Росица Копукова

Недей сваля, защото със сигурност жена ти е приличала на свиня, ако е жива още.

ПО ДЕЛЧЕВО, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НА ШЛЯЙ ПАЗАР

РЕЦЕПТА ЗА БРАЧНА ХАРМОНИЯ / Разказ по действителен случай / Пътуваме на екскурзия с Цана Мацорана и мъжът й, точно зад нас в автобуса . Наперена една, минава и тя 60 години, преплетено шалче, фризирана коса, вносни маратонки.... Стане нещо леко проблемче, Цана Мацорана почва. Върти като Венецианска латерна и не спира точно в един и същи формат словоизлияния. Групата слуша, екскурзоводката слуша, Цана върти критиката на геврек. Мъжът й мълчи. Мълчи човечецът и това си е. На три часа едно изречение да обели, другите са за Цана. Интелигентен човек, с очилца. Цана му посочва всичко в движение и определя нормата на поведение. По някое време се обърна, река й че е права, но обстановката нажежава... Цана Мацорана спре. Спре, ама...пусто сърце не трае, отвори се друга тема. Цана върти, мъжът мълчи. Пак се обърна, река й че е права, но все пак....нали.... и по-тежки случаи е имало. И така почти до края на екскурзията. В София отиваме на една спирка, че и на един и същи тролей се качваме. Че и съседи сме по седалки. Цана мълчи и той мълчи. Но-о-о-о-о ....идва НДК и се приготвят да слизат. Явно е стара софиянка в центъра и не търпи разни екскурзионни простотии. И да вземе мъжът й да ми каже :" Довиждане" накрая с един такъв тих благодарствен поглед, щото Цана го видя и го уби с очи. Леле! Груба грешка! Представям си какво ще стане като се приберат. Само тука обърка рецептата милият ,иначе семейното щастие щеше да е пълно. Е, понякога и послушните мъжленца грешат! 13 април 2024г., София Росица КОПУКОВА Има и паметник в Делчево на всички опълченци, но не е четлив. И като минах по стъпките на моя дядо Тома опълченеца, взех, та написах това стихотворение: СЪБОТНА РЕТРОСПЕКЦИЯ В спокойствието тихо по средата, В лоното на Делчевия град, Някъде така - в слънчевината, Връща се и времето назад. Моят дядо тук е бил на фронта, На България е бил войник, Има паметник за слава бойна И за всеки паднал мъченик. Оцелял е той като по чудо. Родно ми е и ми е земя. Времето не ще прекърши лудо Подвизите. Те са вечността. Не говорим с хората обидно. Един народ сме и един език, Някой лошо топката подритна, За да се направи по- велик. 13 април 2024., Делчево, Северна Македония Росица Копукова

Тъпото Веси само се опържило в тигана с куп неграмотно написани изречения. Така че аз приемам званието, дето се е самоопределила " професорчето", но от ромската махала. Да допълня, да не се притеснява за мене, добре си гледам живота. Бай, Тъпо,бай.

Тю-ю-ю-ю-ю-ю-ю, Тео Вампирео препил и не може да вземе горно " до"! Нищо, да повтори!

Една докторантура на тема: " Креватна систематика за взимане на изпити в 8 клас на основното образование!" Научен ръководител: Голата маха Анка Трифонич

Тъпото Веси научило, че по време на комунизЪма някои влизали да следват без изпит. Браво. Можем да посочим явен пример червената бохотска селяндурка Анка. Родени в идеалния център на София като мен с изпит влизаха по университетите, с отличие излизаха. А и с по някои Златни медали. Ха-ха-ха-ха....Тъпунгерката Веси. Дано от мъка не се обеси!

Колко рушвета трябва да даде лицето В. на учителя Г., за да й пише тройка по български език, въпреки очевадната неграмотност на същото лице? За да завърши 8 клас.

Разстила се вълшебна тишина И аз греба от смисъла й плътен От миналото - имам ли вина? От бъдещето - с погледа си смутен . И търся себе си във часове, Които с истини са споделени. Да ги призная някой ден? О, не! Та те са само в мене приютени. Тях може да ги види само Бог. И тихи разкаяния да чуе. Научила поредния урок, Пак тръгвам в делника и пак общувам. Старая се да бъда просто аз И много в тишината да не влизам, И да не търся отговори в час, От който после трудно се излиза. 11 април 2024г., София Росица Копукова

когато се изучава в университета Българска филология, се изучават и книжовни думи и изрази, и диалекти, и чуждици. Та си пиша, както ми е кеф. Но още в основното, ма то Весито я е стигнало до средно тройкаджийско, я не, се учи, че фамилните имена се пишат с главна буква, както и останалите. Милинкото тъпо Веси не знае. То и леля му Здравка Евтимова пишман - писателката е зле с правописа, колкото Веси е пуетеса. Горкичките те!

/ По спомени / Топлите слова не ги събирам и подготвям във специален ред, те ми идат някак си отвътре и потичат сладко като мед. Ако оцениш какво ти казват, няма да се спират цял живот, на любим аз чудеса разказвам, в моя дом доброто бе на ход. Ако се омаеш от словата и прикриеш лоша същина, ще разделяме се след мъглата притаила сложната вина. Затова недей въобще забравя , много проницателна съм аз, и умът ми цепи като брадва- дотук беше ти, нататък - аз. Не прощавам, може би защото приказно живях си у дома, зад вратата ми остава злото, мислите чета и то сама. Затова, додето лея топли непритворни хубави слова, разкажи си всички теми болни, няма нищо лошо във това. 12 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Тео - " хубавецът", вечният ерген, пие, пее, вика : " Няма друг кат мен". Гледаш във мъглата - килка се глава, то Тео Пияндата - търси си жена. Полито е, знайте, вечната мома, с едно извънбрачно бяга от дома. Търсила е, мале, много дълго мъж, но за лудо Поли не се хващат двъж. Весито, на баба, вечната мома, учила "студентка", специалност " Метла"! Грозно е горкото, крие си сурат, кой ли ще го вземе днес на този свят? Всички последни два стиха от строфите се повтарят по два пъти. Текст: Р.К. Музика: Анка Свинерич Изпълнява: трио " Лудничари" - Анка, Веси, дано не се обеси ,и Тео Гумената глава

СПОДЕЛЕНА ТИШИНА Разстила се вълшебна тишина И аз греба от смисъла й плътен От миналото - имам ли вина? От бъдещето - с погледа си смутен . И търся себе си във часове, Които с истини са споделени. Да ги призная някой ден? О, не! Та те са само в мене приютени. Тях може да ги види само Бог. И тихи разкаяния да чуе. Научила поредния урок, Пак тръгвам в делника и пак общувам. Старая се да бъда просто аз И много в тишината да не влизам, И да не търся отговори в час, От който после трудно се излиза. 11 април 2024г., София Росица Копукова ВРЪЗКИ Животът не е връзки за обувки, С които после лесно се върви. Донякъде. Оплетените стъпки Накрая те подхлъзват и боли. Илюзия, че хубав ще е краят. Предателствата крачат редом с вас, Не само те. Отдавна вече зная, Пропадате във собствената власт. И бъдещето е необяснимо, Защото не е плетка по модел. Изкуственото става най- ранимо, Когато незаслужено си взел! 11 април 2024г., София Росица Копукова

НЯМА БЪДЕЩЕ ЗА НАС ЗАБРА ВИ МЕ! ОМИТАЙ СЕ, СКИТНИКО! ДАЙ ПРОСТОР НА ДУШАТА МИ МОЯ! НЕ ПРОТЯГАЙ РЪЦЕ СИ КЪМ МЕН, НЕ КРАДИ МОЯ СЪН, МОЯ ДЕН! СЛЕДВАЙ ПЪТЯ СИ, МЕН ЗАБРАВИ.

ПРЕД ТОГИТЕ НА ВЕТРОВЕТЕ Автор: missana Пътувам себе си в едно дъждовно утро, самотен пътник през мъгла нетрайна. Към теб стреми се мисълта нечута, родена в изолатора, наричан "Тайна". Камшиците на хиляди въпроси шрапнелно удрят смуглата ми кожа: Какво ли бъдещето хребетно ни носи под валяка на своето подножие?! Заклевам се пред тогите на ветровете, че само ти си търсения Смисъл, мъниче мое - ангелът след ледовете, сковали най-възвишените мисли. ...И нека се издигнем към звездите, обгърнати от светлия поток на Рая, ще бъда сал върху флуида на мечтите - Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...

Търкули си Тео главата и падна тя у реката, нали е празна отвътре и над водата се тътри. Никак не ще да потъне, плакне я Тео и зъзне, но тя по-красива не става, а е голяма забава. Как на брега да излезе като е пил и замезил, чака мома да го вземе като в зелена поема. Ала такава не идва, празна остъргана тиква... Тео стои във реката да си избистри главата! Като самотник от село, път на безпътник поело! В кочината на Анка белким пристигне на сянка! Последните два стиха на всяка строфа се повтарят. Текст: Р.К. Музика : Анка Трифоне Изпълняват: Анка, Тео Тикванка и Веси / да не се обеси?/

ИМЕТО МИ Е РОСИЦА Името ми е Росица, нежно като пролетта, като полета на птица, като капчица вода.... Да, но всъщност си е сила, вдъхновение и плам, нумерологията спира под името ми с дар голям. С такова име няма дама да е дама без лице, да не е силна духом, пряма, тя няма да се предаде. Трудностите ги помита като истинска река, непознаваща корито, непознаваща страха. Та така, не се чудете на именния астрокод. И внимателни бъдете, ако Росици са на ход. 2 февруари 2016г., София АЗ ВЯРВАМ Аз вярвам в силата на любовта. Когато Бог даде, е хармонична. Когато Бог даде, е красота и прилив в друга надарена личност. Аз вярвам в начертаната съдба, в кармичните души, тук преродени. Аз вярвам в споделените неща, когато са небесно отредени. Дали че ми се дава от отвъд ориентация по Божа воля. Накрая всеки спира в своя кът. Да бъде хубав. Затова се моля. 31 януари 2018г., София Росица КОПУКОВА

Обичам я по малко суетата и да изглеждам винаги добре, макар да ми почуква на вратата поредната задача от воле. Понякога намятам семпли дрехи, за вилата или пък за пазар, макар че леля Петя казва вещо: - И на пазара да си като цар! Животът е съвсем разнообразен, но в мене е вродена красота и не от гордолюбие си слагам по малко грим - така, за суета. Жената трябва да е стилна, зная. От мама и от баба е завет. Защото е родена за омая, а българката слагам най- отпред! 9 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

ВЕСИНО СТИХОТВОРЕНИЕ Веси скача от дувар, Веси, искаш ли шалвар, с баба Анка във дует да психясвате напред. Разбрах, пила си ракия, затова си гламавия, че като невзрачна Врана за Бохотката ти се хвана. Учила си ти студентка? Кой те пусна Веси Ментка? Проста си като дърво с неизвестно потекло! Казвам: " Веси, се учи....", ала Веси се напи! Пуф-паф, грух-грух-грух пее с бабата по слух! 8 април 2024г., София Текст: Р.К. Музикално оформление: Кочинарка Ана„ Пеят: двете Кочинарки РОСИТО НА ДЖАМБУРЕ!