Aз вървя...

Аз вървя ,а в очите ми свети

една бледа и зимна луна,

вятър студен ме прегръща

и прошепва ми нежни слова...

Искам този свят да променя

да премахна тъга ,сивота,

но изплаших се ,

обзе ме страх и тревога

бях сама -нито ехо ,ни глас...

.Под тъмното небе ,по прозорците

студа рисува,вълшебни ,невиждани

цветя обвити в нежност и копнежи,

тъгата ми рисува цяла нощ...

Градът се събужда със свенлива усмивка,

а зимата нарисува , толкова бели цветя,

нежни ,чисти, красиви, цветя на моята душа...