Изпратения октомври

Паднал човек на земята не се рита ! - Това е едно от нещата, които съм научила в скромния си живот до сега. Никой обаче не спазва този принцип в днешно време. Днес хората ритат на посоки. Ритат за да изкарат върху някой друг, собствената си неудовлетвореност, за да притъпят собствената си злоба. Ритат и нараняват, за да си върнат на живота за това, че са провалени като служинели, като родители, като приятели, като шефове, че просто са провалени като хора. Никой не осъзнава днес, че е сам е виновен за собствените си провали. Тези провали са в резултат от решенията, които те сами са вземали. Никой не им е опирал пистолет в главите, да решават и да избират. И никой не осъзнава, че както успехите, така и провалите в живота му, са негов собствен резултат. По-лесно е да излееш гнева за своя провал върху някой друг, отколкото да се замислиш, защо и какво те е разгневило. Защо, какво и как точно се е провалило. Днес и в България е по-лесно да ритнеш падналия на земята, отколкото да се наведеш и да му помогнеш за стане. Защо да му подаваш ръка, след като това е свързано с усилие – да се наведеш, да му протегнеш ръка и да я предоставиш, като опора ?! Нищо не ти коства да минеш покрай него и просто да го сриташ, там където са го ритнали още много. Там, където го боли най-силно !

Провалените хора, ритат най-силно. Не ми питайте от къде знам. Просто знам.

Успелите в живота си хора, са ми се усмихвали най-красиво и това винаги е успявало да ме стопли. Никога не съм подценявала силата на една усмивка и на една добра дума, защото те са такова невероятно лекарство. Лекарство, което ме начу, че един ден когато стана и успея да се изправя, ще мога да се усмихна широко ! В.С.

Хубав и усмихнат ден