Премини към съдържанието

Росица Копукова

Потребител
  • Публикации

    1083
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Росица Копукова

  1. Когато сторя истинско добро, а както често случва се в живота, в неблагодарното му колело се овъртят няколко идиота, та Бог измъкне ме от тази кал, аз пак запазвам някакво приличие, не мразя, но утихва мойта жал и се заменя с пълно безразличие. И, крепейки се още на нозе, които от уплаха потреперват, Съдбата ги е взела за мезе и те към мене все очите вперват, тогава мълчаливо казвам: " Не!". Или на глас. Според както се случи. Потъват. Аз съм на брега поне, ала спасителкат
  2. Пускат Божковица, изтекли 8 месеца. Пак ще влезе. Отворила една уста, ама империята рухна.Мъка. Ни Борисов ще си иде, ни Велчев. Хората така искат, а малкото палячовци решиха, че ще преобърнат Европа, ама не стана. Идат избори и пак Бойко ще успее, ха после ще си приказваме, ако не стане така. Бай,Божкови, бай. Държавата има да взима, няма да дава, даже закъсня.
  3. Пъстроцветната река от спомени минава през сърцето ми понякога, невинаги ги искам и ги гоня, когато ме споходят и е тягостно. Защото съм дете на Светлината, очите и душата я рисуват, да ме споходи някой ден тъгата е само кратък час по пълнолуние. Ревниво пазя всичките албуми, защото, който да отворя и погледна, ме стоплят близки образи и друми, а повечето няма ги безследно. И пращам в ъгълчето на душата това, което днес ме натъжава, но то стои и някой ден реката сигнал за тежък спомен ще подава.... 24 октомври 2020г., София Ро
  4. Пътят ми в живота има мисия. С времето в това се убедих. с моя сила, вътрешна, неистова, излишните си врагове надвих. И Бог ми праща правилните хора, дори и временно по моя друм, сама за да не капна от умора, а да работим заедно, без шум, когато има някаква задача да се завърши в социален план, дошла е сякаш с утрото до здрача и неотложно чака на мегдан. Дори приятели да не останем, постигнали сме истинската цел и после, на паното на живота сме хубава рисунка в акварел. Не съм по дребните неща и хора, които се укриват при проб
  5. Росица Копукова

    СПОР

    Спорим добротворно със съседа доколко може прошка да прости. Той, милият, две щерки е отгледал, на огън в къщи още се върти. Не че децата са му лоши. Никак. Но може бързо да туши пожар. Жената по любов избрал е, вика. И всичко друго си е Божи дар. Аз, честно казано, на две не кърша голямата обида на деня, но му се чудя той, каквото върши, го върши с прошка и със доброта. Търпението му е великанско. И може да е прав. И аз не знам. В гората се навиква, казва, кански, а в къщи влиза кротък като в храм. 22 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА
  6. Росица Копукова

    ЗА И ПРОТИВ

    Да, признавам, и аз се нервирам, този свят стана непредсказуем, буря в чаша вода не разбирам и излишно избликнали струи. Да създаваш проблеми от нищо. Има толкова драми големи. Все живял си богато и пищно и редиш от препънки поеми... Я вземи си едно огледало, погледни се и се осъзнай, колко хора с душа изгоряла продължават живота докрай. А пък ти? За какво се побъркваш? По-спокойно. Животът тече. Не изпадай във кризи, които не отиват на мъж, бе момче. 21 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА
  7. Аз неведнъж седях на плажа в прииждащия здрач и там с вълните, как да ви разкажа, притегляхме се - всеки сам. Те хвърляха към мене миди, аз им протягах две ръце и всеки можеше да види два образа - едно сърце. На вилата ми днес е пълно със морски дарове навън и нищо аз от тях не хвърлям, по двора шепне моя сън от стари спомени по лято, от плаж, вълни и хоризонт и там душата ми богато се плисва върху морски фон, и вече само тя си знае за миналите чудеса, вместо по пясъка ги вае по свежа утринна роса. 20 октомври 20
  8. Октомври обеща да е красив, помислих вчера, че изневерява, но днеска пекна слънце - извор жив на хубав път из нашата държава. Веднага светна моята душа и проектира път, за да замине нанякъде,натам, към древността, където вековете са застинали.... Усещам, че ме чака свеж релакс и вече бързо спретнахме маршрута, за да разпуснем хубаво, на макс и на природата да седнем в скута. Вълшебна си е нашата Земя. И аз, като писателя Алеко битувам в София и тук творя, но все мечтая някъде далеко да отлетя за ден или за два, за повече, да и
  9. Росица Копукова

    РОЛИ

    Така добри са някои във роли: да лъжат и в спектакъла - живот от Сатаната дарбата ли молят или това им е природен ход? И аз не знам. Такава артистичност, та чак се чудя " са" или " не са", направо претворени в друга личност или по- точно в подличка душа. А аз съм си така - една и съща и за актриса нямам дарба хич, но Бог не ме забрави и отвръщам със златен звук на хора от пиринч. То е изкуство тъй да се живее, докато дойде звездният шамар и изведнъж човекът изтрезнее, че Дяволът е имал за другар. 18 октомври 2020г., София Роси
  10. Росица Копукова

    ИСКАМ

    Искам да се завръщам като в дом, който да е като бисер в раковина, който да не е временен заслон на двама срещнали се в близко минало. Да бъде доминанта на уют, избиран по вселенските закони, ако не е така, ще има смут и разминаване ще ни догони. Искам Божественият елемент във земната ни връзка да усетя. Не ме опарва даже сантимент, не ме докосва даже и на педя, когато не е Моят по съдба. И практиката дълго ми показва- блестяха стихове на висота за някои, дето не заслужават. Не, няма да се впусна презглава нанякъде, дето и аз
  11. На прага сме на два сезона, когато отлетяха птиците, когато есента прогони на лятото сега къдриците. И младите години също ги няма като пролет временна, но ние още се прегръщаме с една надежда, устремена, къде....Напред какво ни чака и колко още ни остава? Но да не слизаме от влака, изкуството ще ни спасява и мъдростта му, между вятъра на задържалото се щастие. Пак сме герои от театъра и във живота сме с участие. Дори обратите след есенни да ни въртят непредвидимо, с кураж и със сърцата песенни ще продължим, за да ни има
  12. Не ми е мъчно никога на път, защото знам, че в моята Родина ще се завърна, в моя райски кът, където и когато да замина. Как се живее в чужди светове не знам, макар да можех да отида, душата ми не иска брегове при чужд живот аз щях да я обидя. И моят дядо тръгна по света и в своята България се върна, създаде дом на своята Земя и нея пожела да го прегърне. Такива сме си целия ни род- най- мило ни е тука и вовеки, една Родина и един народ, дори и да не си приятел с всеки. Н
  13. Хайдушкият ми корен ми е здрав, пулсира с ценностите на живота, наистина съм малко нрав корав и по съмнителни илюзии не бродя. Една родина имам, много не, макар да съм си с дух космополитен, с очи към социалното море, с ръце , които да помилват всичко. Премерена във земните неща, единствено във Бога вярвам силно.... И за добрите - истински добра, но борбена .... така ми е кармично. 13 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА
  14. Росица Копукова

    НЕКА СВЕТИ

    Нека свети красивата преданост във очите ти - светлокафяви, и усмивка, родена от нежност, много хубав и смислен те прави. А зад нея не искам да има елемент от пропукана личност, разшифровам аз всичко незримо, затова, щом обичаш, обичай! Прочисти си душевната стая от неща, дето някак ти пречат, който мисли за тая-оная и късметът му бяга далече. Аз съм толкова много различна, ти си толкова много чаровен и ще бъдеш премного обичан, ще разжарваш любовния огън не със думи, стандартни до болка, те не грабват с житейска магия, а п
  15. Светът обичам от дете, което с всемирен поглед гледа все напред, от малка ми показаха морето и хоризонт, звезди и самолет. Където и да ида - ми се връща отново там, където съм била, макар да си обичам свойта къща и много силно своята страна. С усещане, че цял живот не стига да мина по света на колела, а после да го събера във книга, всяко прекрасно кътче от света. От детството ми мило, ненаситно на обич, волност, мир и доброта, остана ми идеята да литна и опозная всяка красота. Ала не мога. Имам отговорност във делника, той см
  16. В сценария ми на живота няма драма. Благодаря на Бога, ме държи. Разсекретих обаче не една измама и не живея с вързани очи. Свободолюбието го обичам, но си планирам всеки следващ ден и пак на Бога първо го наричам, да бди и да помага той над мен. Усмивки имам в повече, раздавам, дори да видя смръщени лица и, мисля, че спечелила съм слава в умението да топя сърца. Останалото си е част от суетата за всяка дама, дето се цени, гневя ли се, гневя се до вратата, в дома ми искам нежност да цари. Навярно съм дошла от световете, където
  17. Росица Копукова

    СЛЕД ДЪЖД

    На терасата ме чакат паднали и окъпани листа във жълт нюанс, блеснали като очи на ангели, дъждът изпял е есенен романс.... И после спрял. Не им отнема блясъка ни вятъра, ни облака над тях. Оставих ги да си общуват с камъка и с идващия звезден алманах. Като засъхне мъничко, тогава ще развъртя голямата метла. Но има време още да оставя килим от най- красивите листа и още малко аз да ги погледам.... Дори не ги настъпвам. Да блестят. Природата е толкова победна, дори на друг сезон да прави път. 9 октомври 2020г., Симеоново Росица
  18. Росица Копукова

    РАВНОВЕСИЕ

    Навярно сякаш в повече им идва на някои от много красота, в душата червеят пълзи и мисли: " Кого сега наглед да омърся?!". И ето, пишат се червиви думи или игри, в подмолната земя, но красотата не търпи зулуми, защото просто тя е светлина. Изкуството е много уязвимо за тази плитка и червива сган. Но Бог си вдига палката ревниво: - На малоумни няма да го дам! Това е положението всъщност. Не си хабете грозните слова. Вселената - като една окръжност си връща всичко лошо от това. 9 октомври 2019г., София Росица КОПУКОВА
  19. Октомври. И е време за любов. Красиво златни губери простира. Дори под есенния благослов и през мъглите тя се пренамира. Посочват кестените моя път като във приказка от друго време. И златен замък сякаш е светът, над него даже облак да придреме. Дъждът римува стих в звезделина и вятърът прошепва през косите: " Един на друг подайте си ръка!" Разбрах му думите между елхите. 6 октомври 2020г., Симеоново Росица КОПУКОВА
  20. Росица Копукова

    МОСТОВЕ

    Мостове градят се със единство - здравина са хорските души, има ли предателство без име цял мост може да се разруши. Мостове градят се със почтеност и тогава са за цял живот, подлостта отдолу прави черна всяка стъпка към човешки брод. Мостове градят се с толерантност, егото е камък - единак. Затова, дори и да сме странни, трябва да се преоткрием пак. 5 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА
  21. Росица Копукова

    ТЪГА

    В пробития ръкав на времето стаила се и днес тъгата, не вярвам уличният просяк да разпределя самотата със други в мафиотска група- той толкова е жалък, отгоре есента го трупа с листа и става малък: едно кашонче за постелка, консервена кутия за грошове, за трошки хлебец, то няма за ракия. Това ли е животът всъщност?! Век двадесет и първи. Светът, прибран в една окръжност при дрехите без кръпки. 3 октомври 2020г., София Росица КОПУКОВА
  22. Убит на фронта на 2 октомври 1916 г. Гений и богатство не вървят, беднотата им е спътник вечен и за жалост, след като умрат се вижда връх Безсмъртие далече. Загуби майка, нямаше жена, един живот - жестоко непосилен в една безкрайно хубава страна, в която дарбата ти си замина, а някак си, след време процъфтя като една величина космична. След тебе, три години след смъртта вонята заличи те като личност. Съдба изпросена, като куршум, на фронта, дето тръгна доброволно. Какво ли още в твоя жизнен друм би ни оставил в това време болно?
  23. Росица Копукова

    КОНТРАСТИ

    И съм малко бяла, и съм малко черна, та макар да имам доста белота, най- накрая става нещо двуизмерно, нещо ми сивее в моята душа. Но в света така е, светиш ли до бяло, взимат те накрая за наивник пръв, затова си нося в моето начало белочерен обсег, без да имам стръв. И съм убедена, няма да намеря тука на Земята само доброта, но със нея искам все пак да премеря своите постъпки днеска по света. Почвам със доброто. Но съм прозорлива и докрай разкривам хорската тъма. Боже, ти кажи ми, докато съм жива как да се оправя с чуждата злина?
  24. По пътека от стихове крача и край извори с жива вода, много леко от утро до здрача сме си просто душа във душа. Няма никаква двойна измама, мое време са, моя съдба, друг намеря ли, ставаме двама, всеки казва си свойта творба, после трети, и ставаме трима и така се лирично множим, ала нека, да има, да има, по пътеката да си дружим. Нещо малко да взема и правя аз от него лиричен герой. И красиво наистина става в моя път.Нека бъде и твой. Аз обичам да ми е щедро, да не свивам конци на кълбо. Със поети върви се по- ведро, а
  25. Щастливите хора са избор на Бога, не наш, преродени души със натрупан пословичен стаж от творено добро, благородство и щедрост за знак, че ще бъдат щастливи в живота последващ и пак. Не на всеки се дава желаният меден късмет, тя, съдбата, лети подобно един самолет, както си пропътувал, това ще получиш и дар, ако бил си злодей, на страдание ще си господар. Щастливите хора имат една яснота да не искат премного, а с мяра да крачат в света, изкривени представи за луди мераци са фал и накрая пристига съвсем неочакван финал. Щастливите хора раздават от
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване