Помниш ли нашата тайна,
помниш ли жаркия взор,
с който се взираше в мене,
една ярка ,безкрайна светлина...
Може би с пламъка в който горяхме,
сблъска се с падаща звезда
и небето беше тъй бяло,
в очите ни се оглеждаше любовта.
Ела като магия ,като шепот,
пред който бледнее смъртта ,
дори да се превърнем в пепел,
ще остане бяла нощ след нас.
Изгори ме с огъня си вечен,
приласкай ме ,впила взор във мен,
в прегръдката ще се слеем,
в тази безкрайно кратка бяла нощ!
Препоръчани коментари