Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    65
  • прегледи
    7253

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Росица Копукова

На вечния престол на красотата

стоят избраните от Бог чеда,

трънлив престол, за жалост , в необята,

където светят дарби над света.

 

А по земята крачат много други,

по-земни от тревата и пръстта.

Не са дошли по някакви заслуги,

а да се учат от духовността.

 

Къде ще е нивото на звездите

отмерва времето за вечността.

Мнозина ще залязат, но добрите

след векове ще пръскат светлина.

 

На хулите дарена е забрава,

на всички песни на духа - живот,

който за поколения остава,

за поколения проправя брод.

 

31 август 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

 

Стиховете са под закрила на адвокатска кантора срещу плагиатство!

Росица Копукова

 Овен - шеметната инициативна жена

Телец - сексуална и когато върви по улицата, и когато готви

Близнаци - различна всеки ден, приятната събеседница

Рак - домовита, грижовна и предана

Лъв - царица ли съм аз или вие не си знаете мястото?!

Дева - умницата, спестовницата, практичната и малко досадница.

Везни - ако не ми е хубаво и широко в прекия и преносния смисъл, не ме търсете до вас

Скорпион - страст, ум и комбинативност

Стрелец - какво е това страст без власт? Аз командвам тука.

Козирог - упорита, работлива и малко свидлива

Водолей - нетривиална, уникална, никога банална

Риби - в нея има нещо, дето в нито една друга зодия го няма: вълшебството.

 

Гордея се, че съм от нея.

 

 

Росица Копукова

Над Симеоново блестят звезди

и озаряват нощното пространство,

една обаче все над мен стои,

красива, отличителна и странна.

 

На гости е дошла над моя двор

и грее ярко в тази нощ вълшебна,

и сякаш ще достигне моя бор,

та някоя шишарка да си вземе!

 

Специално сякаш ми оказва чест,

отгоре иска нещо да ми каже,

отгоре иска да ми прати вест,

отгоре иска път да ми покаже.

 

Обичам тази звездна висина

над моя двор изгряваща до вчера.

С една митична синя светлина

като реалност и като химера!

 

4 август 2017г., София

Росица КОПУКОВА

 

Стиховете са под закрила на адвокатска кантора срещу плагиатство!

Росица Копукова

Стоиш, на прага си на любовта,

а можеш ли да минеш този праг?

Притиснал си във шепи нежността,

а аз отдавна ти подавам знак.

 

Заради грешките, дълбоко в теб

се крие ключът на загадката, защото

не си достигнал още бога Феб

и трудно се превърта колелото

 

в живота до поредния етап,

когато новият копнеж изгаря,

а старото, изхвърлено на скрап,

те плаши с ужаса да се повтаря.

 

Така е! Ала дните си текат

и временно сме на една планета!

Обичай! Утре друг ще е светът.

Прераждането е една щафета.

 

Дали ще бъдем заедно, не знам,

но още има време за развръзка.

Сега съм тук, а ти отсреща -  там.

И много светлина край нас се пръска.

 

1 август 2017г.,  София

Росица  КОПУКОВА

 

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА.

 

 

 

Росица Копукова

Някъде, от края на небето,

дето е и Божия престол,

идва старата душа в полето,

в град, ала с особен ореол:

 

мъдрост носи, доброта и воля,

носи и премного красота

и талант, с желание да стопля

и осмисля всячески света.

 

Ерудиция висока носи,

придошла от други векове,

ала тука голички и боси

откъм ум я срещат бесове.

 

Що ли има, милата, да пати,

тази, премъдрялата душа,

докато се върне пак обратно,

ще трябва в ден да прави и нощта,

 

само със присъствие и грижа,

подкрепяна от свиша светлина,

шедьовър е дори когато диша,

и ярка е като изпратена звезда!

 

В книгите от древността е ясно

коя душа е стара и коя

налага се премного да израства

конкретно тук, на нашата Земя!

 

20 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

ИЛИНДЕН

 

Всички стихове на авторката са под закрилата на адвокатска кантора срещу плагиати!

 

 

Росица Копукова

Стига вече със това страдание,

за какво е любовта към мен,

потопена в твоето мълчание,

неродена в порив някой ден.

 

Стана ясно - паднаха преградите

на отдавна преживените неща,

утаиха се лъжите, свадите,

щом ме искаш - да живее любовта!

 

Ти си търсиш повод в хексаграмите

на напрегнатия делник все зает,

за какво са натоварени програмите,

за какво са ти пари безчет,

 

щом оставаш сам и ти го знаеш,

във живота - този борбен воин.

Господ праща ме като омая,

ти се гониш със страха си свой.

 

Захвърли от миналото стреса

и в посока нежна поеми!

Възрастта - безжалостна папеса,

някой ден ще те огъне доземи.

 

23 април 2003г., София

Из книгата ми с лирика "Хармония на сърцето",

издадена 2003г., София с още двама поети заедно.

Росица Копукова

Едно докосване до вечността

е срещата със българската хубост,

едно пътуване в духовността,

едно наистина природно чудо...

 

Едно вълшебство - нашият език,

разпръскващ словокрасота без мяра

и сливане с божествения миг,

който вселенски светове отваря.

 

В една от зоните на вечността.

под Витоша съм седнала и пиша

и химикалката лети сама,

и някой ангел сякаш с мене диша.

 

И нямам никакъв проблем за стих,

той с лекота и с мъдростта се ражда,

защото знам, че Господ е велик

и утолява поетичната ми жажда.

 

12 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

Като полъх на вятър,

като глас на вълна,

под небесния шатър

пее мойта душа.

 

Като полет на птица

все високо стои,

като чиста зеница

добротворство твори.

 

Как е хубаво всичко

тук, по Божия свят,

кой къде се затичал

за да става богат.

 

За какво е? Ненужно.

По едната ръка

отброяваме нуждите:

дом, уют и... СВЕТА.

 

28 юни 2017г., София

Росица КОПУКОВА

 

 

 

Росица Копукова

от американския сайт www.lulu.com са представени на фейса ми от моята прекрасна приятелка Петя. Тя ми достави това удоволствие. Майсторка на всичкознанието. Чудесно е да имаш такава приятелка. Благодаря ти, Петюша.

Росица Копукова

Топиш се в синевата на простора,

защото има и простор, и синева,

и те обзема нежност и отмора,

поглъщаш рая с всички сетива.

 

Топиш се и забравяш всичко земно.

А на земята седнал си съвсем.

Наоколо - гора и вековечност.

Над теб - небе. И просто летен ден.

 

Величие. Покой. И ти самият.

И в теб нахлува странна лекота.

Живей, докато някой не убие

последната частица от света.

 

Изпълвай се догоре с дух и песен.

Общувай с Бога и се насити

на този миг, защото е чудесен.

И в него съществуваш още ти.

 

18 май 1997г., Симеоново

С теб на вилата

Росица КОПУКОВА

Издадено в моя стихосбирка.

Росица Копукова

Леденика, Леденика,

дълга приказна мечта,

целият ти път изминах

от подземна красота.

 

Като малката Алиса,

героиня на Карол,

с лабиринтите ме слиса

и омая моя взор.

 

Боже, колко си красива!

С тези ажурени стени,

тук извива, там извива

плетеница плетени.

 

В езерото на вълшебствата

топнах пръстче за късмет,

хвърлих в дъното монетата

да ме върне пак при теб.

 

5 септември 2005г., Леденика - Враца

Росица  КОПУКОВА

 

ИЗ МОЯ КНИГА С ЛИРИКА

Росица Копукова

Обичам този цвят във морскосиньо:

в море, в сърце, в душа и в акварел,

самата аз не знам от столичанка

как ме омайва този натюрел.

 

Вълнуващ цвят в милувка на вълните

или пък във рисунка на дете,

във морска рокля, носеща водите

на нашето, прекрасното море.

 

Прекрасен цвят, променлив, но и вечен,

нюанс под слънцето, нюанс във звезден час,

като мечта жадуван и далечен,

но винаги завръщащ се във нас!

 

23 май 2017г., София

 

Росица КОПУКОВА

 

Росица Копукова

Когато ни залеят новини

тревожни, задушаващи, опасни,

в поезията, друже, потъни

като уютно и красиво място.

 

Глътни илюзия, но с красота,

да те омае като старо вино

и после си легни, дано в съня

да бъде бъдещето светлосиньо.

 

29 април 2017г-, София

Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

МОЛИТВА

 

Мили Боже, всичко си ни дал,

за да не растем като диваци,

дай ни здраве, вяра, идеал,

да можем даденото да опазим.

 

Ти изпрати тука своя син

да покаже, че навред те има,

че върховен си, че си един,

но слепци, за жалост, още има.

 

Аз усещам твоята ръка

в трудности докрай да ме подпира.

Нека добрите хора по света

от нечовешка смърт да не умират.

 

16 АПРИЛ 2017Г.,СОФИЯ

РОСИЦА   КОПУКОВА

 

 

 

Росица Копукова

" А годините текат..." на интернет пазара на издателство "Лулу". Прекрасно  оформена е. Освен страницата на издателството към края на седмицата за приятелите на поезията ще пусна снимки и клип на моята фейс страцита. Заповядайте!

Следващата подготвям за есента, живи и здрави, да изживеем лятото в приятни емоции, та да има идеи и за поезия.

Росица Копукова

""""""""""""

 

Дървото на живота е велико,

там има златна ябълка за теб.

И в този свят от много разнолики

ни срещна неслучайният късмет.

 

Не стой отвън. Там не е твойто място.

Почукай просто, влез и остани.

И мисля, че отдавна стана ясно

как трябва всичко да се промени.

 

"""""""""""

 

Не вярвам в друго. Вишневият цвят

на твоята любов узря за двама.

И точно ти във този грешен свят

научи ме да те обичам трайно.

 

Аз бих си тръгнала, но не и ти.

Това ме връща в мислите към тебе.

Знам, че си тук, под нощните звезди.

И мога ли да го забравя? То е вечност.

 

21 НОЕМВРИ 2003г., София

 

Октетите са написани в един ден и са включени в книгата ми с лирика

"Октетите на любовта", 2004г. , София

Златен медал в превод на английски език, САЩ, 2005г.

Автор: Росица  КОПУКОВА

Росица Копукова

""""""""""

 

Харесва ми във вишнево да бъдеш.

Отива ти. Излъчва красота.

И доближи. Ти можеш да обърнеш

със нежна ласка нея - любовта.

 

Какво, ако я има, а я пазиш

и светъл изказ не откриеш ти?

Пред мен мълчиш, а другата я мразиш.

Изтичат в празнота самотни дни.

 

"""""""""""

 

Приключвай. С недолюбените хора.

Не можеш с нищо да ги промениш.

За тях си има изпитания отгоре.

С две думи можеш да ги отстраниш.

 

Изпускаш от вълшебното си време,

от подареното ти царство в любовта.

Не може злото нищо да ти вземе,

най-малко от неискана жена!

 

                   / следва /

 

Из моя книга с лирика.

Росица Копукова

"""""""""

 

Аз просто знам, че всякъде присъстваш.

Как да не пиша поетичен стих?

През всички твои грешки и заблуди

накрая твойта обич аз спасих...

 

А можеше ли иначе, кажи ми?

За любовта едва не заплати

с кошмара от сломените руини

на нежеланата жена самият ти.

 

""""""""""

 

Живеят някои в саморазруха

и искат вечно да те имат в плен.

Съдбата само може да издуха

духа им, горестно изпепелен.

 

Не се опитвай низшия да гониш.

Ти просто свойто място намери.

Бих искала от мене да запомниш,

че мракът слънцето не го гаси.

 

                      / следва /

 

Из моя книга с лирика.

Росица Копукова

Облечен си във вишнев цвят, защото

такава е и моята коса,

а може би помислил си отново

това ли е цветът на любовта?

 

До вишнево гори и твоят поглед,

и болката е сякаш с вишнев вкус,

ти всяка вечер идваш тук на оглед,

пред моя дом таиш душевен трус.

 

""""""""""""

 

Преспиваш ли? Не зная. Но е ревност.

Безумна ревност вишнево струи.

Защо? За чужда злоба и нелепост

бушуваш и се заслепяваш ти.

 

И може би звездите само знаят

доколко пак будуваш във нощта,

единствена сред зимната безкрайност,

единствена те стопля любовта.

 

                / следва /

 

Из моя книга с лирика, която ще оповестя накрая.

Росица Копукова

НАЙ-НОВИТЕ МИ КНИГИ: "Жена - омайница, жена - боец", лирика и новелата "Звезден възел", издателство "Лулу", 2017 година. На моята фейс страница има и снимки. За приятелите на добрата поезия и белетристика - читатели и творци, да бъдат живи и здрави, и много борбени в този наш сложен живот. С което книгите от това издателство стават 32, а 33 - та я готвя усилено за есента.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.