.. Нощта съблича тиха пелена от звуци 

изтрива бавно поредният безсмислен ден 

шепот Звезден притихва във влажните зеници 

избледнява Ароматът ти пропит във мен ..

И тъжно свири арфата самотна 

и Луната дърпа ме с молещи ръце 

и крият думите - Душата изтерзана 

полагат я да спи в твоето сърце ...