Обичам те и вграждам се сама,
в зидове и мостове вековни,
дори да бушува в мене тя,
ще я остава бавно да изтлее.
Ще сложа плахата целувка
на листа бял на който пиша,
ще тече по вените кръвта,
в сърцето си ще скрия любовта.
И ти не ще забравиш знам,
онова видение незнайно,
което твоя сън смути,
което липсва ти безкрайно.
Препоръчани коментари