-
публикации
238 -
коментари
85 -
прегледи
10643
За този блог
Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.
Публикации в този блог
С Б О Г У В А Н Е
КЪДЕ СЪМ АЗ ?
КЪСМЕТСКО
НОВА ГОДИНА 2019
П Р Е Д К О Л Е Д Н О
НАЙ-ХУБАВИТЕ СТИХОВЕ....
СПОМЕН ЗА ЯНТРА
НЕ ТИ ДЪЛЖА
И Н ТИ М Н О
Н Я К Ъ Д Е
със мен пътува бяла Любовта,
тя никога от мене не замина...
и винаги явяваше се тя. Тя издържа на всичките сезони,
бе мощна като преспи снегове,
за нея някои сълзици ронят,
защото трупат тежки грехове. Аз нямам с нея никакви проблеми,
към нея нямам никакви вини.
Единствено натрапници големи
топя ги като с парещи води. По улеи ненужни ги разливам.
А с любовта сме във една шейна.
Звънят звънчета. Музика за утре.
И пеем песента на вечността! 29 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
С Т И Х О В Е Т Е
във времето, когато ги създаваш,
но няма аз да оценя жена,...
заради кухнята да ги предава. Та те са част от личното ни "аз",
те са мечтата, те са бъднината,
красиви сме със вътрешния глас,
не просто с маската на суетата. Те не издържат с пудра или грим,
в тях истината само свети вечно.
Животът се изнизва като дим,
стихът остава като път далечен и като памет във безкрайността,
която назоваваме Вселена,
над битовизма, над дребнавостта
с поезия оставаме нетленни! 28 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
П Р И З Н А Н И Е
ще помисля, че е измама,
не ласкай всеки път сърцето ми,
има случаи - е от камък. Но бъди неизчезващо слънце,
светлина искам и в облака,
аз не съм жена - малко зрънце,
но по характер съм - обична. И откриеш ли точно мярата,
тази, на мъжката истина,
имай и в мене вярата,
че двамата сме ... осмислени. 23 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
О Б И Ч А М
обаче честно ще призная,
че точно есента и зимата...
ни правят сговорни накрая. В студа се ражда отговорност,
внезапно сякаш изтрезняваш
и лекомислие, и волност
към друго време ги вклиняваш. И сещаш се, че без уюта
домът ти и петак не струва,
прибира зимата във скута
човекът, за да не студува. 18 ноември 2018г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
НА ТАЗИ ЗЕМЯ, В ТОЗИ ЖИВОТ
навярно сътворената Земя
едва ли напълно съвършена,
едва ли с най-разумни същества. Но е създадена много красива
и ние в нея имаме визаж,
дошли сме тук да бъдем и щастливи
през срока на житейския ни стаж. Така че, мир да има, съм доволна
от всеки смислен Божи дар за нас.
Да си старея като птичка волна,
дошла да пише стихове за вас. А някога, когато преродя се
във друг живот и в други светове,
още изкуство искам да създавам,
не само разкази и стихове. И правя още отсега молитва
да бъда на вълшебно място пак,
не някаква измислена царкиня,
творец по Божа воля, с Божи знак. Да срещам утрото с една надежда,
че хората са още по- добри,
да имам дом, постеля и одежда.
Не искам много.Вярно е, нали?! 16 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Х И Л Я Д О Л Е Т И Я
оставени за нас, за бъднина - като духовен замък.
Завет.Стъпало. И подем, дарен за вековете.
Със намек, че и занапред идеите ще светят. Доказано, че са били и с устрем са живяли
човеци в нашите земи и нещичко са дали.
По-ярко от злато кънти написаното слово
и може би неща за нас ни казва наготово. Хилядолетия. И ние, наследници безгрижни.
Какво ли утре ще дадем във времена верижни?
Навярно атомно ядро. То нищо не оставя.
Навярно бомба, ала тя развоя ни забавя. Навярно в Космоса следа. Та в някоя планета
да кажат: "Имаше Земя назад през вековете". 10 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ОПИТВАМ СЕ...
ала това с връзкарство не върви,
връзкарството съвсем не ми отива
и са си мои всичките борби. На дарбите се гледа завистливо,
в прекрасната ни българска страна,
на мене и това не ми отива
на талантлив да сътворя злина. Неблагодарниците - колко искаш!
Нанизани са тикви на бостан.
Но аз да съм такава не обичам,
най - малко някому да кърша стан. Ще питате: а как съм оцеляла?
И да ви кажа, то и аз не знам.
Със хората намирам обща цялост,
с които сме в един духовен храм. Бели със бели трябва да се търсят,
съветваше ни Ванга, помня аз.
И нека сме различни, но да има
дай Боже все Човеци между нас! 9 ноември 2018г., София
И КОЛКО Е КРАСИВО ТАЗИ НОЩ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично. В добрите стари замисли на Бог
превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
аз не разбирам още на Земята. И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада. И, питам се, къде ли по света
живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
и красотата ми звучи на празно. 6 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА Всички мои стихове се публикуват със съдействието и свидетелството на адвокатска къща срещу плагиатство!
ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
НАСИТИ СВЕТА СЪС ДОБРОТА
с дума, жест, със поглед или нежност,
съпричастието е звезда...
от човешката благонадеждност. Не залагай на злокобен глас,
в думите сложи по доза тежест,
добави и пример за превес,
и да има обич като свежест. Мярата въздейства най- добре,
но проникновено да се вижда,
че от шепа правиш ти море
и че искаш в него да съзиждаш. 31 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
СПРИ СЕ И.....
и направи обрат, когато трябва.
Не се повтаря нищо, но не стой
в една дилема вечно по средата.
Вземи си малко синева за хъс
и въздух дишай, и тръгни отново.
На нищо старо не полагай кръст
и нищо ново не е наготово.
Пресрещне ли те шанса, го вземи.
Ала на него само не полягай.
Огледай се, мисли и продължи,
за себе си се дръж и ти се стягай.
Доверието е като метла:
днес уж го има, утре си предаден.
Такива придойдоха времена.
Но ти върви, човече , и не падай.
28 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
АЗ ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТВОЯ СВЯТ
не се прикривай тихо зад вратата,
когато на нерадост си богат...
и някак си, сломена е душата. Затворена във своя мрачина
какво ли тя без мене ще открие?
Нали сме двама с тебе в любовта,
не аз и ти, а трябва да сме ние. Животът не е само суета,
победни ходове и оптимизъм,
послушай ме сега със мисълта,
без гордолюбие и без снобизъм. Отива всичко в глухия реал,
ако не вярваш в Божията щедрост.
Те, изпитанията за морал
са част от делничната неизбежност. И затова самичък разкажи,
каквото има днес да се разказва.
Издават те предателски лъжи,
тогава някой някого намразва. 24 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ТЯ ВИНАГИ ПРИСТИГА ТИХО...
ръка подава и си тръгва,
не проси и не иска нищо,
не тарикатства, не послъгва. Това е тя. Човещината.
Която те приема всякак,
опитомява времената,
явява се като подарък. Но ти недей да прекаляваш,
недей за нея да се висваш.
Живей и продължи нататък,
щом ти е дала старт на чисто. И никога не я забравяй.
Вселената я запечатва.
Вселената ти дава право
да търсиш начин за отплата! 22 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
НЯМАМ НЕДОВОЛСТВА ОТ ЖИВОТА
Бог над мен и аз след него в бури,
не се предавам нито и на йота,
не отстъпвам от идеи щури. Справедливостта е моя мяра,
чуждо мнение не взимам в заем,
дава Юпитер кураж и вяра,
дава шансове, успехът траен, дава хубавото дълго време,
лошото отлита като вятър.
Нямам недоволства. Все ще взема
чуден пай в житейския театър. Всичко Бог ми даде. Имам здраве.
Пиша и поредната си книга.
Черпя от природата ни радост
и от песен на добра авлига. Искам още свят да обикалям,
да разгледам чудесата Божи
и да се завърна във България-
тя е моя обич, дом и стожер. 20 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
НАВЛЯЗОХ В СУЕТАТА НА ДЕНЯ
със своя дял от смислени надежди,
небето в мене сякаш посиня...
в преодоляването на премеждия. Опитвам се спокойно да вървя
по пътища и цели, май успявам,
заложена е в мен заетостта
и бариери за преодолявам. Обичам да почуквам по асфалт
с обувки нови, с дрехи ветровити.
Ала животът ме обгръща цял-
да върша работата до насита. Не се оплаквам. Днес бе пак така.
Различни са ми делничните теми.
А покрай мен минава суета
на сноби със претенции големи. 11 октомври 2018г., София- Симеоново - София
Росица КОПУКОВА