Премини към съдържанието

Росица Копукова

Потребител
  • Публикации

    901
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

225 Супер репутация

3 Последователи

Всичко за Росица Копукова

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 3.03.1958

Последни посетители

6365 прегледа на профила
  1. Росица Копукова

    НА ПРАГА

    Стоя си на прага на хубави спомени, пред спрялото време - с безмълвни албуми, а нямах минута да върна отломена, да преживея години препускани. Дали е добре за душата? Навярно. Тя също желае да релаксира, заедно с нашето обично тяло, да преосмисля и да пренамира хубави мигове, хубави пътища, стоплени длани във младото време, здраве да бъде, та ние сме същите, само да има пак път да поемем. Някои никак не искат да чакат, някои бързат и са неразумни, няма безкрайно проблемно протакане, стойте на прага до своето " утре"! 29 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  2. Познавате етапният човек. За него днес ви има, утре - няма, върти се интересът в такт напред, а после някъде назад и...празно. И аз научих се да се въртя: добра съм с дни, а после ставам лоша, щом ключа на душата превъртя, когато някой сам си го изпроси. Била съм друга?! Същата съм аз, но вие променихте ми сърцето, а то си има време и компас и здравословно дава ви заето. Така че, моля. Вътре хитростта си положете тихо във торбата. Минава разделителна черта и във живота не върви обратно. 28 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  3. " Човекът е човек тогава, когато е на път". Стихът на Пеньо Пенев вече отдавна стана кът. Сега пътува черен вирус по всичките земи, а нас остави ни във къщи вопиющо сами. И красотата на туризма до интернет опря, къде отиде магнетизма да шеташ по света? Да чувстваш пулса на живота под своите нозе и да си вземеш своя квота от всички брегове. Природата ни се усмихва и мами ни навън, а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън. Край нас минава красотата със видими следи, но си затваряме вратата пред всякакви беди. И времето се преобръща пред нашите очи, назад не може да се връща, напред - мълчи, мълчи.. Каквото Господ каже - става, отдавна зная аз, той нови правила поставя невидимо пред нас. 27 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  4. Разграфени маршрути, разграфени очи, не по- малко от метър зад гърба да стои, а аптеката пуска двама души за час и белина разплисква или спиртче край нас. В магазина се дебнат колко взимат грамаж и обратно към къщи в този празен паваж, полицаи пикират всяко празно шосе и редовно те спират - документ, че и две. А пък Музата иска свобода и любов с карантина не идва нито порива нов, ни метафора свежа върху белия лист, нито капка надежда, че светът ще е чист. Шета вирусът лудо и не ще да се спре и в безумното чудо виждат кой ще умре, после кой ще осъмне в този сложен живот, разграфеното време и помръкнал народ. Всичко стана различно и светът ще е друг, как това ще забравим, та дори да сме тук и какво да творим в тази обща тъга? В преброени минути - от кога до кога! 27 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  5. Росица Копукова

    НАБЛЮДЕНИЯ

    Някои са бисер в раковина, други - лъч в човешката тъма, както пътя си да го измина, искам само хора - светлина. Искам, ама Господ ги омешва- за поправка или за борби, да опитваш да не правиш грешки и сред тези здрачови души. Иначе ще ни е много лесно, ако само светлина блести, а така - в посока неизвестна, бъдещето към добро върви! 26 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  6. Росица Копукова

    ВЕТРОВЕЙ

    Духа вятър, духа вятър, малко гневен, малко луд в софийско - градския театър доста ни навява студ. Има си и той характер! На какво ли се гневи? В поднебесния театър какво ли точно ни шепти? От Дунава, та до морето и южните ни планини духа, само ние дето чудим му се тези дни пак какъв хабер ни праща и снежинките брои?! Хайде пътя да си хваща, стига номера крои! 24 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  7. Росица Копукова

    БЪЛГАРИЙО!

    Българийо, демократична моя, разпрати гениите по света и някъде стои идея твоя зад чужденци с развети имена. Не че е лошо по света да бъдат, но не слуги, а да работят с чест, защото българите ни се трудят, на чужди помощи не чакат леж. Каквото и да кажат, те обичам и от рождение ценя те аз, че моите предци за теб се биха и верни бяха до последен час. Разбирам днеска българите - всички, отишли да намерят хляб навън, да съберат и повече парички и изтрезнели в своя земен сън, че там е любовта и красотата, навярно си я има, но за тях, но кой обича от сърце слугата? Такъв не знам и казвам го без страх! А който е успял - да не забравя България, където и да е. Аз мога много лошо да добавя, но българка съм. Знам това поне. 24 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  8. Снегът пристигна - ненадеен гост и разлюля представите за пролет, но баба Марта още е на пост и не раздава ни крила за полет. Със Зимата си другарува тя и прави ни внезапни изненади, сякаш ни казва : " Стойте у дома, защото със снежец ще ви зарадвам". Какво да правим? Чакаме, стоим, снегът и вирусът да си отидат. Светът е спрял - раним и съкрушим. Не можем никому да се обидим. И можем да потърсим красота в изкуството и в топлота човешка. Сега е време, скрити от снега, да видим белочерните си грешки. 23 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  9. Росица Копукова

    ВИЛАДЖИЙСКО

    Показали се чудни иглики на поляна, природата цъфти прекрасна и засмяна. И питат ме без думи с очите разноцветни защо ме няма често, защо не ми е ведро? Погалих ги и казах: " Предайте и нататък, че вирус е пристигнал и гони без остатък на хората живота, спокойствие и вяра. Цъфтете си, вълшебни, и нямайте си мяра, красивото остава, природата го дава и то ще надживее, каквото ще да става, сега ще си отида, но скоро пак ще дойда, пътеката я знам и все към вас ме води. 20 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  10. Росица Копукова

    ГУМИЧКА

    Можеш да изтриеш дума с гумичка или да покриеш с бял коректор, не важи обаче за обида продумана, та дори закопана в подземния сектор. Там паметта се намесва жестоко и обърква с години съдби и неволи, даже прошка да има, тя помни дълбоко, не изтрива ,дори за това да помолиш. Ако кажеш обида, не я и изтривай, само гледай да има за нея мотиви и пази се от думите зли, нечестиви, те остават дори и след хората живи. 19 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  11. Жената с вкус е нашата жена, на улицата можеш да я срещнеш да разпростира бисер - светлина, да се оглежда в мъжкото безбрежие. Жената домакиня е в дома, приготовлява приказна трапеза, умее простичките чудеса чрез думите да подреди полезно. Жената със сърце е най- добра, тя надминава всякакви шедьоври, готова да помогне на мига, без да изпада в песенни минори. А силната, та тя е Жана Д, Арк. И да не вярвате, я има още. Животът е безкраен луна парк, търсете своята за дни и нощи! Която ви допада по душа и по око, до нея се сплотете. Жената не е символ на " руша", доказано е и през вековете! 7 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  12. Росица Копукова

    КРИТИЧНО....

    Критично кажа ли, ще кажа точно, но пада като шум от словопад, и няма да обидя аз нарочно, но няма просто мърдане назад, тежат със сила всички аргументи, не всеки може да ги понесе. Кънтят на кухо хората - ментета, ала за другите звучат добре. И всичко изведнъж се откроява под честността на моите слова, но много рядко срещат се тъдява, които ме подкрепят за това, които имат смелостта да кажат, че виждат същото, както и аз. Мен само истината ми е стража, дори да срещам хора без компас. 8 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  13. Додето се наканя по света да тръгна, след проблеми и задачи, то взе се, че световната врата от бежанци и вирус се залтлачи. И няма път към хубави страни, променят се за часове съдбите, борби да оцелееш, пак борби или ще отлетиш към висините. Като че ли за някои е мрак във мир да се живее и в разтуха, смъртта и катаклизмите са знак, че са доволни дяволите тука. Не пречи нищо и Земята да й е рай, тя затова от Бога е дарена, човекът няма да й сложи край, то Божия е цялата Вселена. И всеки е затворен в своя дом, и пролетта не може да го радва, Човечеството, спряло пред погром, отново някой някъде наказва. 13 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  14. Обикновените неща вълнуват сърцата, но способни за обичане, пулсират , но съвсем не се преструват, че каузата заслужава вричане, че падат просто сенки върху личности и някои потъват във проблеми, обикновените неща изискват души разбиращи, души големи. Обикновените неща ни стягат и страшно е - надлъгване на помощ, животът - като въздух под налягане и като въздух, зареден с притворство. Накрая всеки плаща своя карма, но по- добре човешки да живеем, да, нищо в този свят не се прощава, но който оцелее- оцелее. 5 март 2020г., София Росица КОПУКОВА
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...