Бяла нощ

Помниш ли нашата тайна,

помниш ли жаркия взор,

с който се взираше в мене,

една ярка ,безкрайна светлина...

Може би с пламъка в който горяхме,

сблъска се с падаща звезда

и небето беше тъй бяло,

в очите ни се оглеждаше любовта.

Ела като магия ,като шепот,

пред който бледнее смъртта ,

дори да се превърнем в пепел,

ще остане бяла нощ след нас.

Изгори ме с огъня си вечен,

приласкай ме ,впила взор във мен,

в прегръдката ще се слеем,

в тази безкрайно кратка бяла нощ!