Премини към съдържанието
  • публикации
    683
  • коментари
    149
  • прегледи
    219285

Есен-рисунка от думи

smirena

352 прегледа

Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ.

Днес слънцето изгря и всичко се съживи ,улиците се напълниха с хора ,деца играеха а листата птици изрисувани в най -топлите багри се стелеха като цветен килим.

Разхождах се ,а в душата ми още бе лято,но есента ми се усмихна и в мен зазвуча Вивалди,реки се спускаха ,дъждове валяха,ветрове се гонеха,красота едно вълшебство на природата. Есенна музика,на меланхолията ,красотата и надеждата ,че всичко пак ще се повтори,И какво ,че вятър клоните ще брули и ще прогони птиците,листата ще опадат ,дърветата ще оголеят, вървим по килим от най -красиви цветова ,а в душата ни е музика...

Есенна жена с обич в душата-Здравей, Есен!Здравейте хора ,мрачни,весели,забързани,спрете за миг и се порадвайте на красотата,подарете си миг тишина ,почистете душата си от сивотата ,порадвайте се на есенната красота.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Носталгия  - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Есен - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от vivilon
      Който е забелязал да летят винарки наоколо
      Да сподели виното с ближния
    • от sdry
      Четвъртък, 22 октомври 2009-а...
      За някои хора това може да е първият ден от преминаването (или там както се казва) на Слънцето в Скорпион...
      За мен 22 октомври означава, че годината е към края си. Промените чукат на вратата ми. Трябва да взимам много решения, по-голямата част, от които могат да са съдбоносни, с дългосрочен и необратим ефект. Кой знае всъщност, трябва да се опита, но пустата предпазливост и скептицизъм!
      От днес на плещите ми лежат още повече отговорности, още повече работа. Смяна на офиси, колеги (да, ще работя и с мъже! )... Всичко това означава адаптация, нерви, стрес, отговорност.
      Не, не се оплаквам - нищо подобно. Изборът за промяната беше мой, в края на краищата - нали съм млада, нали искам да се развивам, да се качвам по стъпалата нагоре?!
      Но не знам дали заради характера или просто защото съм в по-апатичен период, работата не е била и не искам и да бъде приоритет в живота ми! Не, не и не!
      Страх ме е понякога, че мога да стана работохолик и ще се превърна в една машина.
      А аз не искам това, не искам и да съм богата, известна и т.н. Искам просто да водя нормален живот, в който да има по малко от нещата, които обичам и да съм с хората, на които държа и които държат на мен.
      Есента е един такъв сезон, в който хората са склонни към депресии и често се правят доста равносметки - всякакви...
      Есента е хубав сезон - харесва ми, когато не вали обаче (нали не сполучих на чадър, пуста му работа! )
      Всичко е ОК, но вечерта като се прибера се чувствам като пребита и нямам желание за почти нищо. Даже не ми се ходи на кино - една от големите ми страсти. То пък като гледам афиша едни филми...
      От друга страна много искам да продължа образованието си в научна степен "доктор". Да правя академична кариера и да преподавам...
      Това от своя страна, никак не е лесна работа - не само заради приемните изпити, но и самото следване - доста е тежко едновременно да се работи и учи докторантура.
      Идват моменти, когато си казвам "Край, зарязвам това счетоводство, ще се отдам на изкуство!"
      Но... това може да си позволи, някой, който има солидни финансови източници или е богат наследник или нещо такова...
      След като отхвърля и идеята за изкуството (за сега) ми идва да замина за някъде в чужбина и да запиша магистратура там и едновременно да работя.
      Но... това пак е голяма крачка и важна крачка за мен, тъй като означава да зарежа почти всичко тука във Варна - не само сегашната ми работа, но и среда, приятели, семейство, изградени контакти, ред, начин на живот... Това означава много за мен - толкова време изграждаш едно нещо и не става с лека ръка да за*беш толкова труд и безсънни ноши...
      Та есенно ми е...
      Както вънка пожълтелите, почервеняли и сухи листа падат сами или под въздействието на някой по-силен вятър (а понякота и цяла буря), така и идеите, мислите и решенията летят и преминават пред съзнанието и битието ми...
      Чудя се, до кога ще е така и кога ще кротна и няма да искам повече и повече развитие и промяна, повече адреналин и емоции в живота ми?
      Дали ще стане това някога?
      Дали ще кажа "Ок, това е! Повече нищо не искам, постигнах всичко, което съм желала!"
      Може би ще стане някой ден, но дали аз искам да стане това?
      На този етап, това което искам е да работя с професионалисти и да съм в средата на интелигентни и разумни хора.
      Май много искам, а?
      Нали ви казах, есенно ми е, объркано и шантаво ми е!

×
×
  • Добави ново...