-
публикации
209 -
коментари
79 -
прегледи
9528
За този блог
Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.
Публикации в този блог
ХУБАВО МИ Е НА ТОЗИ СВЯТ
тъмно, светло, сладко и горчиво,
който е за стихове посят,...
жъне цял живот духовна нива. Хубаво ми е на този свят.
Мир да има. В друго ще успея.
Който е на стихове богат,
светлината винаги го грее. Хубаво ми е на този свят.
Малко ми са даже сто години.
Здраве искам, хляб и благодат,
и любов - от вчера до амина. 9 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
" ПОРИВИ НА СЪРЦЕТО" - стихове и разкази
СЕПТЕМВРИЙСКО
припича още слънце над душите,
погалила те, морската вълна,...
излъчва топлина. Във висините все още има много синева,
а облаците са като перуки,
разпръснати в небесната коса,
със слънчевите нишки помежду им. Настройваш се на сериозен тон,
но малко ти е трудно в тази есен,
я потърси със своя камертон
начало на една безгрижна песен, в която още радост да звъни
и ведро да приветства красотата.
Че има време дъжд да напои
и ветрове да свирят пред вратата. 3 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
КАКВА ВЪЛШЕБНА ВЕЧЕР!
с ухание на дюля и трева,
в небето тихо залезът захожда,...
изгрява най - красивата звезда. Във Симеоново мълчи простора
и в тази много нежна тишина
очите и сърцето ти говорят,
изпълват въздуха със топлина. Тук спират ангелите на почивка.
Специално място в земния ни рай.
Невидима благословия идва
и отлетява в мирния безкрай. 4 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
НЯМАМ СПИРКА
и в новия ми уникален ден
поезията с мене си пътува
и чака да запее нов рефрен. Когато тя поиска, си го прави-
в тролей, в трамвай, в кола или пеша,
изскача си самичка и ми казва,
че иска някого да утеша. И аз изваждам там, каквото имам
за писане в поредния ми час,
и ето на, доволна и щастлива,
изплувала е вече тя пред вас. 4 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Р Е Т Р О С П Е К Ц И Я
сега - попътна нечия звезда,
духът ми свети доста по - приветно,...
но още е способен на борба. Стихът ми също мъдро се променя,
личи му вече, не е много млад,
илюзии не търся повсевместно,
но още ги намирам в този свят. Във любовта все още имам вяра,
все още чувствам - тя ще победи,
ще оцелеят тези, дето с мяра
живеят богоподарени дни. И, някъде пресилила се в устрем,
съм склонна да направя ход назад,
защото преосмислих, че най - ценна
е всяка шепа земна благодат. 23 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ВРЕМЕ Е ДА СИ РАЗКАЖЕМ ЛЯТОТО....
с всичките му хубави черти,
с любовта, споходила ни, цялата,
с грешките от миналите дни.
Хубаво е да признаем скритото,
непритворно да открехнем взор,
на измислиците ни коритото
да обърнем в някой тъмен дол.
И да заприличаме на себе си.
Винаги по- истинска съм аз.
Искаш двамата да се разбираме
до последния си земен час?!
Няма лошо. Да разкажем болките,
радостта сама ще се яви,
скокнали на любовта в двуколката
да вървим към есенни треви.
И като листа многообагрени
да красим Земята ти и аз.
Затова сега прости се с лятното
притаено тайнство между нас.
11 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
" ОБИЧ ПО БЪЛГАРСКИ"- СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ, МОЯТА 41 КНИГА В LULU.COM
У К А З А Т Е Л Н И
отгоре някой ни напомня,
че построеното е вятър,
без стойността на хубави дела. Когато наводнения прииждат,
отгоре някой ни напомня,
че животът е река
и тя помита всичко, ако иска. Когато огънят изпепели земята,
отгоре някой ни напомня,
че тук сме временно
като угаснали искри от жар. Когато буря помете брега,
отгоре някой ни напомня,
че пясъкът изтича между пръстите
и вечността на дните ни е другаде. Днес ще измия два прозореца,
не за да светят пред съседката,
а да прогледна смисъла
от чистотата на душата. 4 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
БЕЗ ДУМИ
Д О Ч А К А Й
дори да си се борил много дълго,
пристига първият му миг пресотворен...
и дава признак на щастливо бъдно. Дочакай го и не губи кураж
в несигурното време на провали,
Бог гледа. И ти дава малко стаж,
да види имаш ли и и идеали. И изведнъж подрежда твоя свят,
лови късмета като пеперуда-
той прави те на красота богат,
но не пленявай лумналото чудо. Аз вярвам повече на сетива,
които не попиват битовизми.
Каквото дойде, идва затова да ни изправи след нелепи кризи. Да събереш света във любовта и тя да те научи да я следваш. Очи да имаш, да я видиш в светлота, душа да имаш, за да я усетиш. 29 юли 2018г., София Росица КОПУКОВА Със свидетелството на адвокатска кантора срещу плагиатство!
СВЪРШЕН ФАКТ ....
и много, ама много се мълчи,
защото те са слепи и нелепи,...
пред истините с огнени очи. Не можеш да отнемеш, да добавиш
към фактите нито един акорд
и, получава се, живот назаем,
обърнат като във валутен борд. Представите - тотално променени,
отдавна подсладеното горчи,
пред истините ти изпепелени,
които жарят с огнени очи.! Сломените копнежи са кърпежи,
безмълвието , то докрай крещи,
да стъпваш над бодли на таралежи,
не можеш, та дори да искаш ти. 20 юли 2018Г., СОФИЯ
Росица КОПУКОВА
ТОЗИ ЮПИТЕР НЕ МЕ ОСТАВЯ...
да живея аз несправедливо,
с низостите да се забавлявам,
все ги чистя, като плевел дива.
Този Юпитер. Планета светла
в личния ми хороскоп не спира
да ме вдига сякаш към небето,
но сред подлости да ме нервира.
Дава шансове, но и заявка,
че борбата вечно продължава,
утре нямам време за поправка.
И ме движи, ама движи здраво!
17 юли 2018г., София
Росица КОПУКОВА
САМОТНИЯТ МЪЖ...
че душата е свита на възел,
че прибира в кашона мечти
да сглоби с тях житейския пъзел.
Може даже да бъде естет,
не пияница, не и пройдоха,
със пари, със костюм, с етикет,
а отвътре - разчупена стомна.
На самотния мъж му личи
и зад цели дори да се крие,
като палма зелена стърчи,
закопняла в гнездо да се свие.
И, уплашен от днешния ден,
на несигурност, на неизвестност,
той стои, като сянка стаен,
с притъпена от мъка словесност!
9 юли 2018г., София
Росица КОПУКОВА
У НЯКОИ СТРУИ НА ДОБРОТА...
ама така струи...струи до бяло,
като планинска изворна вода,...
като извечно Божие начало, че чак се чудя .... ще ли са за тук,
дошли от светове по -съвършени,
със тях да събеседваш, ставаш друг,
с душа по - стоплена и окрилена. Обаче, като бисери край нас,
са малко . Пестеливо Бог ги дава,
но в някой труден безизходен час
яви се някой, за да ни спасява. И те са непризнатите звезди,
благословия в цялата Вселена,
не бутат с лакти и напред с гърди...
Добрите, от небето подарени. Представите ни за величина
понякога така се изкривяват,
че категория " Човещина"
там някъде, зад титлите остава. 25 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Линк - последната ми книга стихове и разкази " Светът и ние в него"
СВЕДИ ГЛАВА....
пред българската песен я сведи,
във този свят отново и отново...
оставят те безсмъртните следи, отварят и духовните вселени,
които подарява само Бог,
с божественото облагородени,
достигаме до сетен връх висок. С езика на дедите и творците,
и днес доказваме че във света
България, страната на светците,
създава уникална красота. 17 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ОТДОЛУ
ОБИЧАМ ЛЯТОТО
който да плиска право във косите
и да отмива тъжното в душите
и свежи да ни прави отведнъж!
Обичам шепота на листи и трева,
приятно оросени рано сутрин,
безмълвния копнеж по синева
да ме обзема и да ме прегърне.
Обичам да ухае на земя,
обичам да ухае на родина,
където и през нея да премина,
най- истинска, съзирам, красота.
Обичам плисъка и на море,
но нашето, най -българско и свято.
Такова е за мене всяко лято,
дори на път по чужди светове.
със мене не пътува вдъхновение,
стихът не пее, както пее тук
със същата нагласа или звук,
попадам сякаш в друго полезрение,
човек съм сякаш непонятен, друг,
додето се не върна пак у нас,
не пусна пак лиричния си глас
под слънце или дъжд - като капчук!
9 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ДЕНЯТ ЗАПОЧВА ...
с преятели, които те очакват,
с предчувствие за сбъдната мечта,...
дай Боже с хора, дето ти се радват. Денят започва с изгрев от любов,
с усещане за топлота и ласка.
Дай Боже да получим благослов,
надежда и усещане за щастие. Тогава вече всичко е добре.
Духът издигнат и готов за полет.
Виж как красиво е това небе
и пълноценна майската ни пролет. И после, приготви се за добро,
след казаната утринна молитва.
Денят започва . И това е то.
Отново делникът със нас политва. 21 май 2018г., София
Росица КОПУКОВА