Кратко и Дълбоко

Беше късно. 

Часовникът мързеливо и монотонно отмерваше времето в дома ми , сякаш не искаше да пречи на противоречивите мисли , които светеха в главата ми.

Звънецът на входната врата рязко избистри Съзнанието ми и се запитах отнесено "кой ли си позволява така късно и без покана да нахлува в моята тиха крепост"

Отворих .. за да се срещна с най-изумителните очи , които върната назад във времето бих мечтала да ме Будят и приспиват и както там се казва :

'Докато смъртта ви раздели" ..

Влезе мълчаливо и се отпусна уморено на дивана , сякаш пътуването във Времето без цел и посока е било Нищо , спрямо пътуването до Домът  ми .

Погледът му се беше подпрял между бедрата ми , 

а мислите му .. спрели Точно в този момент , не ми даваха да "прочета " нищо ..

Попитах смутено и стандартно за питие .. и прикрих неумело "прежулената 'ми от погледът му плът ..

- Скоч.  

без да отмести и сантиметър от възбуденият си поглед , сухо отбеляза той.

Бавно разлях 'поръчката" ..

долавяйки парфюма му и стила , който би завладял всяка женска Душа !

Разлюляна в Еротика ..не вдигах очите си ..

от страх да не открие някаква пътека там .

- ДОКОГА?!!!

Думите му простреляха нажежения въздух и рикошираха в мен  - нетърпящи възражение или мълчание ..

Изправи се и сграбчи и двете ми ръце 

сякаш окови обримчиха цялата ми Същност ..

В този момент вдигнах очи и се сблъсках с най-опустошителната страст и Болка , събрани в коктейл ..

- Боли ме .. едва чуто промълвих , докато търсех вариант за бягство ..

Той освободи китките ми без да промени погледът си и за секунда.

-Отивам да се освежа ..

произнесох бавно и припряно , контролирайки тона си в 'роденото  ми решение ".

Вместо във вратата в ляво , в дъното на коридора , излязох от тази в дясно .. И Потънах в нощта.

......................

Той така и не разбра , че болката в китките си бих преодоляла без проблем  ..

Но не и тази .. в Душата ми  ..