• публикации
    139
  • коментари
    58
  • прегледи
    6312

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Росица Копукова

Обичам този цвят във морскосиньо:

в море, в сърце, в душа и в акварел,

самата аз не знам от столичанка

как ме омайва този натюрел.

 

Вълнуващ цвят в милувка на вълните

или пък във рисунка на дете,

във морска рокля, носеща водите

на нашето, прекрасното море.

 

Прекрасен цвят, променлив, но и вечен,

нюанс под слънцето, нюанс във звезден час,

като мечта жадуван и далечен,

но винаги завръщащ се във нас!

 

23 май 2017г., София

 

Росица КОПУКОВА

 

Росица Копукова

Когато ни залеят новини

тревожни, задушаващи, опасни,

в поезията, друже, потъни

като уютно и красиво място.

 

Глътни илюзия, но с красота,

да те омае като старо вино

и после си легни, дано в съня

да бъде бъдещето светлосиньо.

 

29 април 2017г-, София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

МОЛИТВА

 

Мили Боже, всичко си ни дал,

за да не растем като диваци,

дай ни здраве, вяра, идеал,

да можем даденото да опазим.

 

Ти изпрати тука своя син

да покаже, че навред те има,

че върховен си, че си един,

но слепци, за жалост, още има.

 

Аз усещам твоята ръка

в трудности докрай да ме подпира.

Нека добрите хора по света

от нечовешка смърт да не умират.

 

16 АПРИЛ 2017Г.,СОФИЯ

РОСИЦА   КОПУКОВА

 

 

 

Росица Копукова

" А годините текат..." на интернет пазара на издателство "Лулу". Прекрасно  оформена е. Освен страницата на издателството към края на седмицата за приятелите на поезията ще пусна снимки и клип на моята фейс страцита. Заповядайте!

Следващата подготвям за есента, живи и здрави, да изживеем лятото в приятни емоции, та да има идеи и за поезия.

Росица Копукова

""""""""""""

 

Дървото на живота е велико,

там има златна ябълка за теб.

И в този свят от много разнолики

ни срещна неслучайният късмет.

 

Не стой отвън. Там не е твойто място.

Почукай просто, влез и остани.

И мисля, че отдавна стана ясно

как трябва всичко да се промени.

 

"""""""""""

 

Не вярвам в друго. Вишневият цвят

на твоята любов узря за двама.

И точно ти във този грешен свят

научи ме да те обичам трайно.

 

Аз бих си тръгнала, но не и ти.

Това ме връща в мислите към тебе.

Знам, че си тук, под нощните звезди.

И мога ли да го забравя? То е вечност.

 

21 НОЕМВРИ 2003г., София

 

Октетите са написани в един ден и са включени в книгата ми с лирика

"Октетите на любовта", 2004г. , София

Златен медал в превод на английски език, САЩ, 2005г.

Автор: Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

""""""""""

 

Харесва ми във вишнево да бъдеш.

Отива ти. Излъчва красота.

И доближи. Ти можеш да обърнеш

със нежна ласка нея - любовта.

 

Какво, ако я има, а я пазиш

и светъл изказ не откриеш ти?

Пред мен мълчиш, а другата я мразиш.

Изтичат в празнота самотни дни.

 

"""""""""""

 

Приключвай. С недолюбените хора.

Не можеш с нищо да ги промениш.

За тях си има изпитания отгоре.

С две думи можеш да ги отстраниш.

 

Изпускаш от вълшебното си време,

от подареното ти царство в любовта.

Не може злото нищо да ти вземе,

най-малко от неискана жена!

 

                   / следва /

 

Из моя книга с лирика.

Росица Копукова

"""""""""

 

Аз просто знам, че всякъде присъстваш.

Как да не пиша поетичен стих?

През всички твои грешки и заблуди

накрая твойта обич аз спасих...

 

А можеше ли иначе, кажи ми?

За любовта едва не заплати

с кошмара от сломените руини

на нежеланата жена самият ти.

 

""""""""""

 

Живеят някои в саморазруха

и искат вечно да те имат в плен.

Съдбата само може да издуха

духа им, горестно изпепелен.

 

Не се опитвай низшия да гониш.

Ти просто свойто място намери.

Бих искала от мене да запомниш,

че мракът слънцето не го гаси.

 

                      / следва /

 

Из моя книга с лирика.

Росица Копукова

Облечен си във вишнев цвят, защото

такава е и моята коса,

а може би помислил си отново

това ли е цветът на любовта?

 

До вишнево гори и твоят поглед,

и болката е сякаш с вишнев вкус,

ти всяка вечер идваш тук на оглед,

пред моя дом таиш душевен трус.

 

""""""""""""

 

Преспиваш ли? Не зная. Но е ревност.

Безумна ревност вишнево струи.

Защо? За чужда злоба и нелепост

бушуваш и се заслепяваш ти.

 

И може би звездите само знаят

доколко пак будуваш във нощта,

единствена сред зимната безкрайност,

единствена те стопля любовта.

 

                / следва /

 

Из моя книга с лирика, която ще оповестя накрая.

Росица Копукова

НАЙ-НОВИТЕ МИ КНИГИ: "Жена - омайница, жена - боец", лирика и новелата "Звезден възел", издателство "Лулу", 2017 година. На моята фейс страница има и снимки. За приятелите на добрата поезия и белетристика - читатели и творци, да бъдат живи и здрави, и много борбени в този наш сложен живот. С което книгите от това издателство стават 32, а 33 - та я готвя усилено за есента.

Росица Копукова

Щастлив бъди със мен, не знам как става

и как приижда всяка пълнота.

Ако характерите устояват

на всяка земна пречка и злина.

 

Щастлив бъди, защото те обичам,

тогава, вярвам, че ще съм и аз.

И нашето споено нежно вричане

ще оцелее даже и след нас!

 

15 март 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

ИЗДАТЕЛСТВО " ЛУЛУ" С ОФИСИ В ЕВРОПА  ПУСНА НА ИНТЕРНЕТ ПАЗАРА НАЙ- НОВАТА МИ И БЛЕСТЯЩО ОФОРМЕНА КНИГА С ЛИРИКА " Жена - омайница, жена - боец". Почитателите ми по света и у нас вече я купуват. В началото на април ще излезе и вече готовата и също така прекрасно оформена книга с лирика " А годините текат...". Приятно четене. Вълнението ни е общо.

 

Авторът : РОСИЦА КОПУКОВА

Росица Копукова

Когато завистта те заслепява

и думите във гърлото се давят,

мълчанието само те издава,

а и стаеният в очите блясък.

 

Когато злобата се стеле на талази

от чужда пълнота и обич чужда,

чете се облика ти, без да казваш

дори и дума. Просто няма нужда!

 

27 февруари 2017г., София

 

Росица   КОПУКОВА

Росица Копукова

Американското ИЗДАТЕЛСТВО " Лулу" пуска до края на месеца новата ми поетична книга " Жена - омайница, жена - боец" - нови стихове , които ги няма в досега издадени книги. Последващата е в подготовка и ще излезе в началото на април.

Росица Копукова

ЕТО ГО ДЕВИЗЪТ НА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ

БОГ ДА ГО ПРОСТИ

" Кой, ако не ти. Кога, ако не сега".

 

ЕТО ГО И МОЯТ:

 

" Който гони, догонва, който чака, дочаква, който търси, намира, който разумно рискува - печели".

Прилага се според случая и ситуацията.

 

А ето го и на Гьоте. Казват, че било просто мъдра мисъл, но четох, че му е било девиз в живота,

може би е препатил:

"Няма вечни приятели, има вечни интереси!"

 

А ето го и на Чърчил, подлецът спрямо БЪЛГАРИЯ, споделен пред студентска аудитория:

"Никога, никога не се предавай!"

И слязъл от трибуната. Това му била речта.

Росица Копукова

Пътуваш всеки ден към моята врата,

не, ден е малко, всеки миг пътуваш,

но, изковал сам своята вина,

дотук да стигнеш колко ли ти струва?

 

И все така - до страшния звънец,

до прага - тази граница висока,

без да си грешник, без да си подлец,

объркан, себе си не можеш да надскочиш...

 

И все така - да ти подам ръка,

аз бих могла, но нямаме куража,

да влезеш пред мечтаната врата,

която, зная, няма да забравиш...

 

19 септември 2000г., София

Росица   КОПУКОВА

"Посоките  на  любовта" , лирика,

2000г., София

Росица Копукова

Ухае на трева. И минало.

Алеята не казва нищо вече.

Разпъпи пролетта едно предчувствие,

че по съм близо до живота отдалече...

 

Изтече всичко хубаво. И свърши.

За бъдещето нищо не остана.

Дотук със теб. Ти нищо не прекърши.

За друг поезията продължава.

 

Благодари, каквото ти е дала.

Най - светли стихове докосна мойта струна.

Но ти земята да пребродиш цяла,

помни, назад аз няма да се върна.

 

3 юни  2001г., София

Росица Копукова

"Възкресение", лирика, втора част

2001г., София

Росица Копукова

Аз съм желаната от тебе половина

от красота и обаяние в аванс,

но случи ли се тъй, че трудност мине,

изпада мъжкото ти его в транс.

 

Една недоразтворена черупка

те скрива цял от мойте сетива,

една недоизмислена преструвка

ме изненадва с примитивността.

 

Изчезват стойностите на живота,

жертвоготовността ти се топи

и сам ти се подлагаш на Голгота,

и тръгваме отделно аз и ти.

 

Не си ми нужен. За какво да чакам

модификация на глупостта.

Неистински мъже не носят радост,

дори да ме обичат досега.

 

14 февруари 2005г., София

Росица КОПУКОВА

 

"НЕСПЯЩАТА  КРАСАВИЦА", ЛИРИКА, 2005, СОФИЯ

Росица Копукова

Красотата ти е неизказана

моя скъпа, българска земя,

ходих, бродих по държави разни,

като тебе друга не видях.

 

Планините ти са величави,

от зелена багра нямат край,

билки са тревите, лек оставят,

чак човекът всичките не знай.

 

Пеят птици като полудели,

минерални извори текат,

езера в зелените предели

и потоци бисерни струят.

 

Апетитите не са случайни

за този чудодеен земен рай.

А народът ни е вече гладен,

кой отхапа неговия пай?

 

Къщите на мутренски велможи

домове не са, а са разврат.

И настават времена чудовищни

в тази наша Божа благодат.

 

15 май 2005г., Симеоново - София

Росица  КОПУКОВА

 

"БЕЗ МАСКА И БЕЗ ПСЕВДОНИМ", лирика,

2005 г., София

Росица Копукова

ЕЛХА

Елхата е девойка на природата,

не искам в къщи да я пресуша,

игличките - сълзите й отронени-

не мога с нищо после аз да спра.

 

Нека расте на воля, вековете й

са нейният най-истински живот,

а Коледа ще срещна с недокоснати,

ала спасени клони в моя двор!

 

Красавица през всичките сезони,

насища погледа ми със снага,

като родена грациела, извисена

към Бога, към небето и света!

 

21 декември 2016г., София

Росица КОПУКОВА

Росица Копукова

Завистта пътува като влак

в страната ни и следва талантливите.

А все посредственият дава знак,

че ще журира делника на живите,

 

на озарените с небесните искри

в различните посоки на таланта.

Несправедливост откога гнети

най-висшите души със зла поанта.

 

4 октомври 2016г., САЩ

Росица Копукова

"Под покрива на времето", лирика, 2016г.

 

 

Росица Копукова

Хубав си

Хубав си! Излъчваш магнетизъм,

много мъжко има в твоя жест.

Миг- магия. И с един цинизъм

сам си ставаш на късмета главорез.

 

Искаш ли пък после да захлупиш

свободата ми под похлупак,

повече дори не се завръщай,

камо ли да ме поискаш пак.

 

24 април 2005г., София

Из моя книга с лирика

Росица КОПУКОВА