Премини към съдържанието
  • публикации
    225
  • коментари
    81
  • прегледи
    10140

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

 

О Б И Ч А М

Обичам пролетта и лятото,
обаче честно ще призная,
че точно есента и зимата...
ни правят сговорни накрая. В студа се ражда отговорност,
внезапно сякаш изтрезняваш
и лекомислие, и волност
към друго време ги вклиняваш. И сещаш се, че без уюта
домът ти и петак не струва,
прибира зимата във скута
човекът, за да не студува. 18 ноември 2018г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

НА ТАЗИ ЗЕМЯ, В ТОЗИ ЖИВОТ

Погледнато към цялата Вселена,
навярно сътворената Земя
 едва ли напълно съвършена,
едва ли с най-разумни същества. Но е създадена много красива
 и ние в нея имаме визаж,
дошли сме тук да бъдем и щастливи
 през срока на житейския ни стаж. Така че, мир да има, съм доволна
 от всеки смислен Божи дар за нас.
Да си старея като птичка волна,
дошла да пише стихове за вас. А някога, когато преродя се
 във друг живот и в други светове,
още изкуство искам да създавам,
не само разкази и стихове. И правя още отсега молитва
 да бъда на вълшебно място пак,
не някаква измислена царкиня,
творец по Божа воля, с Божи знак. Да срещам утрото с една надежда,
че хората са още по- добри,
да имам дом, постеля и одежда.
Не искам много.Вярно е, нали?! 16 ноември 2018г., София
 Росица КОПУКОВА
 

Х И Л Я Д О Л Е Т И Я

Хилядолетия.И думи, издялани върху скала и камък,
оставени за нас, за бъднина - като духовен замък.
Завет.Стъпало. И подем, дарен за вековете.
Със намек, че и занапред идеите ще светят. Доказано, че са били и с устрем са живяли
 човеци в нашите земи и нещичко са дали.
По-ярко от злато кънти написаното слово
 и може би неща за нас ни казва наготово. Хилядолетия. И ние, наследници безгрижни.
Какво ли утре ще дадем във времена верижни?
Навярно атомно ядро. То нищо не оставя.
Навярно бомба, ала тя развоя ни забавя. Навярно в Космоса следа. Та в някоя планета
 да кажат: "Имаше Земя назад през вековете". 10 ноември 2018г., София
 Росица КОПУКОВА
 

ОПИТВАМ СЕ...

Опитвам се да бъда справедлива,
ала това с връзкарство не върви,
връзкарството съвсем не ми отива
и са си мои всичките борби. На дарбите се гледа завистливо,
в прекрасната ни българска страна,
на мене и това не ми отива
 на талантлив да сътворя злина. Неблагодарниците - колко искаш!
Нанизани са тикви на бостан.
Но аз да съм такава не обичам,
най - малко някому да кърша стан. Ще питате: а как съм оцеляла?
И да ви кажа, то и аз не знам.
Със хората намирам обща цялост,
с които сме в един духовен храм. Бели със бели трябва да се търсят,
съветваше ни Ванга, помня аз.
И нека сме различни, но да има
 дай Боже все Човеци между нас! 9 ноември 2018г., София
 

И КОЛКО Е КРАСИВО ТАЗИ НОЩ!

И колко е красиво тази нощ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично. В добрите стари замисли на Бог
 превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
 аз не разбирам още на Земята. И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада. И, питам се, къде ли по света
 живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
 и красотата ми звучи на празно. 6 ноември 2018г., София
 Росица КОПУКОВА   Всички мои стихове се публикуват със съдействието и свидетелството на адвокатска къща срещу плагиатство!
 

ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ

ДВА ПРЕКРАСНИ КЛИПА В ЮТЮБ С МУЗИКА И ИЛЮСТРАЦИИ ПРЕСЪТВОРЯВАТ ТЕКСТОВЕТЕ НА ДВЕ МОИ СТИХОТВОРЕНИЯ: " НАСИТИ СВЕТА СЪС ДОБРОТА" И " ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТВОЯ СВЯТ". ОНЕМЯХ НЕ САМО ОТ ВЪЗТОРГ, НО И ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО СА ВЪЗПРИЕЛИ ТВОРБИТЕ МИ.
 

НАСИТИ СВЕТА СЪС ДОБРОТА

Насити света със доброта,
с дума, жест, със поглед или нежност,
съпричастието е звезда...
от човешката благонадеждност. Не залагай на злокобен глас,
в думите сложи по доза тежест,
добави и пример за превес,
и да има обич като свежест. Мярата въздейства най- добре,
но проникновено да се вижда,
че от шепа правиш ти море
и че искаш в него да съзиждаш. 31 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

СПРИ СЕ И.....

Спри се на времето в крайпътния завой
и направи обрат, когато трябва.
Не се повтаря нищо, но не стой
в една дилема вечно по средата.

Вземи си малко синева за хъс
и въздух дишай, и тръгни отново.
На нищо старо не полагай кръст
и нищо ново не е наготово.

Пресрещне ли те шанса, го вземи.
Ала на него само не полягай.
Огледай се, мисли и продължи,
за себе си се дръж и ти се стягай.

Доверието е като метла:
днес уж го има, утре си предаден.
Такива придойдоха времена.
Но ти върви, човече , и не падай.

28 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

АЗ ИСКАМ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТВОЯ СВЯТ

Аз искам да съм част от твоя свят,
не се прикривай тихо зад вратата,
когато на нерадост си богат...
и някак си, сломена е душата. Затворена във своя мрачина
какво ли тя без мене ще открие?
Нали сме двама с тебе в любовта,
не аз и ти, а трябва да сме ние. Животът не е само суета,
победни ходове и оптимизъм,
послушай ме сега със мисълта,
без гордолюбие и без снобизъм. Отива всичко в глухия реал,
ако не вярваш в Божията щедрост.
Те, изпитанията за морал
са част от делничната неизбежност. И затова самичък разкажи,
каквото има днес да се разказва.
Издават те предателски лъжи,
тогава някой някого намразва. 24 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

ТЯ ВИНАГИ ПРИСТИГА ТИХО...

Тя винаги пристига тихо,
ръка подава и си тръгва,
не проси и не иска нищо,
не тарикатства, не послъгва. Това е тя. Човещината.
Която те приема всякак,
опитомява времената,
явява се като подарък. Но ти недей да прекаляваш,
недей за нея да се висваш.
Живей и продължи нататък,
щом ти е дала старт на чисто. И никога не я забравяй.
Вселената я запечатва.
Вселената ти дава право
 да търсиш начин за отплата! 22 октомври 2018г., София
 Росица КОПУКОВА
 

НЯМАМ НЕДОВОЛСТВА ОТ ЖИВОТА

Нямам недоволства от живота,
Бог над мен и аз след него в бури,
не се предавам нито и на йота,
не отстъпвам от идеи щури. Справедливостта е моя мяра,
чуждо мнение не взимам в заем,
дава Юпитер кураж и вяра,
дава шансове, успехът траен, дава хубавото дълго време,
лошото отлита като вятър.
Нямам недоволства. Все ще взема
 чуден пай в житейския театър. Всичко Бог ми даде. Имам здраве.
Пиша и поредната си книга.
Черпя от природата ни радост
 и от песен на добра авлига. Искам още свят да обикалям,
да разгледам чудесата Божи
 и да се завърна във България-
тя е моя обич, дом и стожер. 20 октомври 2018г., София
 Росица КОПУКОВА
 

НАВЛЯЗОХ В СУЕТАТА НА ДЕНЯ

Навлязох в суетата на деня
със своя дял от смислени надежди,
небето в мене сякаш посиня...
в преодоляването на премеждия. Опитвам се спокойно да вървя
по пътища и цели, май успявам,
заложена е в мен заетостта
и бариери за преодолявам. Обичам да почуквам по асфалт
с обувки нови, с дрехи ветровити.
Ала животът ме обгръща цял-
да върша работата до насита. Не се оплаквам. Днес бе пак така.
Различни са ми делничните теми.
А покрай мен минава суета
на сноби със претенции големи. 11 октомври 2018г., София- Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
 

КОГАТО ЛЯТОТО СИ ТРЪГНЕ

Когато лятото си тръгне
и, милостива , есента,
със топло време ни загърне,...
с килим от есенни листа, тогава някак си усещам
в душата си една тъга,
за лято жадна, но и нежна
разтваря дверите си тя и иска още, още лято,
и още слънце, и море,
сърцето ми, макар богато,
не може времето да спре, то може просто да приеме
отминалата светлина,
да я запази, да я вземе
от есента до пролетта. И вятърът по планината
ме милва с обещаващ жест,
че пак ще върне в мен жената,
най-лятната, но с нова вест. И няма как, и няма начин,
сезоните си имат ход,
но моята душа разчита
сама да си намери брод! 6 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

НЯКЪДЕ, В РАЗВОЯ НА ГОДИНИТЕ...

Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,...
стъпвам по красивата земя. Кътче имам във душата, моята,
пише : " Чекмедже за доброта",
в друго пише: " Воля за неволята",
в трето пише: " Пресъздай света". И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина. 4 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

МАЛКО ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Благодаря от сърце на харесващите моето творчество. Доста хора ме питат имам ли международни награди. Да, имам. Засега 50 на брой: САЩ, Италия, Германия, Австралия , Руският културно - информационен център в столицата, от украинското консулство в Пловдив, от Славянското дружество в София и десетки български приза в почтено протичащи конкурси. Преведени книги: на английски и френски език, а стихове - на португалски и италиански, руски, освен английски и френски. Европейска преса: Франция, Италия, САЩ, Русия.Алманаси и сборници - наши и чужди, основно поезия.В интернет се по...явих по - късно, когато вече бях заявила присъствие по света.
Включена в Британска антология " Световно известни поети" и в " Американска лига на гениите", много съм благодарна, че така са ме оценили, без аз да зная. Разбрах го постфактум.
Лично аз намирам, че по нашите земи живеят много духовни хора и добри творци, на които желая поглед в синевата, сила и кураж да се популяризират. Има какво да покажем като писатели и поети,като слово и дух, като деца на Бога.
 

ХУБАВО МИ Е НА ТОЗИ СВЯТ

Хубаво ми е на този свят,
тъмно, светло, сладко и горчиво,
който е за стихове посят,...
жъне цял живот духовна нива. Хубаво ми е на този свят.
Мир да има. В друго ще успея.
Който е на стихове богат,
светлината винаги го грее. Хубаво ми е на този свят.
Малко ми са даже сто години.
Здраве искам, хляб и благодат,
и любов - от вчера до амина. 9 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

СЕПТЕМВРИЙСКО

Със бавни стъпки идва есента,
припича още слънце над душите,
погалила те, морската вълна,...
излъчва топлина. Във висините все още има много синева,
а облаците са като перуки,
разпръснати в небесната коса,
със слънчевите нишки помежду им. Настройваш се на сериозен тон,
но малко ти е трудно в тази есен,
я потърси със своя камертон
начало на една безгрижна песен, в която още радост да звъни
и ведро да приветства красотата.
Че има време дъжд да напои
и ветрове да свирят пред вратата. 3 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

КАКВА ВЪЛШЕБНА ВЕЧЕР!

Каква вълшебна вечер ни спохожда
с ухание на дюля и трева,
в небето тихо залезът захожда,...
изгрява най - красивата звезда. Във Симеоново мълчи простора
и в тази много нежна тишина
очите и сърцето ти говорят,
изпълват въздуха със топлина. Тук спират ангелите на почивка.
Специално място в земния ни рай.
Невидима благословия идва
и отлетява в мирния безкрай. 4 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

НЯМАМ СПИРКА

Аз нямам спирка и не се преструвам,
и в новия ми уникален ден
 поезията с мене си пътува
и чака да запее нов рефрен. Когато тя поиска, си го прави-
в тролей, в трамвай, в кола или пеша,
изскача си самичка и ми казва,
че иска някого да утеша. И аз изваждам там, каквото имам
 за писане в поредния ми час,
и ето на, доволна и щастлива,
изплувала е вече тя пред вас. 4 септември 2018г., София
 Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

Р Е Т Р О С П Е К Ц И Я

На младини бях вятър, буря, шемет,
сега - попътна нечия звезда,
духът ми свети доста по - приветно,...
но още е способен на борба. Стихът ми също мъдро се променя,
личи му вече, не е много млад,
илюзии не търся повсевместно,
но още ги намирам в този свят. Във любовта все още имам вяра,
все още чувствам - тя ще победи,
ще оцелеят тези, дето с мяра
живеят богоподарени дни. И, някъде пресилила се в устрем,
съм склонна да направя ход назад,
защото преосмислих, че най - ценна
е всяка шепа земна благодат. 23 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
 

ВРЕМЕ Е ДА СИ РАЗКАЖЕМ ЛЯТОТО....

Време е да си разкажем лятото,
с всичките му хубави черти,
с любовта, споходила ни, цялата,
с грешките от миналите дни.

Хубаво е да признаем скритото,
непритворно да открехнем взор,
на измислиците ни коритото
да обърнем в някой тъмен дол.

И да заприличаме на себе си.
Винаги по- истинска съм аз.
Искаш двамата да се разбираме
до последния си земен час?!

Няма лошо. Да разкажем болките,
радостта сама ще се яви,
скокнали на любовта в двуколката
да вървим към есенни треви.

И като листа многообагрени
да красим Земята ти и аз.
Затова сега прости се с лятното
притаено тайнство между нас.


11 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.

  Разбрах