Росица Копукова

Светът във виртуала е красив и иска ти се да е във живота. Тука мечтаеш в бяло и си жив, далеч от лапите на идиота. Тук се гневиш на всичко от дома, по-лесно е и по е безопасно, обаче казваш истински това, което стяга ти душата страстно. Но друго е, когато си навън, в реалностите диви на борбата, за някой си балсам, за друг си трън, животът доста лошо те премята. Различно е. Но много светлина в света на виртуала се открива и, може би онази топлина, която в делника я няма жива. 4 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Сложи си, Анке, шалвари, сложи си, Анке, шалвари, сложи си, Анке, шалвари, ах аман-аман, да те не сбара клошаря. Каквато си ми търтунеста, каквато си ми търтунеста, каквато си ми търтунеста, ах аман-аван, а на сурат маймунеста. Сложи си, Анке, шамия, сложи си, Анке, шамия, сложи си,Анке, шамия ах, аман-аман, да те не вземе кушия. Че си ми, Анке, дебела, че си ми, Анке, дебела, че си ми, Анке, дебела, ах, аман-аман, кушия ще си запрела. 3 април 2024г., София Текст: Р.К. Музика: Анка Трифонич Пеят трио Лудничари: Анка, Полито и Тео Без главата

Когато Бог сдружава двама приятели - има защо. Та и ние с доц. Младен Мисана. Почти сме завършили тази книга и с Божия помощ планираме нова в началото на лятото. Дали ще е последна - ще видим. Но мисията е изпълнена. Каквото имаше в резерв и искаше да издаде Младен Мисана - стана. Основно пускам книгите заради него. Да ни четат по света и у нас. Това, за което социализмът ни попречи, демокрацията ни го даде. И аз му обещах, което му душа иска да се издава - да дава. Защото на млади години нито аз щях да размятам краката на бюрото на редактора, нито той е омайвал редакторки. Че и хора от по-нагоре. Така се ставаше поет и писател. А че имаше и червенопартийни таланти, имаше. Сега е свобода. Бива ли те - четат те. Важното е критериите да не се снижават! Отново благодаря на Бога- постигнахме, каквото искахме. Доц. Младен Мисана е един високо интелигентен човек, който не ме е разочаровал с нищо на творческото поприще! Росица Копукова

Свиня се качва върху слон, Тео носи биберон, тримата пасат трева, щото са си ой-ла-ла..... Кой видял е ресторант? Кинти нема - вариант. Баба пенсията срича и аванта най- обича. Тео се напил на макс, пари нема и за Снакс! Малко пролетна трева ще похрупа ой-ла-ла! Последните два стиха от всяка строфа се повтарят. 2 април 2024г., София Текст: Р.К. Музика: Кралица Слоница Приглася: Поли все се отърколи Дут: Тео Пияндето Без главата

Толкова прекрасно аз живях, Не мога нищо лошо да си спомня, В лоното на щастието бях, На сърца отворени ,огромни. Още този жезъл го държа И не искам нищо да променям. Значи можело да е така, Да се задържат любов и нежност. Някои не ме разбират май, А и аз - какво са преживели. Знайте, на Земята има рай, Ако имаш обич безпределна. Спомените здраво ме държат, Чак и настоящето чертаят. Който иска - тръгва в моя път, Друг не искам даже да го зная. Моят жив, реалистичен ум На баща си го дължа, а мама Беше топлотата в моя друм, Приказка, каквато друга няма. Толкова към мене беше Бог Милостив и щедър, че докрая Ще благодаря за този срок На Земята да живея в Рая. 2 април 2024г., София Росица Копукова

СОФИЯ - 145 ГОДИНИ СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ 3 април - празник на София Всичко има София, което пожела и моята душа, ала аз съм си от тези, дето със единствено не се теша. По България редовно бродя, доста дълго ходих по света, връщах се щастлива и доволна в София през всичките лета. Във един квартал и аз израснах, както бяха моите предци, дом и детство, мое родно място се въртеше в същите среди. Никога не ми омръзна нищо, никога не казах нищо зло нито за домашното огнище, ни за родното си потекло, нито за България, в която толкова промени аз видях, все със социалното богата давах своя дял, дано успях. Хора не деля според адреса, поведението ми е знак, белите души са благовестие, с тях годините се губят чак. Но признавам, София обичам и не искам да я заменя. Столичанка с гордост се наричам и не сменям моята страна. Те са ми вълнение и пристан, моя неочаквана съдба. Корен присаден в години бурни, във живот на мъка и борба. 2 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Пиянде, тебе кой те почерпи?

Свиня се качва върху слон, Тео носи биберон, тримата пасат трева, щото са си ой-ла-ла..... Кой видял е ресторант? Кинти нема - вариант. Баба пенсията срича и аванта най- обича. Тео се напил на макс, пари нема и за Снакс! Малко пролетна трева ще похрупа ой-ла-ла! Последните два стиха от всяка строфа се повтарят. 2 април 2024г., София Текст: Р.К. Музика: Кралица Слоница Приглася: Поли все се отърколи Дут: Тео Пияндето Без главата

Превърнаха се в неприети и най-логичните неща, например " педи си е педи", но Бог не нареди така. Понятието за семейство, нещо обърка се и то, съжителство, лезби и гейство извеза новото везмо. Но има класика във жанра и ми харесва този жанр. Ама забъркал си попара и после в нея изгорял, не мога никак да се трогна за нелогичния човек. И пошлото ще превъзмогна, дори в модерния ни век. Това е казал Бог - това е. За християнския морал. А онзи, който днес нехае повлича друг, който е цял, който очаква да живее по Божия всемирен ред и във добро да богатее, и със нормалното напред. И доза дрога да си шмъркаш могло за всеки либерал. То, колкото да се побъркаш и още жив да си умрял. Та някак си не го разбирам сега различния живот. Не пуша, алкохол не взимам, обичам любовта до гроб. 1 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Затъжих се,баба, за твоя гьонсурат, за твоя гьонсурат, баба, на Дявола брат. Затъжих се, баба, за бъчва - снага, за бъчва снага, баба, над двеста кила! ГОЛАТА МАХА ПО ЧАРШАФ!

КРЕПОСТТА " ХИСАРЛЪКА" НАД КЮСТЕНДИЛ

Е що сега? Изтръгнат ти е езика, та не можеш да пееш ли? Ха-ха-ха-ха!

Кралица Казълбашка Слоница

Идва Тео Боевой: - Бабо, дай ми малко лой, че психясах кат неврон, ти имаш, я каква си слон. Анита отговаря с глас: - Давам още този час, минах двестата кила, тясно ми е у дома. На първа и втора строфа последните два стиха, Тео, се изпълняват по два пъти. Текст: Р.К. Музика: Анита Трифолен Изпълнява: Тео Без главата

И аз така питам за тебе?!

Тю-ю-ю-ю-ю-ю, как ме подсети. Коко го викаха, Чалголюбецът.

БАБА-А-А-А-А-А, Я ЗА ПУСКАНЕ НА ЖАЛБА КАК СЕ УМЪЛЧА! И ИМА ЗАЩО. ЩЕ Я ПРОВЕРИМ ПОЛИТО ОТ....ДО...., БАРАБАР С МАЙКА Й АНКА КАК СА У ГЛАВАТА!

Днеска просто се спрях във двора на моята вила да погледам игликите с цветни очи, цял килим красота пролетта под нозете разстила, от възторг душата ми само мълчи. Нямам думи. Природата връща стократно това, дето делникът хищно отнема от нас. Нищо друго не вдишвам, освен от това ароматно и блажено ухание в тихия пролетен час. Няма вятър дори. Той къде ли замина, не зная. Само цвят разцъфтял над зелената млада трева. Постоях онемяла, но разумът тръгна накрая и заключих вратата за другата част от деня. Този вечен дележ на желано и необходимо. Невъзможност да стигнеш от изгрева, та до нощта. Нещо все се прекъсва или пък остава незримо, а наоколо все красота, красота, красота..... 29 март 2024г., Симеоново- София Росица КОПУКОВА