Променяме се ,всеки миг всеки ден,вървим напред.В крачките напред ,в усмивката .Променяме се и от изпитанията ,които ни сполетяват.Там напред крачим с желание за сбъдване на усмивките,щастието ни ,Борбата която водим вътре в себе си и хората на които разчитаме и тези ,с които споделяме.Опитваме се да не нараняваме ,докато всяка наша дума или жест ни отдалечават от безразличието и забравата.Опитваме да се променяме в устрема и обичта си.
В решението си да отсъстваме за дълго от някого.Но оставаме с обичта си ,със споделянето и разбирането.Защото сме хора ,такива ,толкова сме нужни...
Препоръчани коментари