• публикации
    114
  • коментари
    44
  • прегледи
    3765

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Росица Копукова

Очакваните приказни мечти

ще долетят при някое дете,

защото може да си позволи

дядо Коледа да донесе.

 

А друго ще очаква, но не би,

а друго ще е като малкия Гаврош,

кибритопродавачката  на Ханс,

светът за него ще е много лош.

 

А уж сме двадесет и първи век,

светът би трябвало да става по- добър,

какво да чакаме от бъдния човек,

когато бедността му е чадър?!

 

37 ноември 2016г., София

Росица Копукова

Росица Копукова

Принцесата от севера дойде,

размята бяла рокля по небето,

в предзимните все още студове

тя си подготвя зимното либрето,

 

какво ще пише в него, аз не знам,

какво ли вятърът ще ни засвирва,

но тя обхожда вече тук и там,

с вълшебен поглед може да я видиш.

 

Не се интересува от пари

и сметките не я интересуват,

принцеса е на детските мечти,

те са прекрасни, нищичко не струват.

22 ноември 2016г., София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

                ЗАГЛАВИЕТО Е ЗАИМСТВАНО ОТ ЕСТРАДНА ПЕСЕН

 

Замълчи, замълчи,

твърде много горчи

от нелепите твои илюзии.

Ти ме гледаш сега,

но разбирам сама

колко въздух в душата свисти.

Хайде сбогом, върви,

със торбата с лъжи

да развръзваш към  ново начало.

Замълчи, замълчи,

с мен приключи до дни

и болялото е отболяло.

 

 

2016г., София

Цикъл "Немъжки времена", стихове

Росица КОПУКОВА И ПРИЯТЕЛИ

 

Росица Копукова

Един нежен романс приключи отдавна,

преди още да бе отзвучал

и изтекоха мигове невероятни

на копнежи, любов и печал.

 

Сетивата ти много се промениха,

другояче се вглеждат в света,

а годините с мен не се умориха

да се връщат назад в младостта.

 

И да търсят във времето ново начало,

нови думи за нежния старт

и това, което не е преболяло

превърни го във песен, във цвят.

 

25 ноември 2000г., София

Росица  КОПУКОВА

 

" СЪРЦЕТО   НА   ЛЮБОВТА", лирика, 2001г., София

 

 

 

 

Росица Копукова

"""""""""""

Национална гордост не загубил,

в началото на този век,

усеща българинът свойта сила,

усеща се духовният човек.

 

Със светостта на българското слово

в най-хубавата българска земя

да оцелява, да пребъде, да подготви

за поколенията бъднина.

 

1 ноември 2016г., София

Ден на народните будители

Росица КОПУКОВА

 

Росица Копукова

В делничната проза днешна всичко се променя,

ако музиката в стихове се лее в звуци ценни,

лириката мелодична в ежедневието сменя

полюси, противоречия и антиподи неотменни.

 

Стихотворните й стъпки са прекрасното начало,

дето във душата пада и с ритмичност я изпълва.

Музиката в светли думи е небесно одеяло,

тя прегръща, тя обвива, тя помилва, тя разсъмва.

 

Музика, когато има в поетичната словесност,

друг човек направо ставаш, омагьосан в красотата.

Падат всякакви прегради - известни или неизвестни,

и пътуват стиховете от светлина към светлината.

 

23 октомври 2016г., София

Росица КОПУКОВА

Росица Копукова

 Дай ръка, усмихни се и толкова.

Нека двамата помълчим.

При нас чувството не е ново

и магията да му устоим.

 

Знай, че никога не ми омръзваш,

всеки ден преоткривам във теб

една обич в душата премръзнала,

зажадняла за ласкав ответ.

 

Щом сме заедно, няма илюзии,

отпусни се, подай ми ръка,

не е трудно да бъдеш обичан,

щом го искаме с чисти сърца.

 

По лъжовните магистрали

нека другите да летят.

Ние с тебе сами сме избрали

само светлият път.

 

Росица КОПУКОВА

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

Росица Копукова

Дай на свободата пътен знак

и недей да дирижираш нищо,

за да вляза с чувство в твоя свят

трябва аз самата да поискам!

 

Из цикъл интимни стихове от книгата ми "Вишнева симфония",

2004г., София

 

Росица  Копукова

Росица Копукова

Овен, овен -  една сезонна песен за мен,

Телец - за дом и къща истински  борец,

Близнаци - о, има толкова любовни женски  знаци,

Рак - мъж в женска зодия, мърморко с препъни крак,

Лъв - аз съм винаги бляскав и пръв,

Дева - от моите анализи светът "полудева",

Везни - коя изгода ще ми  натежи,

Скорпион - страстен, даже в секси маратон,

Стрелец - по многото жени накуп съм спец,

Козирог - стабилен мъж, мислете ме за Бог,

Водолей - винолей , пътувай и живей,

Риби - вълшебник, ала и беглец съм, Биби.

 

Росица Копукова

Росица Копукова

Не пипай с омърсяваща ръка

паметници на загинали герои,

скверниш им непростимо паметта,

оттатък няма чужди, няма свои.

 

Защото Господ няма да прости,

духът на  мъртъвците има сила,

внимавай да не паднеш там и ти,

дето душата ти е съгрешила.

 

И всеки гроб във този земен свят

е просто границата към Всемира.

А никой тука не е по-голям

от героизма и от Божията сила.

 

24 септември 2016г., София

Росица Копукова

Росица Копукова

По питане на читател за зодия "риби" - жени:

 

От всички зодии различните жени,

разгледани като отделни звездни знаци,

приличат си по някои черти,

само рибите са индивидуалност.

 

Неповторими, Просто уникат.

Една с една жена не се повтаря

и всяка има своя чуден свят,

и в любовта по своему изгаря.

 

Русалка или борбена жена,

тя целите си винаги постига,

макар да плаща с доверчивостта,

тя пак над примитива се издига.

 

Тя е способна на космичен жест,

на топла опрощаваща човечност

и дядо Господ все й праща вест

за изящна красота и за известност.

 

За дарование и ум висок,

където другите не могат да достигнат.

Но там, където я покани Бог

простосмъртните не могат да я стигнат.

 

14 ноември 2000г., София

"Сърцето на любовта" , лирика, 2001г., София

Росица Копукова - автор

Росица Копукова

Да пари чувството във твойте длани

и времето край нас да замълчи

в красивото безмълвие на двама,

намерили се с влюбени очи.

 

Хармонията между нас да плува

и с тебе да се чувстваме добре,

невинаги съдбата ще рисува

със празнични бои любов-море.

 

Но има ли я, тя ще оцелее,

над всички грижи в битовия свят,

защото с нея леко се живее

и духом се остава по- богат. 

 

9 септември 2016г., София

Автор Росица Копукова

със съдействието на адвокатска кантора срещу плагиатство.

 

 

 

Росица Копукова

Мъжете от зодия "риби" са ум и талант от Всемира,

може би затова мнозина не им дават мира.

 

Мъжете от зодия "риби" не са простосмъртни и земни,

може би затова, защото се раждат вълшебни.

 

Талантът е чудо, умът е космична стихия,

сътворяват залудо, но забравата пак ще надвият.

 

Самотата е знак, че "рибата" нещо създава!

Завиждат му чак, че Господ ръка му подава!

 

19 ноември 2000г., София

Росица Копукова

"Сърцето на любовта". лирика, 2001г., София

Росица Копукова

Нямам време да живея лошо,

нямам време за безумия в аванс,

не желая куп фалшиви прошки

на измислените хора покрай нас.

 

Нямам време за ежби и страсти

в този толкова разнообразен свят,

ти ела при мен като причастие

и със мене остани богат.

 

Нямам време за нелепи думи,

за отмиващи впоследствие реки,

извинения за подлости безшумни

и за недодялани игри.

 

Над това съм. Ако можеш - изкачи се.

Ако не - все долу остани.

Аз обичам да общувам с личности,

любовта това ще съхрани.

 

2001г., София

Росица Копукова

"Двама под небето", лирика,

книгата е издадена същата година, София

 

Росица Копукова

Пътеката на времето е страшна,

отмерва зло, добро във вечността,

не всеки е обаче тъй създаден

да има верен поглед над света.

 

Така сме видими и мимолетни

различните по раса и по пол,

над нас светлеят думите заветни,

изречени от Божия престол.

 

Парите - тези съдници човешки-

на благородство или безморал,

изтичат между хилядите грешки,

ако във тяхно име си живял.

 

Пътеката на времето не спира,

отива си живот подир живот.

Но има нещо, дето не умира-

оставения за човечеството брод.

 

12 март 2005г.,

Симеоново - София

Росица Копукова

"Неспящата красавица", лирика, издадена същата година.

Росица Копукова

Аз не вървя, аз винаги летя

над време, бит, над дребните ни теми,

където е човечец без крила

го задминавам като малко бреме.

 

Не се и трогвам от просташките неща,

не сме тук за страдания и болка,

у някого събуждам завистта,

а друг окуражавам да се бори.

 

Но всеки има договор със Бог

преди рождение какво да преживее,

как да изпълни своя си урок.

Да бъда птица си е Висша привилегия.

 

25 август 2016г., София

Росица Копукова

Росица Копукова

"""""""""

Най-префиненото оръжие срещу нормалната човешка мисъл е да опонираш така, че  да изтече нейният смисъл.

""""""""""""

Вариант на понятието време: дух с невидими човешки черти, виновен за грешките на дадена историческа епоха.

"""""""""

Шокът от липсата на ток не е по-голям от шока да живееш в блок.

""""""""

Как да го пуснеш да върви напред, като не му е дошло ред.

"""""""""

Ако в дадена теза не можеш да се мотивираш, остава ти шанс - да провокираш.

"""""""

Самокритичността е хубаво нещо, но все още се простира само в подножието на върховете.

""""""""

Помогни на кадърния, бездарният сам си помага.

 

Автор: Росица Копукова

"Хопа -  тропа към Европа", хумор и сатира

 

 

 

 

Росица Копукова

До средата на август американското интернет-  издателство Лулу пуска по света на български език "Посрещане на красотата", лирика. Под печат е "Присъствия", лирика. Разкази, новели, пътеписи, вече са издадени. В отговор на въпросите на развълнували се за моите книги, отпреди време. Кой приятел, кой - не, здраве да е!

Росица Копукова

Приличаме си, сякаш сме роднини,

ала не сме - обичаме се просто,

астрално точна и вековно силна

е връзката ни, дадена от Космоса.

 

И искам аз това да го напиша,

и да остане като паметник словесен,

защото само по повеля свише

се ражда земната любовна песен.

 

Единствено небесният компютър,

неповлиян от времето вселенско,

бележи сродните души отвътре,

намерили се след изстрадано блаженство.

 

1 март 2005г., София

Росица Копукова

"Неспящата красавица", интимна лирика,

2005г., София

Росица Копукова

Експресен влак. В купето сме сами.

Край нас летят зеленина и гари,

а вътре притаено насити

очите ми със нежност и ми вярвай.

 

Надежден влак. Пътуваме натам,

където води ни сърцето с тебе.

Навсякъде е хубаво, аз знам,

щом твоята ръка държи се в мене.

 

Любовен влак. За спомен и за път

създаден, накъде ли ни отвежда?

На зная. Търсехме си райски кът

и го намерихме в една надежда.

Юли 2016г., София

Росица Копукова

 

 

 

 

Росица Копукова

Проклетницата още ме държи,

но тактиката вече е по-друга:

отново борческото в мен кръжи,

но Господ има своите заслуги:

 

по-философски гледам на света,

по-меко някак вече побеждавам,

все още лесно няма да простя,

все още със усилие успявам,

 

ала енергията не хабя

в открити хватки, станах по-разумна

и не една пред мене е целта,

житейската пътека все е шумна,

 

около мен движение свисти

и аз не спирам правдата да гоня

и лириката ми гори, гори,

и в ежедневието нямам броня

 

за хората със лошите души,

и продължават да ме нараняват,

но по съм друга, в мене се руши

желанието да изпепелявам.

 

Научих се да гледам вече днес

как Бог наказва и това ми стига,

и повече разливам блага вест

в словата от поредната си книга.

27 май 2012г., София

Из моя книга с лирика, където са поместени и двете стихотворения

 

Росица Копукова

Една проклетница живее в мен

с кураж и много сила надарена,

способна да пробие своя ден,

безвремието да взриви родена.

 

Проклетница със ангелско лице,

която те подхлъзва с мнима благост,

която пише с пламенни ръце

неща за буря и неща за радост.

 

Не се лъжи по галения вид,

по топлите слова, които казвам,

проклетницата дреме с поглед скрит

и всичко преобръща и прорязва.

 

Накратко - в мене има две жени

и действам с тази, със която мога,

не зная кой с това ме осени-

дали е дявола, дали е Бога?

 

Но, както и да се превъплътя,

остава съвестта ми просветлена

и никому не мога да простя

пред мен извършените престъпления.

1987г., София, публикувано и наградено в тогавашния в. "Спектър", отдавна закрит

Росица Копукова

Любовта към друга е заслуга

само на божествена искра

и залудо е да правиш чудо,

стъпил в лоното на завистта.

 

Няма да намериш и утеха

за това, че не обичат теб,

любовта, като красива дреха,

е скроена за един човек.

 

Пада слънчевата мантия на чувството

и обгръща двама от света,

овладей, приятелю, изкуството

да не черпиш чужда светлина.

 

24 юни 2016., София

Росица Копукова

Из моя книга с интимна лирика.

 

 

 

Росица Копукова

Изживявай всеки летен ден

като дар небесен, дар божествен,

като светъл миг, като рефрен

от сезонна тъй красива песен.

 

Във този свят, така обезумял,

оазис сме под Божия закрила.

Животът ни е беден, но е цял

от смисъл, от потребност и от сила

 

да оцеляваме с души добри

сега и в бъдеще, на лятото в сърцето.

Не всеки има тези чудни дни

и не живее мирно под небето.

4 юли 2016г., София

Росица Копукова