Човекът е човек, когато.....
Днес хората са на мода. Да си човек е модерно. Човек е онези с голямо самочувствие и ниски възможности. Днес се окачествяваш, като човек, когато не държиш на дадената вече дума. Когато казваш едно, а вършиш съвсем друго. Днес ти си човек, заобиколен само от 'невежи' и 'нищо неразбиращи' и твоето право, е по право от всяко друго. Защото ти си човек, свикнал да се подиграва на околните, да ги иронизира и да ги лъже. Това е което осмисля човешките ти дни - да се поставяш винаги над другите. Да бъдеш техен коректив. Да им даваш акъл, без сам да притежаваш нещо такова. Няма по човешко качество от егоизма в днешно време. Естествено, че е човешко всичко чуждо да е общо, но нашето да си е само наше. Естествено, че ако имаш две ризи, едната ще облечеш, другата ще скриеш и ще твърдиш, че нямаш риза. Няма по човешко от това, когато има някаква работа за вършене, да изпратим някой друг да ни я свърши. Да направим сметка, която някой друг ще плати. Днес хората умеят да поемат отговорност.....на думи ! И да събират лаври, но чужди. Днес хората смятат, че всички останали са им длъжни ! Днес човекът е човек, само ако неговата дума е последната и той вярва в това, че тя е меродавна. Едно от най-модерните неща днес е лицемерието. Чистото и открито лицемерие. Онова, което ни кара да сме кротки и тихи, гонени от нуждата. Онова същото, което ни прави отровни и рогати, когато нямаме изгода.
Днес добрите са смешни. Тези с чисти намерения са идиоти. И дааа, няма по глупави от онези, които и днес все още вярват в човека !
Това, което искам да ви призная всъщност е, че ужасно много ми е жал за хората !

Препоръчани коментари