На пейката пред портата-

под цъфналия розов храст,

с блага усмивка на лица

мъж и жена смирено седят,

хванати здраво ръка за ръка,

привели морно стари рамена...

Зад тях пъстра грее градината,

ароматът цветен сякаш упойва.

Отрупани плодни дървета

са навели клони до земята.

Стара калдъръмена пътека

води до бащината стряха.

Приличат на две стари икони,

същински ореол са белите коси...

Вперили в прашния друм очи -

децата ще дойдат... нали, нали?