Премини към съдържанието

Росица Копукова

Потребител
  • Публикации

    680
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

198 Отлична репутация

3 Последователи

Всичко за Росица Копукова

  • Титла
    kaldata приятел
  • Рожден ден 3.03.1958

Последни посетители

5898 прегледа на профила
  1. Дори да дойде тежкият момент аз търся изхода, а не печала, на болката аз ставам опонент и боря се, но се запазвам цяла. Аз не разбирам меките души и тези, дето все на чуждо плачат, не иска Господ да те съкруши, кармично значи друг е бил палачът. То мъката блести с различен цвят и някой трябва да я поразсее, животът ми показва: в този свят оправяш ли се сам, ще оцелееш. Особено, помогнеш ли на друг и сам да си, то Бог ще ти помага във тежките минути сещаш тук как някой свише ласка ти протяга. Уроците се учат чрез беди. Забравиш ли, те пак ще те подсетят и стават повече, когато ти дължиш възмездие за нещо взето, за неплатени стари грехове било то родови, било то днешни. Воювам в делника и в стихове, но пазя се от ходове погрешни. 19 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  2. Къде е на поезията храмът? Дали е в дворчето на мойта вила или сред планината ,извисила копнеж за стихове, облечени във лято? Дали по път ме среща и възражда, за час от бъдеще се появява, във редовете приказно изгрява и щедро своите идеи ражда? Дали снове из други континенти и аз я преоткривам ненадейно? Къде е всъщност изворчето нейно, отдето черпят толкова поети? Дали е из ефирните градини, които плуват в друго измерение, оттам ухае и на вдъхновение, дошло при нас от хиляди години?! 17 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  3. Росица Копукова

    ПЪТ НАГОРЕ

    Обичам да превземам върховете, насън ми се подава и наяве, загатва ми се и че враговете ще тънат в дарбата ми. Да е здраве. А аз вървя нагоре и нагоре- красиво е и хората са други, поели раници на битието и осенени с Божии заслуги. Сама не искам да съм, ще е скучно, отдолу завистливите да пеят, нагоре слънцето да аленее и само чудеса да ни се случват. Но не да съм сама със ветровете, да има покрай мен душици сродни и нека с поривите благородни да се намираме по върховете. 17 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  4. Тичай, докато прегръдката е истинска, а това е първо в младостта и момчето, скрито в твойте мисли, те очаква само с любовта. Тичай и недей да слушаш никого, времето променя сто реки и посоките мени с годините, затова, сега ги пресечи. Тичай и усетиш ли го мястото, стой си там и направи гнездо. Може утре пак да търсиш някого, то съдбата си е колело, но сега, когато му е времето, не изпускай златния момент, тичай и обичай своевременно. Ето, питаш, давам ти съвет. 17 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  5. Росица Копукова

    ЗАЕДНОСТ

    Успяват птиците на юг да отлетят и после да се върнат - те са ято, успяват мравките в студа да се спасят, та те се грижат за дома си заедно. Успяват и пчелите да направят мед, защото до една се трудят общо, а висшият човек дели наред и прави от възможно - невъзможно. В самоирония живеем май и докато се правим на велики, там нейде, от могъщия безкрай ще ни почистят - малки и безлики. И все пак в бурите е милостив Всевишният, а ние тук се губим в куршуми, смърт, пожари, устрем див да бъдем първи. Но в какво сме първи? Дали във утрешния празен свят? Дай Боже повече да оцелеем. Човек с човека само е богат и с хора е създаден да живее. 17 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  6. Същата немирница съм аз, та макар на шестдесет години? Да ги крия ли? Те час по час си вървят, през време и руини. Господ ми поддържа младостта, не козметиката изначална, тя, природата ми е добра и съм просто много благодарна. Гледам все, душата на дете да не ми личи, все пак съм дама, но немирницата в мен снове няма ни лъжа, нито измама. Мисля си, че Господ ми е дал всичко, за да мога аз да пиша, искам да живея с идеал, в светлина душата ми да диша. Колко съм успяла, ще рече Бог, когато идем пак при него. Но сега съдбата ми тъче стихове и смислени победи. 16 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  7. Росица Копукова

    ПИТАНЕ

    Небето ли се отразява в ручея или това е моята душа? Бистро свети в планината многозвучие и охлажда моята ръка. Красотата се събрала в малкото и през времето тече като игра. Слънце си играе смело в шарките на поляната с божествени цветя. Някъде посочва ми пътеката, че е пълно с още чудеса. Трябва да поема аз полека, скрити са в целебната гора. Но не бързам. Искам от природата всичко дадено да усвоя. Ручеят ми пее от високото, стига ми до края на деня. 15 юли 2017г., Витоша Росица КОПУКОВА
  8. Росица Копукова

    ДАЛИ?

    Дали съм толкова прозрачна като планинската вода и мощна като водопада, когато искам да струя? Дали съм толкова прекрасна като примамлив хълм зелен и като него свежа, ясна, дори да газят и по мен? Аз все се питам и не зная, ала по нрав съм планина. В тревата ще се величая, със цветовете ще цъфтя. Тя все привлича ме със нещо, тя бряг е и е стръмнина. Тя мене гледа, аз - отсреща и мерим ръст и висина! 14 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  9. Росица Копукова

    ТАНЦИ, ТАНЦИ

    Когато делникът ми беше щур и млад, танцувах върху дансинг като луда и смайвах целия останал свят, и правех по салони малко чудо. Въртях се в рокендрола и туист и стенеше под вихъра паркета, изкарваха ме честичко на бис като дошла от някоя планета. Ала какво не прави възрастта: проскърцва в стави и морални норми и пак танцувам, ала не така, разнасям се, но в по- нормални форми. Утехата се крие във това, че някои и досега си спомнят, танцьорката ,отпреди n....лета, която още вихърът я носи. 13 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  10. Росица Копукова

    КРАЙНОСТИ

    Лявото е ляво, а дясното е дясно, по средата - е направо. За себе си отдавна съм наясно, че точно там е право. И лъкатушното не е добре, прилича на кръжец на насекомо, а аз обичам смелите и те делят простора - горе и надолу. Стрелата ми е символ на живот, тя цели там, където подобава. Не спирам насред път да мисля ход, от Бога всичко мигом ми се дава. Но да пребъда в справедливостта, признавам си, невинаги е лесно. Но все направо, с думи на уста, които имат свойство да са честни. 13 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  11. В очите ми напира синева, направо като нова през откоси и аз поемам с всички сетива на есента красивите подноси: прекрасен пъстроцвет и тебе тук като любов , дарена от небето, а всеки хубав ден е като звук, който направо идва от сърцето. Къде се губи твоята ръка? На нея ще напиша аз поема. Сега вървим: два стръка светлина, допълващи с теб приказното време. Дори да завали, като стреха чадърът ще ни скрие и притопли. Но толкова е щедра есента, та чак невероятна през октомври. 12 октомври 2006г.., край София Росица КОПУКОВА
  12. Откривам те на пътя. С твойте грешки, понесъл като тежък армаган, живот объркан, като малка пешка се луташ ха нататък, ха насам. И само любовта ще го оправи, ако не криеш грешките с лъжи и нищо друго просто не остава да кажеш днес, каквото ти тежи. Аз, откривателката на проблеми, съм понатрупала отдавна стаж как да спася в житейските дилеми закъсалата пешка без кураж. Недей мълча, че времето изтича за хубавото, дето предстои, тя, любовта, да знаеш, не се срича, тя се постига, даже след борби, тя трябва истински да се живее и в погледа ти ясно да личи, че я желаеш, и че я умееш. А грешките - тях просто забрави. 11 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  13. Росица Копукова

    ВЪПРОС

    От коя ли планета се спускам със изчистена памет - дотук, за уроците земни, изкусни, дето аз ще науча напук на желания, битки и страсти, във посоките води ме Бог, искам вечно със някой да срасна, а е преходно, в ден светлоок отпътуваш във друга посока, с други цели по земния път, уж съм мъдра и много дълбока, но внезапно ме грабва светът. И вървя, правя своите грешки, после всичко приключва и пак тръгвам някъде, тъй, по човешки, щом съдбата подава ми знак. И се питам, къде ли ще иде във отвъдното мойта душа? Дали нова съдба ще заприда или временно ще се теша покрай Божите райски градини? Но каквато се знам, че съм аз, пак ще искам за много години да работя със хъс и със страст, да обичам отново живота, с индивиди край мене добри да си вземем от своята квота благородство по други земи 11 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  14. Аз обичам в живота да плувам без драми, той е толкова хубав, когато е чист, но наоколо дебнат, за жалост , измами и смрачават пред мен хоризонта лъчист. И тогава пробуждам се с второто "аз"- мога битки да водя на тихия фронт, за години наред, не за ден, не за час, без да губя моменти за личен комфорт. Бог помага, на мене ума ми сече, но накрая се питам след пълна победа: за какво във борби това време тече и в живота мнозина без правилно кредо сеят смут и раздор, и напразни ежби, вместо в разговор смислен да търсят доброто? Отморявам със стих, пък дори да горчи, но намирам баланс след победи над злото. Ще остана до края обществен човек, който няма въобще да разбира еснафа. И във следващ живот, във поредния век, искам повече радост, Божествена слава. Ама знам ли и аз? То е всичко съдба. Не, не се и оплаквам, но просто се чудя- как добре се живее със карма добра, а сами си стоварваме слепи заблуди! 10 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  15. Росица Копукова

    ПРЕДЗИМНО

    Как е красиво морето, когато е пусто. Само дива природа, солен автограф. Своя музика свири. Зората настъпва, а денят съизмерва със него капризи и нрав. Аз обичам да бродя самичка по плажа и да търся напред хоризонта студен. Нейде крият се приказки, светят миражи и залязва в душата ми морски рефрен. А къде ще осмисля морето със хора? Просто лятото има свой образ и чар. Есента ги изпраща със всички химери и остана морето - мой верен другар. И пристигнах тогава в предзимното време, и с морето общувах от сутрин до здрач. Всеки ден беше чудна, различна поема, а пък то - вероломен изкусен играч! 28 октомври 2005г., Варна Росица КОПУКОВА
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...