Премини към съдържанието
  • публикации
    408
  • коментари
    110
  • прегледи
    13140

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

 

КЪДЕ Е НА ПОЕЗИЯТА ХРАМЪТ?

Къде е на поезията храмът? Дали е в дворчето на мойта вила или сред планината ,извисила копнеж за стихове, облечени във лято? Дали по път ме среща и възражда, за час от бъдеще се появява, във редовете приказно изгрява и щедро своите идеи ражда? Дали снове из други континенти и аз я преоткривам ненадейно? Къде е всъщност изворчето нейно, отдето черпят толкова поети? Дали е из ефирните градини, които плуват в друго измерение, оттам ухае и на вдъхновение, дошло при нас от
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

ПЪТ НАГОРЕ

Обичам да превземам върховете, насън ми се подава и наяве, загатва ми се и че враговете ще тънат в дарбата ми. Да е здраве. А аз вървя нагоре и нагоре- красиво е и хората са други, поели раници на битието и осенени с Божии заслуги. Сама не искам да съм, ще е скучно, отдолу завистливите да пеят, нагоре слънцето да аленее и само чудеса да ни се случват. Но не да съм сама със ветровете, да има покрай мен душици сродни и нека с поривите благородни да се намираме по върхове
 

ЗАЕДНОСТ

Успяват птиците на юг да отлетят и после да се върнат - те са ято, успяват мравките в студа да се спасят, та те се грижат за дома си заедно. Успяват и пчелите да направят мед, защото до една се трудят общо, а висшият човек дели наред и прави от възможно - невъзможно. В самоирония живеем май и докато се правим на велики, там нейде, от могъщия безкрай ще ни почистят - малки и безлики. И все пак в бурите е милостив Всевишният, а ние тук се губим
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

СЪЩАТА НЕМИРНИЦА

Същата немирница съм аз, та макар на шестдесет години? Да ги крия ли? Те час по час си вървят, през време и руини. Господ ми поддържа младостта, не козметиката изначална, тя, природата ми е добра и съм просто много благодарна. Гледам все, душата на дете да не ми личи, все пак съм дама, но немирницата в мен снове няма ни лъжа, нито измама. Мисля си, че Господ ми е дал всичко, за да мога аз да пиша, иск
 

ПИТАНЕ

Небето ли се отразява в ручея или това е моята душа? Бистро свети в планината многозвучие и охлажда моята ръка. Красотата се събрала в малкото и през времето тече като игра. Слънце си играе смело в шарките на поляната с божествени цветя. Някъде посочва ми пътеката, че е пълно с още чудеса. Трябва да поема аз полека, скрити са в целебната гора. Но не бързам. Искам от природата всичко дадено да усвоя. Ручеят ми пее от високото, стига ми до к
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

ДАЛИ?

Дали съм толкова прозрачна като планинската вода и мощна като водопада, когато искам да струя? Дали съм толкова прекрасна като примамлив хълм зелен и като него свежа, ясна, дори да газят и по мен? Аз все се питам и не зная, ала по нрав съм планина. В тревата ще се величая, със цветовете ще цъфтя. Тя все привлича ме със нещо, тя бряг е и е стръмнина. Тя мене гледа, аз - отсреща и мерим ръст и виси
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

ТАНЦИ, ТАНЦИ

Когато делникът ми беше щур и млад, танцувах върху дансинг като луда и смайвах целия останал свят, и правех по салони малко чудо. Въртях се в рокендрола и туист и стенеше под вихъра паркета, изкарваха ме честичко на бис като дошла от някоя планета. Ала какво не прави възрастта: проскърцва в стави и морални норми и пак танцувам, ала не така, разнасям се, но в по- нормални форми. Утехата се крие във това, че някои и досега си спомнят, танцьорката ,отпреди n....лета, коят
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

КРАЙНОСТИ

Лявото е ляво, а дясното е дясно, по средата - е направо. За себе си отдавна съм наясно, че точно там е право. И лъкатушното не е добре, прилича на кръжец на насекомо, а аз обичам смелите и те делят простора - горе и надолу. Стрелата ми е символ на живот, тя цели там, където подобава. Не спирам насред път да мисля ход, от Бога всичко мигом ми се дава. Но да пребъда в справедливостта, признавам си, невинаги е лесно. Но все направо, с думи на у
 

ВЪПРОС

От коя ли планета се спускам със изчистена памет - дотук, за уроците земни, изкусни, дето аз ще науча напук на желания, битки и страсти, във посоките води ме Бог, искам вечно със някой да срасна, а е преходно, в ден светлоок отпътуваш във друга посока, с други цели по земния път, уж съм мъдра и много дълбока, но внезапно ме грабва светът. И вървя, правя своите грешки, после всичко приключва и пак тръг
 

ПРЕДЗИМНО

Как е красиво морето, когато е пусто. Само дива природа, солен автограф. Своя музика свири. Зората настъпва, а денят съизмерва със него капризи и нрав. Аз обичам да бродя самичка по плажа и да търся напред хоризонта студен. Нейде крият се приказки, светят миражи и залязва в душата ми морски рефрен. А къде ще осмисля морето със хора? Просто лятото има свой образ и чар. Есента ги изпраща със всички химери и остана морето - мой верен другар. И пристиг
 

СИТУАЦИЯ

Дойде във нашия квартал производител, на наше сиренце и масълце, цени прилични, може всеки жител да си закупи родно от сърце. Загубих ума и вкуса си спомних на наша мандра, българския вкус, и кашкавалчето е наше, Боже: - Момче, навярно Бог те пусна тук! Не ща ям аз вече европейско нито от Брюксел, нито от Париж, нито от Немско, нито от еврейско, нито от Турско или от Дръндиш. И вием се така, една опашка. И
 

ИСТОРИЯТА НА МОЕТО ПАЛТО

Беше хладен и златен октомври, умаляло ми беше палто, но запазено, сякаш шедьовър, чудна кройка. Реших, за добро да го дам на жена с три деца, ниски доходи, тя - продавачка, да се топли през зимата зла. И го дадох, но шефът я смачка. Той видял този дар и решил, че го нося аз за магазина, тутакси й го взел с поглед мил и продал на клиентка безименна. Онемях. Исках разговор аз да направя със него по - после
 

МЪГЛИВО

И нищо от това, че е мъгливо. И зад мъглата има хоризонт. Дори да се не вижда всичко живо, в душата ти кипи, кипи живот. И те притегля в топла малка стая да създадеш идея за творба, а ангел ще я отнесе в безкрая и ще я впише сам във вечността. Завеса от една домашна сцена- мъглата сътворява сериал, дано да бъде хубава вселена, за да си спомняш как си поживял. Дъждът ще повали и ще извае на струйките посока
 

ДУМИТЕ

Можеш ли да бъдеш сам? Не можеш, когато думите твориш в произведение. Само тишината те разбира в това необозримо осмотрение към светове, емоции и страсти, към чувства, и сюжети, и идеи. Тогава думите като причастие се нижат в разкази или в куплети. Според така осмисленото време, както душата ти го преоткрива. И ражда се роман. Или поема. И доказателство, че теб те има. Защото Бог напусто не раздава таланти, да осъмнат без посока. На думите бе
 

МУШМУЛАТА В ДВОРА

Мушмулата в двора как израсна, някъде от топлите страни мама я намери, дядо страстно с две лопати там я засади. Хич не вярваха, че ще се хване изпод хладната ни планина, казаха си: " То, каквото стане!". Стана хубавица от дъжда. Той довърши работата явно, но си мисля, някой я крепи, дядо или мама, не е ясно, тя обаче мушмули роди. И от малка беше плодовита. Старите дървета надлетя, има плод: бол ябълк
 

ВЛАГАТА

Запалих пламък днес, за аромат от изгоряла шума, мисли, страсти, излишъци от моя малък свят да прегорят със моето участие. И всичко беше кротко и добре- под клоните пожарът беше скромен, без вятър под следобедно небе, без разхвърчаване на буен огън. Отдолу влагата поддържаше баланс от дъжд , навреме овлажнил земята, и ето - пламъкът е моя шанс да постоя със него при тревата. Горя красиво, сам си догоря. Аз хвърлих му две кофи - за идея. И под
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

УГОВОРКА

Лятото се уговори с есента да получи малко дни подарък, Бог научи, но си замълча и студът отложи за нататък. В София пътува любовта с тениски и леки панталонки, якенца се носят под ръка и въртят се, и въртят смартфони, пращат се целувки надалеч или просто случват се в метрото, никой не желае зимна сеч, делникът задвижва колелото, сякаш не октомври иде пак, в топлото листата кротко падат, има уговорка, има знак да гостува циганското лято.
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

18 ГОДИНИ БЕЗ МАМА

НА МАМА Аз знам, че си допусната до Бога- ти беше непритворна и добра, Бог знае, че без тебе аз не мога, но свикнах да живея и така. Аз дълго пазих твоите предмети, а после пък на други ги дарих, защото исках в нечий дом да свети, което бе за мен света светих. Отидох при безжизнения камък, от твоя образ благо озарен и паметникът е за мене замък, макар да е безмълвен и студен. Любим човек да губиш на земята е неизбежно в някой земен час,
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

ЕДИН ВЪПРОС

Един въпрос витае във Вселената: защо не устоява любовта на времето, промените и славата и все по- често си отива тя? Какво, като в мечтателите стихове напира жаждата за красота, а във реалните ни земни мигове проблем е неизбежен: трайността. И ни звучи като една утопия под сянката на вечната тъга. Въпрос без отговор, а и без логика: защо умира бързо любовта? Назад, като се върнат поколения, тя по- щастлива сякаш е била, вървим напред в косми
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

НОСТАЛГИЧНО - 2

Душата ми не е настроена за есен и лято свири още първата цигулка, дует на двора с щурчовата песен си правим , щото на един акъл сме. Вълна се плисва нейде от морето и чак до София със миди ме залива, получих три рапана аз колетно за огърлица - морска и красива. Мечтая си за старите си шорти, за блузка на цветя и за сандали. Прибрах ги, всичко подредих по ноти, но пак не съм завършена и цяла. Живеят в мене всичките сезони, по своему вълшебни и б
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

НОСТАЛГИЧНО

Жълъдите пазят слънцето на юли, светят като злато, скрито под дъба, орехите падат, вятърът ги брули, залезът се спуска бавно по гърба пак на планината и със дъх на есен ароматно падат крушите навън, още се долавя щурчовата песен, времето е топло като в топъл сън. Грейват поетично звездните пространства, пълна е със лято моята душа, търси хубав спомен, иска да митарства, боса, по сандали. Как да си внуша, че е време вече роклите да сменям, сламен
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

ДОРИ И ЧЕРНАТА ДУША

Дори и черната душа си има слабост, дали е птица, струна или стих, дали картини или друга радост, но всеки има си света светих. Сърцето е едно и там живее божествен кът, дори във самота. И черното в човека ще светлее със скрита, в дълбините, белота. На всекиго Бог дал е къс магия, магия бяла за прекрасността, дори да пускат тъмната стихия човеците обичат светлина. Вселената е много милостива, а хората копаят си злина, дори и в черната душа е
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

МЪЛЧАНИЕТО СЪЩО Е ЛЪЖА

Мълчанието също е лъжа, когато крие гнусна биография, когато крие тонове вина и тя завършва в мрачна епитафия. Когато покрай лустрото кълни червиво семе от червиви делници, не се прощават толкова злини, не се и смилат като в бяла мелница. На друг да искаш да повличаш крак, който край тебе просто място няма, това е подъл и кощунствен знак от непростима някаква измама, която хората подвежда и руши на други л
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

БАЩИН УРОК

Едно запомних от баща си: " Пази се от излишни думи, не казвай, нито ги изслушвай, защото просто не си струва". Разбрах полека, че е вярно. Или във клопка те оплитат, а истината е полярно далеч от думи пренавити. Освен това са и фалшиви. Най-кратките са и най-ясни. Устойчиви и изпълними. Останалите са опасни. 16 септември 2019г., София Росица КОПУКОВА
Росица Копукова

Росица Копукова

0
 

АКВАРЕЛНО

Зорница се явявам в нечий свят, която на мъжа му свети в пътя и прави го по- ярък, по- богат, щом вихрени събития въртят се. Не съм за маса само питие, било мартини или руйно вино, красива вечер - да, това добре, но има нужда от небе във светлосиньо. И не обичам с низ от мрачина той да обгражда светлия ми облик, зорница съм, такава съм жена, откликваща на нежен искрен повик. Дори не пиша песен за страстта
Росица Копукова

Росица Копукова

0
×
×
  • Добави ново...