Просто се случва...

Знаем ли коя е най-голямата любов.Тя е тази ,която с усмивка ни казва „Здравей“,чиято целувка усещаме дори след като е излязъл.Това е любовта ,за която разстоянието помежду ни е болка.Тя мълчаливо ни подкрепя пред поредното препятствие защото е уверена в нас ,че ще се справим.Не любов на гръмките фрази ,тя е шепот на „обичам те “ и лекото докосване през нощта „липсваш ми“.

Може и да си мислим ,че е предпоследната и да чакаме голямата ,но тази е истинската ,тя минава уж случайно край спирката на ,която чакаме.Дали сме срещнали голямата любов ,не не сме,Трябва да я сграбчим,да не я сковаваме в думи,да я живеем.Тя, голямата любов се разказва сама...