Неразказана, звучиш без думи,
неизмислена, край мен трептиш
в две очи, във две ръце безшумни,
топлещи съдбата между нас.
Идваш винаги, когато не те чакам
и омайваш чудно мойте дни.
И какво аз мога да повече да кажа?
Казала съм вече: остани.
16 декември 2015г.,София
Авторско стихотворение с адвокатска защита срещу плагиатство.
Препоръчани коментари