Размисли
Когато разпуква се зората,
ще ме съзре ли в синевата,
когато залеза потъва,
ще се сети ли ,че мен ме има.
Когато морето се вълнува,
вълната с пръски ме облива,
сълзи ли са или това е,
спомена който ме обзема.
Когато вятърът с косите,
неуморно си играе,
ще се сети ли за мислите,
които бушуват ми в душата.
Когато луната изгрее
и нежно с лъч ме докосне,
ще знае ли каква мечта,
ме кара да се взирам в нея.
Когато звездите обсипят,
небето като бисери,
поне една ще се досети ли,
каква е моята истина.
Когато вървя по пътя си
и камъче ме препъва,
ще знае ли колко мъка,
в себе си съм спотаила.
Когато под вековно дърво,
приседна за отмора,
ще усети ли откъде идвам,
ще знае ли накъде отивам.
Когато себе си разбрах,
престанах вече да съм аз.
И нося своята си истина,
за мене нищо друго няма.
1 Коментар
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате
Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това
Регистрирайте се
Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!
Нова регистрация
Вход
Имате регистрация? Влезте от тук.
Вход