.
      У нас много от тези мегалитни или циклопски градежи са били умишлено разрушени и накълцани на чакъл по време на турското робство. Под земята ни има още много доказателства - но някой не иска и не дава възможност да се копае, или ако го прави, праща своите слуги, които веднага да скрият и изнесат в чужбина неудобните артефакти.
      Людмила Живкова имаше властта и силата да разпространи истината за древната слава и величие на българите. А това беше крайно опасно за някои - и тогава, и сега.
      Прави ми впечатление колко много е бързала да събира фактите и да търси съдействието от страни като Индия и Мексико, които пазят многобройни неоспорими доказателства за нашето древно присъствие там - посетила е тези две страни една след друга малко преди да умре по странен начин ...
      Въпреки всичко обаче, въпреки робствата, и днес в народната мъдрост на българите е запазена онази древна религиозност на дедите ни, която продължаваме да пазим с многобройните си пословици и поговорки, песни и предания, житейска мъдрост и упование в Бога.
      Историята на България е историята на човечеството от неговото първоначалие. Ако се разбере за България, ще се разбере и останалото - че хората не са произлезли от маймуните, а от Бога и че са познали Златен век в зората си, това, което в Библията е наречено Раят. След този Златен век обаче хората са тръгнали стремеглаво надолу - в Библията това е моментът на човешкото падение и отклонение от Божията истина на Мирозданието.
      Разбира се, в Библията всичко е описано иносказателно. Докато в нашата българската история истината е очевидна - някогашната ни древна българска култура е била културата на единението с Природата и със законите на Божието мироздание. Българите са Божият народ, запазил и до днес божествените си качества - любов, сърдечност, доброта и човешка естественост. Тези качества, според много мъдреци - и наши, и чужди, ще помогнат да се възроди човечеството и ще го спасят.
      Когато християнското учение се появява по нашите земи, ние сме едни от първите народи, които го разпознават и признават неговата божественост. Ранните християни са обитавали българските земи от самото начало на християнството и те дават началото и на богомилското движение, и на исихазма в православието.
      Българската народна мъдрост е тази, която запазва православното християнство от посегателствата на политическите заигравания на запада, както и от войнстващия псевдо ислям на изтока и Турция.
      Пак българската народна мъдрост ще е тази, която ще спаси българите от нечовешките модернистични времена на бездуховния неолиберализъм и неговите псевдо толерантности към античовешки перверзии като хомосексуализма и педофилията, насочени към разрушаване на божествената връзка родители-деца, мъж-жена, дух и материя.
    • от Aliya
      Древните български традиции са все още живи в Китай – вече няколко хилядолетия. От онова древно време, когато българските скитащи племена са се заселили и в Китай през планините на Индия. (http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243)
      Носители и продължители на древните български традиции и култура е народът на Донг (или още наричан Кам, Гаем), едно от 56-те официално признати етнически малцинства в Китай.
      Народът Донг е древен праисторически народ, който е обитавал и обитава и до днес Югоизточен Китай, както и Индокитай – Виетнам, Тайланд и Полинезия. Смята се, че народът Донг е произлязъл от хората Лао в днешен Тайланд. Името на народа Лао пък е произлязло от наименованието им Раус, наричани в още по-древни времена Бохреус. (или просто Българи)
      Бит и Занаяти Този народ е внесъл металолеенето в региона в първото хилядолетие преди Христа, а дори и по-рано, и е дал началото на Бронзовата епоха в Югоизточна Азия и Полинезия.
      Намерените метални съдове в Китай, Виетнам и Полинезия са предимно бронзови, но също така и железни и са част от древно класово общество, което е познавало металолеенето, обработката на скъпоценни камъни, внесени отвън, грънчарството, тъкачеството и обработката на вълна, животновъдството. Така например един от намерените бронзови котли от онази епоха е тежал цели 72 кг. и обработката му е изисквала стопяването на между 1 - 7 тона медна руда. Жените Донг и днес са умели в преденето на вълна, в бродирането на шевиците, които са стилизирани образи на животни, птици, растения и дори легенди. Обличат се в собствено ръчно тъкани и избродирани дрехи в синьо, черно, бяло и червено. Умели са в изработката на сребърни бижута и съдове, богато украсени.
      Религия и вярвания Техните вярвания си остават оригиналните отпреди хилядолетия, като хората Донг продължават да вярват, че всички неща имат своя дух – земята, водата, животните, а също така вярват и в духовете на предците си. Природните катаклизми и болестите според тях са дело на лоши духове и затова молят своите местни магьосници да ги прогонят.
      Храни Хранят се предимно със зърнени храни и много обичат лютото и киселото.
      Култура Оставили са забележителни архитектурни паметници, като например Мостът на Вятъра и Дъжда в Ченгянг!
       

      А ето и покритият мост в Ловеч - приликата в традициите на архитектурата са забележителни!

      Донг или Кам хората са международно признати и под закрилата на ЮНЕСКО за тяхното полифонично хорово пеене от 2009 г. насам. Песните им включват песни за природата, разказвателни песни и детски песни.
      А сега ще Ви оставя сами да прецените има ли разлика между културата Донг и българската древна култура на тракийците и прототракийците.
      - Донг девойки в Китай
      - Български девойки
      Характерното полифонично пеене на народа Донг:
      А сега ето и мистериите на българските народни песни:
      Интересното е, че древнобългарските следи в Китай не свършват до тук. Дори в Северна Корея има владетел Донг Шу (или просто ДонЧо!!!), който е погребан в гробница, построена по древнобългарски образец. - http://www.ancient-origins.net/ancient-places-asia/ancient-complex-koguryo-tombs-north-korea-001726#.U5HGS3l8JK0.facebook
      Тази гробница днес се намира на територията на Северна Корея и представлява част от един по-голям комплекс от гробници. - гробниците Горгиево в Северна Корея!
      В Северна Корея Юнеско включва в своя списък на историческите паметници през 2004 год. гробниците на Когурийо (известни в миналото като Горгиево !!!)
      Тези гробници са построени по същия модел на древнобългарските ни гробници, с които е осеяна цяла България - отвътре са построени от камъни, а отвън засипани с пръст или с още камъни.Вътрешните стени на Горгиево гробниците са украсени с прекрасни рисунки на собствениците на гробницата, техния начин на живот и с рисунки на животни.
      Смята се, че тези гробници са от кралството Горгиево, съществувало в Северна Корея и част от Китай до първите векове на Новата ера.
    • от Aliya
      Древните българи са били наричани с много имена от своите съседи - беси (БаАзи - души на Бога Ази / СебАзи), траки (ТаРа-ки - От Ра Бога Отец на Древните българи произлезли), даки (Да-ки), мизи МаАзи - души на Ма Богинята майка на Древните българи), скити (скитащи), хати / хети / гети (древното им название първоначално е било "нашите" и са говорили езика "Наша"! Впрочем и широко разпространената дума нация произлиза от българската дума "наш/нашия"), троянци (ТаРаЯни със значение Светлото небе (Ян) на Бога Та Ра Отец) и прочие.

      Българският език е бил говорен в древността далеч отвъд пределите на днешна България. Ето защо той е дал основата на много писмености. Много писмености могат да изразяват и изобразяват един и същи език и това е случаят с българския език. Българският език е дал началото на старогръцкия, латинския и шумерския език, а също и на арабския, персийския, санскрит. Турският език е един съвсем нов изфабрикуван език, възникнал върху основата на българския език така, както са възникнали и гръцкият, и италианският, френският и английският езици. Турция е населена в най-дълбоката древност от българите и до днес турците носят българския ген. - http://aliya.blog.bg/history/2014/10/29/da-se-rodish-bylgarin.1308906

       - Клинописно писмо от Урук, Ирак от 1во хилядолетие пр. хр.
      Урук,Ирак, Ракка са все градове и държави с български имена - те и трите означават РаКа - Така Каза Бог Ра (Бог Абсолют)!
      С РаКа древните българи са обозначавали потеклата вода, Реката, която те са считали за воля Божия, за Словоизлиянието на Бога Ра - РаКа/Река.
      И градовете Урук и Ракка, и държавата Ирак са възникнали върху реката / река Ефрат.

      Кирилицата и Глаголицата произлизат директно от Древнобългарските руни, най-старите писмени знаци на света! - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/

      Руски език изначално няма, както няма и славянски, църковен, македонски, сръбски; няма и латински, английски, френски, немски; няма и ирански / персийски, санскрит, арабски, иврит - тези езици са просто видоизменен българският език - видоизменен поради неправилното му произношение и неправилното му записване, което не отразява богатството му от звуци.

      Великденските острови са известни със своите огромни каменни глави, наречени Моаи. Тези глави са строени от народа на Ра Па Нъй, което е всъщност древнобългарското название за Бог Ра: Ра Ба На със значение Нашият Бог Ра. Езикът на този народ също е РаПаНъй посветен на Бога Ра и е по-късна версия на българския език, наподобяваща много някои думи от днешния арабски език, основан и възникнал върху древния български език на българите скити, заселили Близкия изток преди хилядолетия. Рабана и на арабски език означава точно това - Нашият Бог (като името на Бога Ра е влязло в самата дума за Бога: вместо българското Ба за Бог, Раба е Бог на арабски език.) Хората на Бога Ра и до днес играят танц, наречен ори, оро т.е. нашето оро, хоро. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11387-произход-на-названията-българи-и-арийци/

      Освен това те използват прото писменост, която подобно на древнобългарските руни изобразява сцени от бита на Божиите хора РаПаНъй. На снимката ясно могат да се видят символизирани сцени на риболов и ритуално служене на Бога. Тази пиктографска писменост и до днес се нарича Ронгоронго, но е вече неразбираема за днешните обитатели на островите. Етимологията на думата Ронгоронго идва от корена Ранга, който означава ред. Характерно за писмеността Ронгоронго е, че е писана върху очертани редове. У нас е запазена думата Ранг, а древнобългарското и образуване е РанГ със значение: Написано върху земята (Га) от Ра Бога Отец на Древните българи (Ран). От корена Ран е произлязла и древнобългарската дума Руна за ед. число и Руни за множествено число. Руни означава Божествен и Руните са именно Божествените знаци, с които Дедите ни са обозначавали Бога и неговото присъствие на земята.
      В латинските езици Ранга е преминало като ранж - Range.
      - https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11656-древнобългарските-богове-на-сътворението-за-тракийския-конник-на-древните-българи-превърнал-се-в-свети-георги-на-християнския-свят/

      Каменните фигури на Моаите са посветени на Богинята Ма и носят нейното име. Ма е Богинята на плодородието на Древните българи. Като са строели Моаите в чест на Богинята Ма древните наследници на българите от една страна са указвали чрез огромните статуи пътя за своите мореплаватели върху дървените лодки, а от друга страна са омилостивявали Богинята на Плодородието за добър улов в морето. - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/

      Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск.  - на снимката стара къща със старинна украса.
      Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
      Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/04/10/bogyt-slynce-na-drevnite-bylgari-i-proizhod-na-koleda.1255876

      Българският език е изобилие от звуци, най-богатият в това отношение език.
      И знаете ли защо?! - защото българският език е езикът на първите хора, които са имитирали звуците на природата при обозначаването на природните явления в думи.

      Тракийски език няма и никога не е имало- траките са българите и са говорили българския език, както впрочем и скитите, аланите, канааните, хетите, гетите и така нат. В зората на човечеството хората са били един народ и са говорили един език - българския език.
      Този език българите, скитали се по света, са занесли в Индия и първоначално са го предавали поколения наред в устен вариант, в разказвателната форма на шрутите. По-късно българския език на Ведите е записан със санскритската азбука.
      - https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/
      - https://www.youtube.com/watch?t=85&v=FNnXbdhCgTs
       
      Как обаче в Уикипедия могат да наричат изчезнал старобългарският език - езика, на който говоря и аз, и цяла България!???
      Езикът, който е послужил:
      - за основа на всички славянски езици по-късно при разселението на българите по света,
      - както и за основа на по-далечните езици като Авестан в днешен Иран, ведически санскрит в Индия;
      - както и за трайно присъствие в езиците на цяла Европа и Азия, и Америка, и Автсралия, и Африка като отделни основни думи, свързани с хилядолетния бит и древна религия и медицина на тези народи?!
       
×
×
  • Добави ново...