Премини към съдържанието
  • публикации
    553
  • коментари
    127
  • прегледи
    15297

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

 

И НЕКА ВСИЧКО СИ СТОИ НА МЯСТО

И нека всичко си стои на място- цветята и звездите, и небето, и слънцето в душите да ни свети, сезонните промени на дърветата. И нека да живее, както Бога създал е из Земята красотата, а ние с теб - ръка в ръка, дълбоко да вдишваме на всичко аромата. Не мога нищо от света да взема, човек е тука просто наемател, а дните са неписана поема с мечтите на един словослагател. Да разпилея своя дар от думи, дошли о
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ

Не съм от тези, дето чезнат в облак, под дъжд стоя единствено за кеф, не искам никога да ми е чоглаво, съдбата не бродирам на гергеф... Каквото Господ дал. А той ми дава. По-малко искай, ще ти се даде. Аз често в стихове Всемира славя и Бог отваря щедро светове. По пътя на живота най- обичам да срещам просто радостни души на хора, дето мъката не сричат и болката докрай не ги руши. За съжаление - почти ги няма.
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

КОГАТО ВЪВ ЖИВОТА ЗАГОРЧИ...

Когато във живота загорчи, разреждам малко с чистата водичка, ту птицата във мен ще изхвърчи, тук пък ще пограя и на жмичка. Но вечер, под красивите звезди, в поезията тихо ще потъна, не плаша се от хора и беди, то утрото със мъдрост ще ми звънне. И тръгвам. С поглед чист за красота, дето невинаги се получава. Ала при мен - кралицата - съдба, за справедливостта ми - всичко дава! Когато във живота загорчи,
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

СИЛАТА НА ДАРБИТЕ

Един реди словата като сплав, при други са на рядка плетеница, от червея не става астронавт, до червей пада само мъртва птица. Не сме едни и същи в този свят- един от друг призвани сме да учим уроците с хуманна благодат, а не в бездарие да се измъчим. И, падайки, да отзвучи псувня, която прокънтява надалеко, че да потъпчеш своята вина, понякога изобщо не е леко. От всеки грач не става висина и е добре да в
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

АЛГОРИТЪМ НА МОРАЛА

Някъде е черен, някъде е сив, бялото по принцип рядко се намира, другаде в червено, като цвят ревнив, покрай нас минава, ярко гранитира. Как да го познаем? Питате се вие. Думите издават във момент на гняв. Истината блясва, трудно ще се скрие, лесно се усеща кой е цветно прав. Фактите са тези, дето нюансират делникът ни днешен. Няма богове. Те са дали воля тънко, ювелирно ние да открием кой къде снове. Дръжте се
 

ВРЕМЕ Е ДА СВАЛЯМЕ МАСКИТЕ

Време е да сме без маски със собствените си лица, може и да сме пораснали и с човечните сърца да поемем глътка въздух и благодарим на Бог! Да живеем е изкуство в подарения ни срок. И ръцете да протегнем, и челата да опрем. И да бъдем като песен, като лъч от светъл ден! Истински и помъдрели, по- различни от преди. По- свободни, по- узрели, по-щастливи, по- добри. 20 май 2020г., София
 

ДВА МЕТРА РАЗСТОЯНИЕ

Два метра разстояние с надежда, че някой няма да те зарази, два метра разстояние се свежда - проблемен ли си или пък не си. И страх кръжи в свободното пространство, и хората са други всеки ден, два метра стават вече постоянни, животът - перманентно е смутен. Два метра - не е начин да битуваш, за оцеляване е само знак. Но и тогава нищичко не струваш, ако късметът те напусне пак. Напред - назад и люшкане в безкра
 

ОБИЧНО

Вселената е моя, щом си тук, където Бог реши да ни изпрати ще те обичам е ще бъда звук, по който да намираш ти следата ми. Най-висша е небесната любов, но аз от земната не се отказвам с определен за мене благослов, която щастието не наказва. Един дует. И обичен дует, в пътеката от тука до звездите, и в другия живот, и все напред, където ни подемат висините. 17 май 2020г., София Росица КОПУКОВА
 

МЯРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО

Приятелство не меря със аршин, оставям да го бъде с толерантност и не разбирам как така един оттенък разлика го прави празно. Приятелството е дълбочина и топлота, и жажда за човечност, то не е да откриваш все вина, то е залог за твоя малка вечност. Приятелството е един живот и в следващия пак да го намериш. Вселената направила е брод между душите - за хилядолетия. 16 май 2020г., София Росица КОПУКОВА
 

МОМИНИ СЪЛЗИ

Момини сълзи надничат в моята градина, то е нежност несънувана, накъдето мина. Откъде се появиха, даже аз не зная, мама ги изпрати, мисля, поздрав от рая. То множат се, то ухаят като малки дами, равнис - във редици стройни, пълнят пролетта ми. Аз не смея да ги пипна, толкова са мили, белите главици клатят като самовили. Както си растат на двора, така ги оставям, никаква човешка роля сред тях не добавям. Само ги помолих днеска да
 

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТОВЕТЕ

Цветовете наоколо имат своя астрален език, той е свързан с човека, извайват и нрава житейски- от огнен до земен, до нежен - все нрав многолик, до нрав на омраза, потаен в гори Тилилейски. Стига само да знаеш какъв е любимият цвят на човека край тебе, то много неща ще разчиташ, цветове и характери, просто палитра и свят, картина без думи, подсказка кого да обичаш. Със невидими нишки Вселената вае край нас все зависими връзки и много сп
 

МОЖЕ БИ

Може би е с оттенък на лек егоизъм- моят двор е началото на хубостта и от него нагоре по Витоша спира дъхът ти най-свежата росна трева. Естеството на чудото почва от мене, нямам сечено, рязано, нямам дувар, само вече изсъхнало пада растение и пристига на гости всяка Божия твар. И щурци се надпяват и косове звучно огласяват ми двора , добре ми дошли, а по борове скачат със пози заучени и със най - непринудени горски игри
 

ПЪЛНОЛУНИЕ: " ЛУНАТА НА ЦВЕТЯТА"

Седни до мен сега по пълнолуние, да разгадаем чудната луна защо е на цветята и на влюбени, които я живеят в тишина. И тя им дава някакво присъствие: любов от някакъв неземен вид, и се усещаш друг по пълночувствие, подобно странен цветен индивид. Навярно има някаква магия. Но ти ела, хвани ме за ръка и без да казваш нищо, ще сме тия, които ще я уловят в нощта. 7 май 2020г., София по пълнолуние Росица К
 

РАЗМИСЪЛ ЗА ЛЮБОВТА

Каквито и капани да й слагат, когато е дошла по своя път, ще оцелее, даже да я впрягат със завист, ревност, яд и злобен прът. Тя затова е обич, да успява, защото нея Господ я е дал, а другото полека - лека става в живота толкова лъжливо бял. Опората е тя. А не парите. Тях ще похарчиш. Ала любовта? Отиде ли си, постни са ти дните и няма във живота пълнота. Не слагай маски, не приемай маски. А вярвай само в
 

ЛЮЛЯЦИ

Цяло Симеоново е в люляци, надничат край пътеки и огради, напира пролетта като омайница, дето не знае никакви прегради. Раздават от безкрайното ухание и кимат - искат нещо да ти кажат, не мога да им причиня страдание и да ги кърша, и да ги наказвам. Погаля ги - като лилави феи, извити грациозно с тънки шии, небето в красотата им немее, чак свят , от аромата, ти се вие. На тук - натам, все приказка в лилаво,
 

ПЪТУВАНЕ

Пътуваме различно през живота, епоха цяла носим все на гръб и уж да е добре, а ей го скота, приседнал сам до уличния стълб. Със нещо като дреха, като дрипа, с кутия от консерва за пари, нататък втори, трети....и се питам такъв животец е ли им тежи? Каква цивилизация, когато безизразно в паважа гледа той по- зле от куче, котка и рогато на вид изглежда днешният герой? Безцелно чака и безцелно проси. И утре п
 

ВЪЗМЕЗДИЕТО

Възмездието е дошло на прага, без думи си стои и чака сметка, полегнало, паничката си слага и нажежава всяка твоя клетка. Най - неочаквано само пристигна, без музика, без песни и каляска, намекна ти, че вече те настигна и очерта дължимите окраски. Каквото съгрешил си, съгрешил си, когото си обидил и завлякъл, Възмездието чака: " Да, сами сме, и всичко е записано...оттатък.... И не е нужно нищо да говорим,
 

ПРОГНОСТИКА

Има хора - лъчи, има хора - светулки, има хора - хиени по белия свят, има даже такива - като невестулки и къртици подмолни по душа и по цвят. Аз обичам онези със светлия блясък и надмощие нека да взимат докрай, а пък другите - шепичка тревен отрязък, да си учат уроците в земния рай, да не тровят земята и хора, и птици, идва новата ера със своя морал, аз приемам света със открити зеници, да е нов, и духовен, и честен, и бял.
 

ПОНЯКОГА

Понякога така, ми се отива на някой неизвестен коловоз, с кафе в ръката, позитивно жива, изпращам влаковете без въпрос. Понякога си взимам и билетче до гарата на някой хубав град и може пътят да не е далечен, но със емоции и със заряд. Обичам хората да наблюдавам и , без да знаят, да ги " разчета", събирам разкази и отминавам, и после оживяват във творба. Понякога пък хвърлям и стотинка навънка, при пътува
 

АПОСТОЛСКО

" Ние сме във времето и времето е в нас, ние него обръщаме и то нас обръща...." Васил Левски Кой турчин е получил този дар. тази надежда и това прозрение, воювал тук - неканен господар, размахвал тука своето презрение, размахвал в дива злоба ятаган, над православните души небесни, повярвал си, че нашият Балкан ще пее някога за него песни. Такива думи стичат се в кръвта на хора в бъдещето посветени
 

КЪДЕ Е?

Къде е твоята ръка, къде е, когато имам нужда от това, не само аз, Вселената немее, загубила от чудене слова. И вместо тебе, Бог ми дава всичко, наред с поредния правдив урок. Сега да се завръщаш е излишно. На първо място аз поставям Бог. Такива като теб са междуметия, насам-натам край думите вървят. Не си човекът, който да засвети, когато труден ми е моят път. Ненужни са ми никакви въпроси, ти бързо се из
 

ВРЕМЕ ЗА ПРИПОМНЯНЕ

Време да приседнем до историята на българските светли имена, дори сред бурите съзрели своята неустоимо ярка книжнина. По-силна от учебник, по - картинна епохата разкрива ни на длан, сега възкръсва сякаш всяко минало и в бъдещето ни записва план. Сега е време за почтени спомени, Неизкривени , да ги почетем, да ги събираме - листа отронени- и всякаква илюзия да спрем. Така че, нека оживеят книгите със авторс
 

НЕ ЗНАМ ДОКОЛКО....

Не знам доколко аз съм съвършена, но мога никого да не обидя, не ми е тясна цялата Вселена и обич аз навсякъде ще видя. Обаче паднат ли ми очилата от хорска завист и порочни страсти, тогава си променям сетивата и друго става моето участие. Цивилизована ми е борбата, но до средата никога не спирам, прозряла истината за нещата, не аз воювам, мене ме избират. И ей това е просто тяхна грешка: как тази мила анг
 

ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Ти дойде от кармично прераждане днес и ме грабна от първа усмивка, сякаш мост ме пренесе през времето с вест, че сме тук за поредната спирка. То така се намират със обич души, преоткрили се през вековете и такава любов не се с камък руши, тя е вечният път в световете. Всички чужди намеси пропадат в калта, тя остава отгоре и свети и споява я само една - песента на небесните мои куплети. Ако двама не бъдем - зави
 

ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА САМОТАТА

Зелените очи на самотата, ме наблюдават, щом творя илюзии за хора, осъзнати по Земята, с неизмеримо благородни чувства. Намигват ми, оставят ме свободна да взимам най- красивите решения, да се приемам утре за върховна, достигнала до бъдещи прозрения. Защото самотата на поета е знак за някаква добра проекция. Кога ли ще се сбъдне и не зная, но пиша с порива на ветровете. И имам нужда в нея да се скрия и в с
×
×
  • Добави ново...