Росица Копукова

Недей сваля, защото със сигурност жена ти е приличала на свиня, ако е жива още.

ПО ДЕЛЧЕВО, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НА ШЛЯЙ ПАЗАР

РЕЦЕПТА ЗА БРАЧНА ХАРМОНИЯ / Разказ по действителен случай / Пътуваме на екскурзия с Цана Мацорана и мъжът й, точно зад нас в автобуса . Наперена една, минава и тя 60 години, преплетено шалче, фризирана коса, вносни маратонки.... Стане нещо леко проблемче, Цана Мацорана почва. Върти като Венецианска латерна и не спира точно в един и същи формат словоизлияния. Групата слуша, екскурзоводката слуша, Цана върти критиката на геврек. Мъжът й мълчи. Мълчи човечецът и това си е. На три часа едно изречение да обели, другите са за Цана. Интелигентен човек, с очилца. Цана му посочва всичко в движение и определя нормата на поведение. По някое време се обърна, река й че е права, но обстановката нажежава... Цана Мацорана спре. Спре, ама...пусто сърце не трае, отвори се друга тема. Цана върти, мъжът мълчи. Пак се обърна, река й че е права, но все пак....нали.... и по-тежки случаи е имало. И така почти до края на екскурзията. В София отиваме на една спирка, че и на един и същи тролей се качваме. Че и съседи сме по седалки. Цана мълчи и той мълчи. Но-о-о-о-о ....идва НДК и се приготвят да слизат. Явно е стара софиянка в центъра и не търпи разни екскурзионни простотии. И да вземе мъжът й да ми каже :" Довиждане" накрая с един такъв тих благодарствен поглед, щото Цана го видя и го уби с очи. Леле! Груба грешка! Представям си какво ще стане като се приберат. Само тука обърка рецептата милият ,иначе семейното щастие щеше да е пълно. Е, понякога и послушните мъжленца грешат! 13 април 2024г., София Росица КОПУКОВА Има и паметник в Делчево на всички опълченци, но не е четлив. И като минах по стъпките на моя дядо Тома опълченеца, взех, та написах това стихотворение: СЪБОТНА РЕТРОСПЕКЦИЯ В спокойствието тихо по средата, В лоното на Делчевия град, Някъде така - в слънчевината, Връща се и времето назад. Моят дядо тук е бил на фронта, На България е бил войник, Има паметник за слава бойна И за всеки паднал мъченик. Оцелял е той като по чудо. Родно ми е и ми е земя. Времето не ще прекърши лудо Подвизите. Те са вечността. Не говорим с хората обидно. Един народ сме и един език, Някой лошо топката подритна, За да се направи по- велик. 13 април 2024., Делчево, Северна Македония Росица Копукова

Тъпото Веси само се опържило в тигана с куп неграмотно написани изречения. Така че аз приемам званието, дето се е самоопределила " професорчето", но от ромската махала. Да допълня, да не се притеснява за мене, добре си гледам живота. Бай, Тъпо,бай.

Тю-ю-ю-ю-ю-ю-ю, Тео Вампирео препил и не може да вземе горно " до"! Нищо, да повтори!

Една докторантура на тема: " Креватна систематика за взимане на изпити в 8 клас на основното образование!" Научен ръководител: Голата маха Анка Трифонич

Тъпото Веси научило, че по време на комунизЪма някои влизали да следват без изпит. Браво. Можем да посочим явен пример червената бохотска селяндурка Анка. Родени в идеалния център на София като мен с изпит влизаха по университетите, с отличие излизаха. А и с по някои Златни медали. Ха-ха-ха-ха....Тъпунгерката Веси. Дано от мъка не се обеси!

Колко рушвета трябва да даде лицето В. на учителя Г., за да й пише тройка по български език, въпреки очевадната неграмотност на същото лице? За да завърши 8 клас.

Разстила се вълшебна тишина И аз греба от смисъла й плътен От миналото - имам ли вина? От бъдещето - с погледа си смутен . И търся себе си във часове, Които с истини са споделени. Да ги призная някой ден? О, не! Та те са само в мене приютени. Тях може да ги види само Бог. И тихи разкаяния да чуе. Научила поредния урок, Пак тръгвам в делника и пак общувам. Старая се да бъда просто аз И много в тишината да не влизам, И да не търся отговори в час, От който после трудно се излиза. 11 април 2024г., София Росица Копукова

когато се изучава в университета Българска филология, се изучават и книжовни думи и изрази, и диалекти, и чуждици. Та си пиша, както ми е кеф. Но още в основното, ма то Весито я е стигнало до средно тройкаджийско, я не, се учи, че фамилните имена се пишат с главна буква, както и останалите. Милинкото тъпо Веси не знае. То и леля му Здравка Евтимова пишман - писателката е зле с правописа, колкото Веси е пуетеса. Горкичките те!

/ По спомени / Топлите слова не ги събирам и подготвям във специален ред, те ми идат някак си отвътре и потичат сладко като мед. Ако оцениш какво ти казват, няма да се спират цял живот, на любим аз чудеса разказвам, в моя дом доброто бе на ход. Ако се омаеш от словата и прикриеш лоша същина, ще разделяме се след мъглата притаила сложната вина. Затова недей въобще забравя , много проницателна съм аз, и умът ми цепи като брадва- дотук беше ти, нататък - аз. Не прощавам, може би защото приказно живях си у дома, зад вратата ми остава злото, мислите чета и то сама. Затова, додето лея топли непритворни хубави слова, разкажи си всички теми болни, няма нищо лошо във това. 12 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Тео - " хубавецът", вечният ерген, пие, пее, вика : " Няма друг кат мен". Гледаш във мъглата - килка се глава, то Тео Пияндата - търси си жена. Полито е, знайте, вечната мома, с едно извънбрачно бяга от дома. Търсила е, мале, много дълго мъж, но за лудо Поли не се хващат двъж. Весито, на баба, вечната мома, учила "студентка", специалност " Метла"! Грозно е горкото, крие си сурат, кой ли ще го вземе днес на този свят? Всички последни два стиха от строфите се повтарят по два пъти. Текст: Р.К. Музика: Анка Свинерич Изпълнява: трио " Лудничари" - Анка, Веси, дано не се обеси ,и Тео Гумената глава