• публикации
    124
  • коментари
    48
  • прегледи
    4817

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Росица Копукова

Когато завистта те заслепява

и думите във гърлото се давят,

мълчанието само те издава,

а и стаеният в очите блясък.

 

Когато злобата се стеле на талази

от чужда пълнота и обич чужда,

чете се облика ти, без да казваш

дори и дума. Просто няма нужда!

 

27 февруари 2017г., София

 

Росица   КОПУКОВА

Росица Копукова

Американското ИЗДАТЕЛСТВО " Лулу" пуска до края на месеца новата ми поетична книга " Жена - омайница, жена - боец" - нови стихове , които ги няма в досега издадени книги. Последващата е в подготовка и ще излезе в началото на април.

Росица Копукова

ЕТО ГО ДЕВИЗЪТ НА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ

БОГ ДА ГО ПРОСТИ

" Кой, ако не ти. Кога, ако не сега".

 

ЕТО ГО И МОЯТ:

 

" Който гони, догонва, който чака, дочаква, който търси, намира, който разумно рискува - печели".

Прилага се според случая и ситуацията.

 

А ето го и на Гьоте. Казват, че било просто мъдра мисъл, но четох, че му е било девиз в живота,

може би е препатил:

"Няма вечни приятели, има вечни интереси!"

 

А ето го и на Чърчил, подлецът спрямо БЪЛГАРИЯ, споделен пред студентска аудитория:

"Никога, никога не се предавай!"

И слязъл от трибуната. Това му била речта.

Росица Копукова

Пътуваш всеки ден към моята врата,

не, ден е малко, всеки миг пътуваш,

но, изковал сам своята вина,

дотук да стигнеш колко ли ти струва?

 

И все така - до страшния звънец,

до прага - тази граница висока,

без да си грешник, без да си подлец,

объркан, себе си не можеш да надскочиш...

 

И все така - да ти подам ръка,

аз бих могла, но нямаме куража,

да влезеш пред мечтаната врата,

която, зная, няма да забравиш...

 

19 септември 2000г., София

Росица   КОПУКОВА

"Посоките  на  любовта" , лирика,

2000г., София

Росица Копукова

Ухае на трева. И минало.

Алеята не казва нищо вече.

Разпъпи пролетта едно предчувствие,

че по съм близо до живота отдалече...

 

Изтече всичко хубаво. И свърши.

За бъдещето нищо не остана.

Дотук със теб. Ти нищо не прекърши.

За друг поезията продължава.

 

Благодари, каквото ти е дала.

Най - светли стихове докосна мойта струна.

Но ти земята да пребродиш цяла,

помни, назад аз няма да се върна.

 

3 юни  2001г., София

Росица Копукова

"Възкресение", лирика, втора част

2001г., София

Росица Копукова

Аз съм желаната от тебе половина

от красота и обаяние в аванс,

но случи ли се тъй, че трудност мине,

изпада мъжкото ти его в транс.

 

Една недоразтворена черупка

те скрива цял от мойте сетива,

една недоизмислена преструвка

ме изненадва с примитивността.

 

Изчезват стойностите на живота,

жертвоготовността ти се топи

и сам ти се подлагаш на Голгота,

и тръгваме отделно аз и ти.

 

Не си ми нужен. За какво да чакам

модификация на глупостта.

Неистински мъже не носят радост,

дори да ме обичат досега.

 

14 февруари 2005г., София

Росица КОПУКОВА

 

"НЕСПЯЩАТА  КРАСАВИЦА", ЛИРИКА, 2005, СОФИЯ

Росица Копукова

Красотата ти е неизказана

моя скъпа, българска земя,

ходих, бродих по държави разни,

като тебе друга не видях.

 

Планините ти са величави,

от зелена багра нямат край,

билки са тревите, лек оставят,

чак човекът всичките не знай.

 

Пеят птици като полудели,

минерални извори текат,

езера в зелените предели

и потоци бисерни струят.

 

Апетитите не са случайни

за този чудодеен земен рай.

А народът ни е вече гладен,

кой отхапа неговия пай?

 

Къщите на мутренски велможи

домове не са, а са разврат.

И настават времена чудовищни

в тази наша Божа благодат.

 

15 май 2005г., Симеоново - София

Росица  КОПУКОВА

 

"БЕЗ МАСКА И БЕЗ ПСЕВДОНИМ", лирика,

2005 г., София

Росица Копукова

ЕЛХА

Елхата е девойка на природата,

не искам в къщи да я пресуша,

игличките - сълзите й отронени-

не мога с нищо после аз да спра.

 

Нека расте на воля, вековете й

са нейният най-истински живот,

а Коледа ще срещна с недокоснати,

ала спасени клони в моя двор!

 

Красавица през всичките сезони,

насища погледа ми със снага,

като родена грациела, извисена

към Бога, към небето и света!

 

21 декември 2016г., София

Росица КОПУКОВА

Росица Копукова

Завистта пътува като влак

в страната ни и следва талантливите.

А все посредственият дава знак,

че ще журира делника на живите,

 

на озарените с небесните искри

в различните посоки на таланта.

Несправедливост откога гнети

най-висшите души със зла поанта.

 

4 октомври 2016г., САЩ

Росица Копукова

"Под покрива на времето", лирика, 2016г.

 

 

Росица Копукова

Хубав си

Хубав си! Излъчваш магнетизъм,

много мъжко има в твоя жест.

Миг- магия. И с един цинизъм

сам си ставаш на късмета главорез.

 

Искаш ли пък после да захлупиш

свободата ми под похлупак,

повече дори не се завръщай,

камо ли да ме поискаш пак.

 

24 април 2005г., София

Из моя книга с лирика

Росица КОПУКОВА

Росица Копукова

Очакваните приказни мечти

ще долетят при някое дете,

защото може да си позволи

дядо Коледа да донесе.

 

А друго ще очаква, но не би,

а друго ще е като малкия Гаврош,

кибритопродавачката  на Ханс,

светът за него ще е много лош.

 

А уж сме двадесет и първи век,

светът би трябвало да става по- добър,

какво да чакаме от бъдния човек,

когато бедността му е чадър?!

 

37 ноември 2016г., София

Росица Копукова

Росица Копукова

Принцесата от севера дойде,

размята бяла рокля по небето,

в предзимните все още студове

тя си подготвя зимното либрето,

 

какво ще пише в него, аз не знам,

какво ли вятърът ще ни засвирва,

но тя обхожда вече тук и там,

с вълшебен поглед може да я видиш.

 

Не се интересува от пари

и сметките не я интересуват,

принцеса е на детските мечти,

те са прекрасни, нищичко не струват.

22 ноември 2016г., София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

                ЗАГЛАВИЕТО Е ЗАИМСТВАНО ОТ ЕСТРАДНА ПЕСЕН

 

Замълчи, замълчи,

твърде много горчи

от нелепите твои илюзии.

Ти ме гледаш сега,

но разбирам сама

колко въздух в душата свисти.

Хайде сбогом, върви,

със торбата с лъжи

да развръзваш към  ново начало.

Замълчи, замълчи,

с мен приключи до дни

и болялото е отболяло.

 

 

2016г., София

Цикъл "Немъжки времена", стихове

Росица КОПУКОВА И ПРИЯТЕЛИ

 

Росица Копукова

Един нежен романс приключи отдавна,

преди още да бе отзвучал

и изтекоха мигове невероятни

на копнежи, любов и печал.

 

Сетивата ти много се промениха,

другояче се вглеждат в света,

а годините с мен не се умориха

да се връщат назад в младостта.

 

И да търсят във времето ново начало,

нови думи за нежния старт

и това, което не е преболяло

превърни го във песен, във цвят.

 

25 ноември 2000г., София

Росица  КОПУКОВА

 

" СЪРЦЕТО   НА   ЛЮБОВТА", лирика, 2001г., София

 

 

 

 

Росица Копукова

"""""""""""

Национална гордост не загубил,

в началото на този век,

усеща българинът свойта сила,

усеща се духовният човек.

 

Със светостта на българското слово

в най-хубавата българска земя

да оцелява, да пребъде, да подготви

за поколенията бъднина.

 

1 ноември 2016г., София

Ден на народните будители

Росица КОПУКОВА

 

Росица Копукова

В делничната проза днешна всичко се променя,

ако музиката в стихове се лее в звуци ценни,

лириката мелодична в ежедневието сменя

полюси, противоречия и антиподи неотменни.

 

Стихотворните й стъпки са прекрасното начало,

дето във душата пада и с ритмичност я изпълва.

Музиката в светли думи е небесно одеяло,

тя прегръща, тя обвива, тя помилва, тя разсъмва.

 

Музика, когато има в поетичната словесност,

друг човек направо ставаш, омагьосан в красотата.

Падат всякакви прегради - известни или неизвестни,

и пътуват стиховете от светлина към светлината.

 

23 октомври 2016г., София

Росица КОПУКОВА

Росица Копукова

ДАЙ РЪКА

 Дай ръка, усмихни се и толкова.

Нека двамата помълчим.

При нас чувството не е ново

и магията да му устоим.

 

Знай, че никога не ми омръзваш,

всеки ден преоткривам във теб

една обич в душата премръзнала,

зажадняла за ласкав ответ.

 

Щом сме заедно, няма илюзии,

отпусни се, подай ми ръка,

не е трудно да бъдеш обичан,

щом го искаме с чисти сърца.

 

По лъжовните магистрали

нека другите да летят.

Ние с тебе сами сме избрали

само светлият път.

 

Росица КОПУКОВА

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

Росица Копукова

Дай на свободата пътен знак

и недей да дирижираш нищо,

за да вляза с чувство в твоя свят

трябва аз самата да поискам!

 

Из цикъл интимни стихове от книгата ми "Вишнева симфония",

2004г., София

 

Росица  Копукова

Росица Копукова

Овен, овен -  една сезонна песен за мен,

Телец - за дом и къща истински  борец,

Близнаци - о, има толкова любовни женски  знаци,

Рак - мъж в женска зодия, мърморко с препъни крак,

Лъв - аз съм винаги бляскав и пръв,

Дева - от моите анализи светът "полудева",

Везни - коя изгода ще ми  натежи,

Скорпион - страстен, даже в секси маратон,

Стрелец - по многото жени накуп съм спец,

Козирог - стабилен мъж, мислете ме за Бог,

Водолей - винолей , пътувай и живей,

Риби - вълшебник, ала и беглец съм, Биби.

 

Росица Копукова

Росица Копукова

НЕ ПИПАЙ

Не пипай с омърсяваща ръка

паметници на загинали герои,

скверниш им непростимо паметта,

оттатък няма чужди, няма свои.

 

Защото Господ няма да прости,

духът на  мъртъвците има сила,

внимавай да не паднеш там и ти,

дето душата ти е съгрешила.

 

И всеки гроб във този земен свят

е просто границата към Всемира.

А никой тука не е по-голям

от героизма и от Божията сила.

 

24 септември 2016г., София

Росица Копукова

Росица Копукова

По питане на читател за зодия "риби" - жени:

 

От всички зодии различните жени,

разгледани като отделни звездни знаци,

приличат си по някои черти,

само рибите са индивидуалност.

 

Неповторими, Просто уникат.

Една с една жена не се повтаря

и всяка има своя чуден свят,

и в любовта по своему изгаря.

 

Русалка или борбена жена,

тя целите си винаги постига,

макар да плаща с доверчивостта,

тя пак над примитива се издига.

 

Тя е способна на космичен жест,

на топла опрощаваща човечност

и дядо Господ все й праща вест

за изящна красота и за известност.

 

За дарование и ум висок,

където другите не могат да достигнат.

Но там, където я покани Бог

простосмъртните не могат да я стигнат.

 

14 ноември 2000г., София

"Сърцето на любовта" , лирика, 2001г., София

Росица Копукова - автор

Росица Копукова

ДА ПАРИ

Да пари чувството във твойте длани

и времето край нас да замълчи

в красивото безмълвие на двама,

намерили се с влюбени очи.

 

Хармонията между нас да плува

и с тебе да се чувстваме добре,

невинаги съдбата ще рисува

със празнични бои любов-море.

 

Но има ли я, тя ще оцелее,

над всички грижи в битовия свят,

защото с нея леко се живее

и духом се остава по- богат. 

 

9 септември 2016г., София

Автор Росица Копукова

със съдействието на адвокатска кантора срещу плагиатство.

 

 

 

Росица Копукова

СЪЕДИНЕНИЕТО на Княжество България и Източна Румелия. Шепа луди глави правят историята. Време ни е за разбирателство и Обединение на духа и мислите български, защото България е над всичко!

Росица Копукова

Мъжете от зодия "риби" са ум и талант от Всемира,

може би затова мнозина не им дават мира.

 

Мъжете от зодия "риби" не са простосмъртни и земни,

може би затова, защото се раждат вълшебни.

 

Талантът е чудо, умът е космична стихия,

сътворяват залудо, но забравата пак ще надвият.

 

Самотата е знак, че "рибата" нещо създава!

Завиждат му чак, че Господ ръка му подава!

 

19 ноември 2000г., София

Росица Копукова

"Сърцето на любовта". лирика, 2001г., София

Росица Копукова

Нямам време да живея лошо,

нямам време за безумия в аванс,

не желая куп фалшиви прошки

на измислените хора покрай нас.

 

Нямам време за ежби и страсти

в този толкова разнообразен свят,

ти ела при мен като причастие

и със мене остани богат.

 

Нямам време за нелепи думи,

за отмиващи впоследствие реки,

извинения за подлости безшумни

и за недодялани игри.

 

Над това съм. Ако можеш - изкачи се.

Ако не - все долу остани.

Аз обичам да общувам с личности,

любовта това ще съхрани.

 

2001г., София

Росица Копукова

"Двама под небето", лирика,

книгата е издадена същата година, София