Тъга и любов

Тъгата бавно ме обзема ,

прониква в душата ми

обзема сърцето ми .

не виждам звездите ,

не виждам сслънцето ,луната,

като в омагьосан кръг.

Сълзи се стичат по лицето,

отмиват болката изгаряща.

Кажи ми защо не виждам

небето и звездите?

Защо само образа ти в мен е?

Защо в сърцето само ти си?

Не ме оставяй да плача,

сълзите с целувка изсуши,

влетя в живота ми като вятър,

който брули пак листата

и стелят се по сухата земя,

като килим по който с теб,

ръка в ръка ще тръгнем

един до друг и любовта .

Две сърца в едно пак бият,

две души толкова раними.

Ще вървим по килима от листа,

не ни е нужна светска суета,

двама сме и нищо друго.

Съдбата така е отредила,

любовта ни в нас е жива.