Росица Копукова

Някъде, от края на небето,

дето е и Божия престол,

идва старата душа в полето,

в град, ала с особен ореол:

мъдрост носи, доброта и воля,

носи и премного красота

и талант, с желание да стопля

и осмисля всячески света.

Ерудиция висока носи,

придошла от други векове,

ала тука голички и боси

откъм ум я срещат бесове.

Що ли има, милата, да пати,

тази, премъдрялата душа,

докато се върне пак обратно,

ще трябва в ден да прави и нощта,

само със присъствие и грижа,

подкрепяна от свиша светлина,

шедьовър е дори когато диша,

и ярка е като изпратена звезда!

В книгите от древността е ясно

коя душа е стара и коя

налага се премного да израства

конкретно тук, на нашата Земя!

20 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

ИЛИНДЕН

Всички стихове на авторката са под закрилата на адвокатска кантора срещу плагиати!

Стига вече със това страдание,

за какво е любовта към мен,

потопена в твоето мълчание,

неродена в порив някой ден.

Стана ясно - паднаха преградите

на отдавна преживените неща,

утаиха се лъжите, свадите,

щом ме искаш - да живее любовта!

Ти си търсиш повод в хексаграмите

на напрегнатия делник все зает,

за какво са натоварени програмите,

за какво са ти пари безчет,

щом оставаш сам и ти го знаеш,

във живота - този борбен воин.

Господ праща ме като омая,

ти се гониш със страха си свой.

Захвърли от миналото стреса

и в посока нежна поеми!

Възрастта - безжалостна папеса,

някой ден ще те огъне доземи.

23 април 2003г., София

Из книгата ми с лирика "Хармония на сърцето",

издадена 2003г., София с още двама поети заедно.

Едно докосване до вечността

е срещата със българската хубост,

едно пътуване в духовността,

едно наистина природно чудо...

Едно вълшебство - нашият език,

разпръскващ словокрасота без мяра

и сливане с божествения миг,

който вселенски светове отваря.

В една от зоните на вечността.

под Витоша съм седнала и пиша

и химикалката лети сама,

и някой ангел сякаш с мене диша.

И нямам никакъв проблем за стих,

той с лекота и с мъдростта се ражда,

защото знам, че Господ е велик

и утолява поетичната ми жажда.

12 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Като полъх на вятър,

като глас на вълна,

под небесния шатър

пее мойта душа.

Като полет на птица

все високо стои,

като чиста зеница

добротворство твори.

Как е хубаво всичко

тук, по Божия свят,

кой къде се затичал

за да става богат.

За какво е? Ненужно.

По едната ръка

отброяваме нуждите:

дом, уют и... СВЕТА.

28 юни 2017г., София

Росица КОПУКОВА

от американския сайт www.lulu.com са представени на фейса ми от моята прекрасна приятелка Петя. Тя ми достави това удоволствие. Майсторка на всичкознанието. Чудесно е да имаш такава приятелка. Благодаря ти, Петюша.

Топиш се в синевата на простора,

защото има и простор, и синева,

и те обзема нежност и отмора,

поглъщаш рая с всички сетива.

Топиш се и забравяш всичко земно.

А на земята седнал си съвсем.

Наоколо - гора и вековечност.

Над теб - небе. И просто летен ден.

Величие. Покой. И ти самият.

И в теб нахлува странна лекота.

Живей, докато някой не убие

последната частица от света.

Изпълвай се догоре с дух и песен.

Общувай с Бога и се насити

на този миг, защото е чудесен.

И в него съществуваш още ти.

18 май 1997г., Симеоново

С теб на вилата

Росица КОПУКОВА

Издадено в моя стихосбирка.

Леденика, Леденика,

дълга приказна мечта,

целият ти път изминах

от подземна красота.

Като малката Алиса,

героиня на Карол,

с лабиринтите ме слиса

и омая моя взор.

Боже, колко си красива!

С тези ажурени стени,

тук извива, там извива

плетеница плетени.

В езерото на вълшебствата

топнах пръстче за късмет,

хвърлих в дъното монетата

да ме върне пак при теб.

5 септември 2005г., Леденика - Враца

Росица  КОПУКОВА

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

" И ний сме дали нещо на света!". Слава и поклон пред делото на Свети Свети Кирил и Методий! Бъдете живи и здрави и използвайте българското слово за добри думи и добри намерения!

Обичам този цвят във морскосиньо:

в море, в сърце, в душа и в акварел,

самата аз не знам от столичанка

как ме омайва този натюрел.

Вълнуващ цвят в милувка на вълните

или пък във рисунка на дете,

във морска рокля, носеща водите

на нашето, прекрасното море.

Прекрасен цвят, променлив, но и вечен,

нюанс под слънцето, нюанс във звезден час,

като мечта жадуван и далечен,

но винаги завръщащ се във нас!

23 май 2017г., София

Росица КОПУКОВА

Когато ни залеят новини

тревожни, задушаващи, опасни,

в поезията, друже, потъни

като уютно и красиво място.

Глътни илюзия, но с красота,

да те омае като старо вино

и после си легни, дано в съня

да бъде бъдещето светлосиньо.

29 април 2017г-, София

Росица  КОПУКОВА

МОЛИТВА

Мили Боже, всичко си ни дал,

за да не растем като диваци,

дай ни здраве, вяра, идеал,

да можем даденото да опазим.

Ти изпрати тука своя син

да покаже, че навред те има,

че върховен си, че си един,

но слепци, за жалост, още има.

Аз усещам твоята ръка

в трудности докрай да ме подпира.

Нека добрите хора по света

от нечовешка смърт да не умират.

16 АПРИЛ 2017Г.,СОФИЯ

РОСИЦА   КОПУКОВА

Бъдете здрави, щастливи и добри православни християни! Бог да е с вас!

"А годините текат...", издателство "Лулу", САЩ, са вече качени във фейса ми. Заповядайте , приятели на лириката, за виртуален досег с мен и последната ми книга.

" А годините текат..." на интернет пазара на издателство "Лулу". Прекрасно  оформена е. Освен страницата на издателството към края на седмицата за приятелите на поезията ще пусна снимки и клип на моята фейс страцита. Заповядайте!

Следващата подготвям за есента, живи и здрави, да изживеем лятото в приятни емоции, та да има идеи и за поезия.

С ЛИРИКА "ЖЕНА-ОМАЙНИЦА, ЖЕНА - БОЕЦ", ИЗДАТЕЛСТВО "ЛУЛУ" НА МОЯТА ФЕЙС СТРАНИЦА. ЗАПОВЯДАЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ НА ЛИРИКАТА!

""""""""""""

Дървото на живота е велико,

там има златна ябълка за теб.

И в този свят от много разнолики

ни срещна неслучайният късмет.

Не стой отвън. Там не е твойто място.

Почукай просто, влез и остани.

И мисля, че отдавна стана ясно

как трябва всичко да се промени.

"""""""""""

Не вярвам в друго. Вишневият цвят

на твоята любов узря за двама.

И точно ти във този грешен свят

научи ме да те обичам трайно.

Аз бих си тръгнала, но не и ти.

Това ме връща в мислите към тебе.

Знам, че си тук, под нощните звезди.

И мога ли да го забравя? То е вечност.

21 НОЕМВРИ 2003г., София

Октетите са написани в един ден и са включени в книгата ми с лирика

"Октетите на любовта", 2004г. , София

Златен медал в превод на английски език, САЩ, 2005г.

Автор: Росица  КОПУКОВА

""""""""""

Харесва ми във вишнево да бъдеш.

Отива ти. Излъчва красота.

И доближи. Ти можеш да обърнеш

със нежна ласка нея - любовта.

Какво, ако я има, а я пазиш

и светъл изказ не откриеш ти?

Пред мен мълчиш, а другата я мразиш.

Изтичат в празнота самотни дни.

"""""""""""

Приключвай. С недолюбените хора.

Не можеш с нищо да ги промениш.

За тях си има изпитания отгоре.

С две думи можеш да ги отстраниш.

Изпускаш от вълшебното си време,

от подареното ти царство в любовта.

Не може злото нищо да ти вземе,

най-малко от неискана жена!

                   / следва /

Из моя книга с лирика.

"""""""""

Аз просто знам, че всякъде присъстваш.

Как да не пиша поетичен стих?

През всички твои грешки и заблуди

накрая твойта обич аз спасих...

А можеше ли иначе, кажи ми?

За любовта едва не заплати

с кошмара от сломените руини

на нежеланата жена самият ти.

""""""""""

Живеят някои в саморазруха

и искат вечно да те имат в плен.

Съдбата само може да издуха

духа им, горестно изпепелен.

Не се опитвай низшия да гониш.

Ти просто свойто място намери.

Бих искала от мене да запомниш,

че мракът слънцето не го гаси.

                      / следва /

Из моя книга с лирика.

Облечен си във вишнев цвят, защото

такава е и моята коса,

а може би помислил си отново

това ли е цветът на любовта?

До вишнево гори и твоят поглед,

и болката е сякаш с вишнев вкус,

ти всяка вечер идваш тук на оглед,

пред моя дом таиш душевен трус.

""""""""""""

Преспиваш ли? Не зная. Но е ревност.

Безумна ревност вишнево струи.

Защо? За чужда злоба и нелепост

бушуваш и се заслепяваш ти.

И може би звездите само знаят

доколко пак будуваш във нощта,

единствена сред зимната безкрайност,

единствена те стопля любовта.

                / следва /

Из моя книга с лирика, която ще оповестя накрая.

НАЙ-НОВИТЕ МИ КНИГИ: "Жена - омайница, жена - боец", лирика и новелата "Звезден възел", издателство "Лулу", 2017 година. На моята фейс страница има и снимки. За приятелите на добрата поезия и белетристика - читатели и творци, да бъдат живи и здрави, и много борбени в този наш сложен живот. С което книгите от това издателство стават 32, а 33 - та я готвя усилено за есента.

Щастлив бъди със мен, не знам как става

и как приижда всяка пълнота.

Ако характерите устояват

на всяка земна пречка и злина.

Щастлив бъди, защото те обичам,

тогава, вярвам, че ще съм и аз.

И нашето споено нежно вричане

ще оцелее даже и след нас!

15 март 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

ИЗДАТЕЛСТВО " ЛУЛУ" С ОФИСИ В ЕВРОПА  ПУСНА НА ИНТЕРНЕТ ПАЗАРА НАЙ- НОВАТА МИ И БЛЕСТЯЩО ОФОРМЕНА КНИГА С ЛИРИКА " Жена - омайница, жена - боец". Почитателите ми по света и у нас вече я купуват. В началото на април ще излезе и вече готовата и също така прекрасно оформена книга с лирика " А годините текат...". Приятно четене. Вълнението ни е общо.

Авторът : РОСИЦА КОПУКОВА

Когато завистта те заслепява

и думите във гърлото се давят,

мълчанието само те издава,

а и стаеният в очите блясък.

Когато злобата се стеле на талази

от чужда пълнота и обич чужда,

чете се облика ти, без да казваш

дори и дума. Просто няма нужда!

27 февруари 2017г., София

Росица   КОПУКОВА

Американското ИЗДАТЕЛСТВО " Лулу" пуска до края на месеца новата ми поетична книга " Жена - омайница, жена - боец" - нови стихове , които ги няма в досега издадени книги. Последващата е в подготовка и ще излезе в началото на април.

ЕТО ГО ДЕВИЗЪТ НА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ

БОГ ДА ГО ПРОСТИ

" Кой, ако не ти. Кога, ако не сега".

ЕТО ГО И МОЯТ:

" Който гони, догонва, който чака, дочаква, който търси, намира, който разумно рискува - печели".

Прилага се според случая и ситуацията.

А ето го и на Гьоте. Казват, че било просто мъдра мисъл, но четох, че му е било девиз в живота,

може би е препатил:

"Няма вечни приятели, има вечни интереси!"

А ето го и на Чърчил, подлецът спрямо БЪЛГАРИЯ, споделен пред студентска аудитория:

"Никога, никога не се предавай!"

И слязъл от трибуната. Това му била речта.