Поисках слъмце ,засия,
поисках обич тя изгря.
Шеметно ме приближаваш ,
вплитаме двете си ръце.
Знаех си ,че теб те има,
че ще стопиш леда ,
с теб ще бъда аз по -силна,
като морската вълна.
Ще се носим в безбрежност,
вятър косите ни ще сплита,
ще останем тъй навеки,
щом съдбата е решила.
Няма сила да ни спре,
няма вече да мълвим,
ще крещим от щастие,
любовта ни дава сили.
Огъня ти в мен запали,
поема ме като магия,
цялата на теб се давам ,
живота ти си посвещавам...
Препоръчани коментари