Росица Копукова

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: ЛЮЛИНСКИТЕ ЩАТИ - СОФИЯ

Tази операция, ако го видят някъде из Щатите...ще ти приберат лиценза веднага АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: ЛЮЛИНСКИТЕ ЩАТИ - СОФИЯ

Не си ме видял на работа, когато се катеря по ремаркето отстрани и свалям най-горните дъски! Като извадя дъската и тя тръгне да пада върху тиквата ми, те тогава да видиш какви движения правя за да си опазя картуната! А правопис на Тео Тиквата - направо безумие!

Тъпанар, ти знаеш ли ролята на печатаря изобщо? Правилна самопреценка! Тиква Тео! Глава нема! Про-о-о-о-ост и без наклон!

/ Разказ по действителен случай / Обикновено не приемам да ходя по частни гостита, освен ако няма литературно четене за ден или покана за книга, за 2-3 часа, но как се навих да ида при Нела Чирпанлийката и аз не знам. Покани ме тя две вечери у тах с три задачи: - да представя мои две книги, - да направя две предавания по тяхната кабелна телевизия, - до погостувам у тях, защото пари нямали за хонорари телевизионни, но тя много искала да ида и гостуването ми е ....гарантирано. Приех аз, Чирпан не бях го виждала. Хубаво градче, помня, музеят на Пейо Яворов беше в ремонт. Къща хубава на Нелиния съпруг ,стая ми даде красиво обзаведена. Представяне много добро ми направи, че и трапеза имаше в местната библиотека. Стана ми неудобно, аз не съм от тези, дето хем трапези да им слагат, хем да си продават книгите. Тогава животът беше по-евтин, ами то срамота. Подарих им на хората, страшно доволни останаха. И предаванията минаха отлично, Нела водеше, не беше лоша като водещ: едното за съвременната българска литература, другото за науката астрология. И те били приети с голям интерес, каза ми после. Дотук - всичко щеше да е отлично, ако не беше останалото. В деня за разходка по Чирпан, седнахме с Нела в едно кафене, след като пообиколихме града, че като започна да плюе тази жена мъжа си, ама плюе ви казвам с часове. Да се чудиш защо се е омъжила изобщо, че и дъщеря родила. Нали го видях. Много възпитано се държа човекът, крайно любезно. Сега и недоразумения да са имали, какво ми пълниш главата с глупости и какво мога да ти помогна аз? Да беше само това, ама не е. Нела много харесваше творчеството ми, за което аз й бях благодарна, но и двете вечери тя, амбициозната, не ме остави да се наспя в нормалните часове, ами чете до 2-3 часа нейни стихотворни посредствености, че и мнение ми иска. Едвам ставах на другата сутрин, след неколкократни нейни проверки дали не съм се събудила, както сама ми казваше. Ама то и това да беше, но не. Помоли ме да я свържа с печатар да й издаде поезия на евтини цени, зетят плащал. Дъщеря й беше женена в София, имаше и внуче. Пратих я при моя човек, тя си имала издателски номер. Издаде й човекът една много прилична книга за цената. Видях я. Че като се заинати Нела Чирпанлийката, недоволна, та недоволна. На мене не казва,звъни у печатаря и го заплашва с мутри и с побой. Той от възпитание мълчи, обаче ми сподели притеснена жена му. Междувременно и по-голям апартамент търсим по София на Златка, дъщеря й, която пък изигра пак предложената от мен жена с Недвижими имоти и купили от друга, а моята търси. Та й тя пропищя от тях. Че като се обадих аз на другата нахалница Златка, със съд я заплаших и ясно й казах - да не им виждам очите изобщо и никога. Те ти Нела Чирпанлийката ми праща книга с автограф, явно поусетила се. Аз й я връщам обратно. Ама Нела не ще да приключваме. След години ме видя по София. Човечецът починал, дали не го е уморила тя мъжа си? Живее вече при дъщеря си и зетя в София, предаванията на запис искала да ми дава, среща ми определя. Ни предавания на запис взех, ни на среща отидох, ами и телефона смених за такива като нея. Ако двете кикимори не са уморили и зетя, може да е оцеляло момчето. Да ви кажа право: и на някои мъже не им е розово положението! 21 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Радо Маймунет се е разпознал в разказа като сходен герой!

/ Разказ по действителен случай / Винаги съм отивала с предизвестие у приятелското семейство на Яна и Ленко, ама този път просто минавах покрай тях от вилата за към София и не се сдържах да не й се обадя. Звъня, отваря ми Ленко и ме кани. Пийнал така лекичко, малко даже ме достраша, ама, хайде викам, ще вляза. - Обичайното състояние на кака ти Яна е да е нейде запиляна. Това, че ти идваш, когато сте се уговорили, е друга работа, но то не значи, че си е редовно в къщи. Мене питаш ли ме? - Е, Ленко, добро семейство сте, две дъщери отгледахте. - Сами се отгледаха, докато майка им решава големите въпроси на държавата. И, ако се отклонят малко от пътя, по един як бой и готово. Особено по-малката Ива, тя е по-инат. Пихме по едно винце с мезе, докато Ленко си изкаже цялата одисея от вечната липса на жена му. - Като се върне вечер, мене не пита как съм, а има ли писма, обаждания за нея и съобщения. А бе, ужас ти казвам, ужас. Всичко къщи върша аз, за чистене вика жена. Аз прекрасно знаех, че като нашето семейство рядко се среща, но все пак умеех да виждам доброто у приятелите и деликатно му намекнах как тя го е гледала веднъж, като беше изгорил яко ръката от китката до рамото. Поне това знаех. - Така е, вика Ленко и продължава, - а мене питаш ли ме? В началото много й помагах и в работата, защитавах я, ама тя полудя. Сутрин-вечер, хорските проблеми. Оказа се, че и Ленко има право. Щерките се ожениха, едната остана при родителите, другата в Америка, наша Яна не се ангажира с внучки, а започна да спи на работното място. Идвайки пак на гости след време, започна да се забелязва, че Ленко вече го нямаше у дома. Разбрах от общи познати, че двамата с брата на Яна се скъсвали от скитня по мадами. Ама и двамата с Яна бяха много интересни. Ни тя лошо за него дума пред хората, ни той за нея. Това, дето пред мене се изпусна, идеше от факта, че бяхме много близки и че в този момент му беше дошло до гуша. Още време мина и братът на Яна, а скоро след него и Ленко, си заминаха от рак. На погребенията им станал екшън, щото се наредили неканени и непрежалимите любовници. Простотията била пълна и в двата случая. Дали от притеснение или не, Ленко си отиде обаче от рак, недолюбен в семейството. Това прозрях аз, но мълча. Яна не беше скитница по мъже, просто много обичаше професията си, бетер мъжете и беше много находчива. Имаше високи успехи, но остаря. Едната дъщеря рядко си идвала от Америката, но там не я канела. Беше ходил баща й. Другата се отнасяла студено с нея, както Яна кога тя била малко дете. Остана си Яна сама саменичка, вече на 76 години. Къде може, още поработвала. А през другото време и проплаквала пред някоя по-близка съседка. А те зад гърба й думали: - Така е, като си умори мъжа. Аз мълча и досега. И от двамата лошо не съм видяла. Но за мен нещата са обясними, когато пропастта в отношенията стане огромна и доведе до фатален край! Яна не оправи държавата. Със сигурност е имала някакъв принос, но Самотата не прощава! 20 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

По Строгозия се шум надига баба Анка с Полито се млатят, чак до София шумът достига, та ми плевенчани пак докладват. Тупаницата върви с години, полицейското е запознато. Да не стане холът във руини, Поли шитната е из вратата.

Така е, но ти попита конкретно за тази, затова за тази отговорих. Поздрави.

Заемка от турски. Нашата най-точна е " мътеница". Хайде, поздрави.

Обичам сезона, наситен с привкус на любов, но тази година все нещо мори ми душата, затрупани сгради, загинали хора във ров и куп земетръси, обримчили сякаш Земята. Бунтува се нашата хубава Божа Земя и тя недоволна от нечовешката лудост, къде ще поникнат, се питам, красиви цветя, да известяват вълшебното пролетно чудо. Така , се присещам, когато бях аз в Петроград, на Писаревското гробище - пръст и над нея - тревата. Жестоко. Но все някой шета по белия свят, с неизживели живота души да насити земята. Сега се повтаря, обаче във друг вариант. Безумие ново възкръсва от старите рамки. Борбата за власт пощури не един тути-квант, но патят невинни под пръст на мъртвешки поляни. Обичам живота. Кога ли ще няма война. И вируси, пуснати с взлом да убиват душите. И питам се често: защо така Бог ни събра, долнопробните твари до тези - във висините?! 20 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Ха-ха-ха-ха... За хубав виц с пролетен привкус ставаш!

Бе пращаме днеска един бабаит - авер да се огледа кой гледа към нас и следи, ще да е човек на Тео Без главата. Стоя цял ден човека, задължен ни е и го питаме накрая дали е видял нещо да иде към нас, я гологлаво, я дебеловрато, я шкембелия... - Нема,- вика, - нема. Беше дошла за към вас само една черна хлебарка отвънка, та я смачках да умре. - Бравос, - му викаме и го пуснахме да си ходи по живо, по здраво.

Е те тая е готова и за тебе! Доста се е потъркаляла.....

И лудото Поли се разголило!

ПЕРНАЛА МЕ Е САЧМАТА,МАЛЕ ЛЕ! ТА СЪМ СЕ РАЗГОЛИЛА. Пее Полито

ПО КОЛЕДА НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА - един мой стар разказ изчезнал както много други мои от интернета изобщо,защо ли?! проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

Кой тръгнал за гроба, кой в стихове рови пръстта, завети си прави, преди Бог душата да вземе, аз тръгвам на проба за новата дреха сега, с бижута, които от мене ще правят поема. Кой пише за рани, кой пише за делнична кал, за драма, в която самичък си сякаш потъва, аз искам денят ми да бъде и хубав, и цял, още дълго със изгреви пак да покълва. Кой Смъртта призовава отрано в житейския път, кой пита къде е на Дявола Ада? Има време за всичко, но тука е райският кът, във мойта България древна, скандална и млада. Не бързайте, хора, за тръгване в другия свят. И там да отидете, Господ пак тук ще ви върне. От земни уроци най-вече се става богат, със светли души Вселената бавно се пълни. Защото си има един милостив кръговрат и той е в посока нагоре и все към Доброто. Додето е писано, стойте във земния свят, не вие сте тези, които въртят колелото! 19 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Най-редовно Анка Дебеланка в блога ми любовно се отбива. Да върти парцала шанка-манка, вярвам й, душата й се срива. А по нея Тео Без главата иде да припява простотии, вярвам му, количката да млати в магазина не е прокопсия. Два парцала идат най-редовно, аз и коментари не блокирам, нека да пристигат по-свободно и самички те да се поси@ат. Общото е - чукнати в главата. Много симпатична диагноза. Пита се от двамата познати кой е с по-голяма психо доза? На кого лекарството е спешно? То, разбира се, е и за двама. Да ме прости Господ, че е грешно, но са ми забава тъй голяма! Текст: Р.К. Музика: Анка Трифонич Изпълнява: Тео Без главата

От Космоса да слезеш тук е трудно, не е щастлива земната любов, уроците се преживяват мудно, особено без Божи благослов. Доде осмислиш за какво си тука и то животът взел, та отлетял, кой взел поука, кой не взел поука, а някои съвсем без идеал, без усета, ча пак вървим нагоре към съвършенството във път нелек. От нас зависи всъщност колко скоро ще бъдем вече ангел, не човек. И ще се къпем дълго в светлината, и после ще помагаме на друг, тъй както ни помагат на земята.... Но има време, още сме си тук. 19 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Винаги имам топли думи в резерва, за утеха, за обич и за кураж, казано простичко, хич не се нервя, най-приляга ми да съм страж. Но придойде ли ...нечовека, под каквато и форма да е, аз обръщам клавиша и ставам нелека и компютърът ми яко боде! Който бързо разбрал, кой по- бавно, че срещу ми стои дивак, си е негов проблем, но аз неизменно ги отпращам с последния влак. И пак думите са ми топло-сърдечни за човеците в моя път, кой мълчи и отмята грешните, но аз ги соча до смърт. Това, последното, е метафора, но не е , че не чувствам вина. За резерва държа цяла амфора от спасената добрина! 19 март 2024 г., София Росица КОПУКОВА