Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    679253

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

РЕЦЕПТА ЗА БРАЧНА ХАРМОНИЯ   / Разказ по действителен случай /   Пътуваме на екскурзия с Цана Мацорана и мъжът й, точно зад нас в автобуса . Наперена една, минава и тя 60 години, преплетено шалче, фризирана коса, вносни маратонки....
Колко рушвета трябва да даде лицето В. на учителя Г., за да й пише тройка по български език, въпреки очевадната неграмотност на същото лице? За да завърши 8 клас.
когато се изучава в университета Българска филология, се изучават и книжовни думи и изрази, и диалекти, и чуждици. Та си пиша, както ми е кеф. Но още в основното, ма то Весито я е стигнало до средно тройкаджийско, я не, се учи, че фамилните имена се пишат с главна буква, както и останалите. Милинкото тъпо Веси не знае. То и леля му Здравка Евтимова пишман - писателката е зле с правописа, колкото Веси е пуетеса. Горкичките те!
/ По спомени /   Топлите слова не ги събирам и подготвям във специален ред, те ми идат някак си отвътре и потичат сладко като мед.   Ако оцениш какво ти казват, няма да се спират цял живот, на любим аз чудеса разказвам, в моя дом доброто бе на ход.   Ако се омаеш от словата и прикриеш лоша същина, ще разделяме се след мъглата притаила сложната вина.   Затова недей въобще
Тео - " хубавецът", вечният ерген, пие, пее, вика : " Няма друг кат мен". Гледаш във мъглата - килка се глава, то Тео Пияндата - търси си жена.   Полито  е, знайте, вечната мома, с едно извънбрачно бяга от дома. Търсила е, мале, много дълго мъж, но за лудо Поли не се хващат двъж.   Весито, на баба, вечната мома, учила "студентка", специалност " Метла"! Грозно е горкото, крие си сурат, кой ли ще го вземе днес на този свят?  
СПОДЕЛЕНА ТИШИНА   Разстила се вълшебна тишина И аз греба от смисъла й плътен От миналото - имам ли вина? От бъдещето - с погледа си смутен .   И търся себе си във часове, Които с истини са споделени. Да ги призная някой ден? О, не! Та те са само в мене приютени.   Тях може да ги види само Бог. И тихи разкаяния да чуе. Научила поредния урок, Пак тръгвам в делника и пак общувам.  
НЯМА БЪДЕЩЕ ЗА НАС   ЗАБРА ВИ МЕ! ОМИТАЙ СЕ, СКИТНИКО! ДАЙ ПРОСТОР НА ДУШАТА МИ МОЯ! НЕ ПРОТЯГАЙ РЪЦЕ СИ КЪМ МЕН, НЕ КРАДИ МОЯ СЪН, МОЯ ДЕН! СЛЕДВАЙ ПЪТЯ СИ, МЕН ЗАБРАВИ.
ПРЕД ТОГИТЕ НА ВЕТРОВЕТЕ Автор: missana      Пътувам себе си в едно дъждовно утро, самотен пътник през мъгла нетрайна. Към теб стреми се мисълта нечута, родена в изолатора, наричан "Тайна". Камшиците на хиляди въпроси шрапнелно удрят смуглата ми кожа: Какво ли бъдещето хребетно ни носи под валяка на своето подножие?! Заклевам се пред тогите на ветровете, че само ти си търсения Смисъл, мъниче мое - ангелът след ледовете, сковали
Търкули си Тео главата и падна тя у реката, нали е празна отвътре и над водата се тътри.   Никак не ще да потъне, плакне  я Тео и зъзне, но тя по-красива не става, а е голяма забава.   Как на брега да излезе като е пил и замезил, чака мома да го вземе като в зелена поема.   Ала такава не идва, празна остъргана тиква... Тео стои във реката да си избистри главата!   Като самотник от село, път н
ИМЕТО МИ Е РОСИЦА     Името ми е Росица, нежно като пролетта, като полета на птица, като капчица вода....   Да, но всъщност си е сила, вдъхновение и плам, нумерологията спира под името ми с дар голям.   С такова име няма дама да е дама без лице, да не е силна духом, пряма, тя няма да се предаде.   Трудностите ги помита като истинска река, непознаваща
Обичам я по малко суетата и да изглеждам винаги добре, макар да ми почуква на вратата поредната задача от воле.   Понякога намятам семпли дрехи, за вилата или пък за пазар, макар че леля Петя казва вещо: - И на пазара да си като цар!   Животът е съвсем разнообразен, но в мене е вродена красота и не от гордолюбие си слагам по малко грим - така, за суета.   Жената трябва да е стилна, зная
1. Другата луда, представяща се за Юлия и много близка приятелка на баба Анка - почина, 2.Валя Йотата, пишман поетеса, приятелка на баба Анка и на Валерко Станков - едвам ходи, не може да излиза почти от в къщи, 3.Валерко Станков го намерили да спи пиян в градинката, съобщават приятели от Варна, 4. На баба Анка Полито Чалгаджийката - луда с документ, 5. Маргито Питку - загуби една дъщеря от рак, криви на една страна с изкуствена става, едвам стои, 6. Един ненормалник от
МНОГО ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ ИМА, НО СА МУ КРАЙНО ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИЛИ ПОЧТИ ВСИЧКИ. ОСОБЕНО ВЪВ ФОРУМА - ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ. АМА МЕ ЗАБАВЛЯВАТ. МНОГО ХУБАВА ПОЕЗИЯ ЧЕТОХ ИМЕННО ОТ КАЛИН КАРАБИЙЧЕВ, НО ТЯ НЕ Е ДОСТАТЪЧНА ДА НЕ РАЗМАХАМЕ ШПАГИТЕ ПРИ НУЖДА! ГРЕШНИ СА МУ ПРИЯТЕЛИТЕ И ПРИЯТЕЛКИТЕ. ХА-ХА-ХА-ХА.....
Веси скача от дувар, Веси, искаш ли шалвар, с баба Анка във дует да психясвате напред.   Разбрах, пила си ракия, затова си гламавия, че като невзрачна Врана за Бохотката ти се хвана.   Учила си ти студентка? Кой те пусна Веси Ментка? Проста си като дърво с неизвестно потекло!   Казвам: " Веси, се учи....", ала Веси се напи! Пуф-паф, грух-грух-грух пее с бабата по слух!   8 април 2024г., София
Бре, двете не сте спали нощеска,бре! Коя от коя по-смахната?! Сега имам да свърша още малко работа и погвам лудата Полина да видим дали е акушерка, след като е освидетелствувана? Обещала съм го на бабата, а двете с Весито Фиу-фи могат да си пеят песнички в сайта ко-о-о-о-о-олкото искат!
Някои другари от " Калдата" криво стъпват сякаш по Земята, и понеже себе си не виждат най - обичат някой да обиждат.   Хич не ми е на кахър играта, простичка е в цялост таз " Калдата"! Аз обичам да се забавлявам простотиите да ги вбесявам.   Да ми скочи Тео Без Главата, баба Анка, слязла от гората, още някой да обърка пътя и да дойде сам да се прикътя....   7 април 2024г., София Росица  КОПУКОВА
Стихотворението " Признание пред теб" е писано , когато нямах и 30 години и публикувано във в. " Спектър", където работех години като журналист, при все основната ми професия- учителка. Пишех много материали и не само там. Помня, че това стихотворение написах за един мой обожател, ама помня ли кой от многото, и главната редакторка, прекрасен човек, родена на 1 март, го сложи на гърба на вестника в средата. Кой го разнася из сайтове - не знам. Как е попаднало тук - не знам.
Мама почина в болница " Пирогов", София   Разбрах в страданието за това- животът се дели на епизоди, най - хубавият с мама отлетя, къде ли вече в небесата броди?   Сълза не тръгна в сините очи, навярно Бог й каза да не плаче, кураж й даде и не прояви и капка мекушавост, аз обаче   не знаех мястото си във света и търсих себе си до три години, полека-лека всичко отшумя и оцеляха спомени - светини.   Усещах се като
/ разказ по действителен случай /     В една от големите зали на НДК голямо частно издателство награждаваше книга с разкази на Савка Тимева. Народ, панаир на суетата, големи суперлативи отстрана на собственичката на издателството и даване думата на един рецензент, който орезили вечерта. Той размята ръце като птичка, която се мъчеше да излети от кафез, чуруликаше разни небивалици и глупости и по всичко личеше, че не беше чел нито един разказ о
..ПРИСЪДА     . И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата – пъплим полека нагоре по стръмния скат... Ако не помните кой съм, каква ми е драмата – Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. А Сизиф ми е брат. Всъщност всеки е малко Сизиф и за нещо – наказан, жребий на всеки е къс непокорен гранит, с който е длъжен нагоре по хълма да лази – право към слънцето, спряло в самия зенит. Тежък е камъкът, който търкаляме в дните – всеки към своя си връх и по своя си склон.
ЩЕ ЗАПОМНЯ Автор: missana      Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов, стана символ на булчинско бяло и златна надежда.   Вятър южен погали тревите с невидими пръсти... слънчев лъч неполюшнат в косите ти тихичко спря. Милиарди щурци със симфония тайнствена кръстиха светлоокото слънце, което от морската

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.