Спомени

Облак ,мрак и бледосин спомен

кратка усмивка за отминали дни,

колко красиви сме с теб,

тишината шепти между нас

спомен ,любов и мечти.

Искам да бъда попътния вятър ,

който на кораба опъва платната,

ти да си моя единствен компас,

посоката и за двама ни е една

нашия свят,нашия дом

минало и бъдеще слети в едно...

Ако утре ме няма за малко поне ,

ако в стих или дума не ме откриеш,

в синевата на небето,

в тихия полъх на морския бриз ,

ще ме откриеш...