Размисли

Когато разпуква се зората,

ще ме съзре ли в синевата,

когато залеза потъва,

ще се сети ли ,че мен ме има.

Когато морето се вълнува,

вълната с пръски ме облива,

сълзи ли са или това е,

спомена който ме обзема.

Когато вятърът с косите,

неуморно си играе,

ще се сети ли за мислите,

които бушуват ми в душата.

Когато луната изгрее

и нежно с лъч ме докосне,

ще знае ли каква мечта,

ме кара да се взирам в нея.

Когато звездите обсипят,

небето като бисери,

поне една ще се досети ли,

каква е моята истина.

Когато вървя по пътя си

и камъче ме препъва,

ще знае ли колко мъка,

в себе си съм спотаила.

Когато под вековно дърво,

приседна за отмора,

ще усети ли откъде идвам,

ще знае ли накъде отивам.

Когато себе си разбрах,

престанах вече да съм аз.

И нося своята си истина,

за мене нищо друго няма.