Че ми е остър езика и проклет нрава,
имам вина и си признавам.
Да съм хрисима и добричка, това остава
ето в момента даже, душата си давам.
Да не ви бъркам мислите и да ви вадя очите,
да нямам такава, разрушителна сила
и не като ме видите, все да мълчите,
а зад гърба да ме „храните”, колко съм „мила”
Да спрете да ми броите победите и паденията,
кой влак съм чакала и на коя точно гара,
нямам никакво време за вашите мнения,
къде съм драснала клечката и къде сътворила пожара.
Като си нямате работа и ви гонят мераци
си чешете езицити с мойте проблеми.
То в този свят, аман от простаци...
Извинете за откровението и то много големи !
Препоръчани коментари