Любов и блян

Късно е клепачите се спускат  , 

затварят уморените очи,

почувствали страстта безумна на две жарки устни

и на две вплетени ръце , унасяме се пак ,о блян и красота.

Любов,бъди жаравата ,която ни възпламени,

ти ветре полъх нежен ,обвий моите рамене.

А ти луна свети по ярко ,очите на любимия да срещна,

не няма студ ,не ни смущава времето ,

до мен бъди и в тъмна нощ ,и в жарък ден,

запей ми песен за любовта , за болката ,за нежната сълза ,

говори ми тихо,,дори без глас,усещам те до мен,

вечно твоя ще бъда аз ,като цветето и водата,

като  изгрева и залеза, като слънцето и луната

красива магия е любовта и с нея ще останем вечни!