Росица Копукова

Няма лошо, сравнявай се с продуктите от хранителната верига. Моята висока класа не е там! Ха-ха-ха-ха..... Нещо не разбрах: " наф " мене или в кенефа си?!

ГОЛАТА МАХА

Мама ми е селянка голяма, просто няма друга като мама. Носеше цървули тя по двора, а тате биеше ме без умора! Анка Трифонова

И ти така!

Не се отрича. Има наченки на превъзпитание,затова. Оплеска ли се, връщаме обръщението.

Да, Тетенце, това е майка ми. Голяма красавица на младини и никой няма общо с туркиня, но това са тъпи идеи на Тъпанка Казълбашката. Мога отново да я засъдя и ще помисля, защото майка ми по баща е Петрова. А по мъж Копукова, тъй като нашите са бежанци от Димотика, българи, така записани по турска злоба в турските регистри. Между нас двете не може да остане нищо, защото лудото Анче обича да изскача от тази рамка. Не случайно там всички са с психични проблеми.

Защо бях с тези хора, не разбрах, приключих и не искам да се върна. Навярно за урок, докато бях до тях и в правилния път да свърна. Защо различни ни събира Бог? Не ми е ясно и не съм дорасла. То някои си бяха просто шок, а други - просто бреме за оставяне. Не съжалявам и не съм сама, прииждат нови хора за другарство, учудващо летя като стрела, а Бог посича опит за коварство. За мене да обидиш си е цел, не е случайност и не се забравя. А всеки носи своя натюрел и с него доживотно си остава. Та утре ми е трудно да реша дали изобщо трябва да прощавам. Но пак съм си една добра душа и със небесна помощ устоявам! 16 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Мени се климатът и по света размахват шпаги бури и порои, ала България е красота, макар различна в зимата и в зноя. Приижда пролетта пак със любов, целува разцъфтелите дървета и тръгвам под небесния покров да си осмисля днеска битието. Да оживее нова светлина по героичните градчета наши, та в тези смутни трудни времена ще вдишвам минало и се не плаша. От бъдещето да ни пази Бог, молитвите ни всеки ден да чува, светът е много хубав и широк, човечеството сякаш пак не струва. В смирение пред Божия талант пътувам да осмисля красотата. Ухае на трева и нежен цвят и радост пак изплува от душата! 16 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Доц. Младен Мисана е потомък на адвокат, лекар и учена майка, хабилитирано лице. Праядо му, предприемач Винченцо Мисана се оженва за българска красавица и остава в България, първоначално в Сливен. Дядо му е адв. Винченцо Мисана. Красивата къща, която ви показвах, е оттам. Отдавна е продадена. Както и останалите имоти. Баща му е лекар, съпругата - редактор в издателство. Самият Младен Мисана е роден в София, където родителите му живеят отдавна. И двамата със съпругата са заможни и трудолюбиви. Не са Бохотски селяндури като нашата баба и никой на никого не плаща да громи България, напротив, имат големи заслуги в професиите си. Бай,баба,бай!

Всички прилики с лица и събития са случайни Има един такъв тип амбициозни женички, обикновено от провинцията, дето искат да покажат, че са нещо в живота, като грабят с пълни шепи блага, според тях, но не знаят, че всичко е в Божиите ръце и краят може да е непредвидим. Такъв тип беше и Татяна Боботинова от Хисаря. Ниска,възпълна, с присвити хитри очи и лукава усмивка, нищо особено на вид, но амбициозна, та дрънка. На млади години тя набеляза глупака Ивайло, чийто баща беше също пришълец в София. Пришълец, ама устроен. Мет на кревата, разигра го бременна, а в ония години на соца, ако не вземеш "бременната", ОФ организация, доклад в университета,в службата и чиба, та навън. Ивайло Глупака си взе Татянчето, което се оказа,че може да е пометнало, може да не е, но се намърда в София, в жк " Бъкстон". Краката нагоре, леж и еж, компании, живот. Семейната идилия премина в скандали, защото Ивайло Глупака завърши и тръгна яко да работи. Вместо да си я прати в Хисаря, Ивайло си я държеше, роди се дъщеря Анелия, Таня Гарганелата по- работлива не стана. Разказвала, залетели шамари с превъзпитателна цел, но такава не се получило. Неоправна за дома, но оправна за съда, Гарганела дело за развод завела и засъдила Ивайло Адвокатина шест години и половина с баща си, докато го обере добре и се нагуши с пари. Става превратът през 1989 година и Татянчето полетяло веднага навън да си търси късмета. Знаело английски, та към Лондон. Може да се каже, че обичала мъжете. Не стояла мирно и в София, нито в Лондон. Скоропостижно трябвало да се намери богат мъж, който да я издържа. Не станало веднага. Премела креватите на някой и друг англичанин, докато попаднала на разведения Джордж, повече от двадесет години по-голям от нея и той с дъщеря , и хартисала. Джордж се занимавал с бизнес, та се увъртяла и Татяна да му помага. В бизнеса, не в кухнята и в дома, защото готвачът пак бил Джо, а вече имало и прислужница. Дъщерята Анелия шитнала в пансиони, после в Америка, предостатъчно време да завърши, но и да си провали личния живот. Шат-пат, игра го англичанка, че дълго време американка, вече е от години " софиянка". Дали майка й има брак с Джордж, историята мълчи, но Таня Гарганелата живя добре до инсулта на Джо и завръщането им в България, където купили апартамент. Че тя много Хисаря я не люби за постоянно местожителство. За Гарганела настъпиха трудни времена. Джо на количка, Анелия бездетна и безкъсметлийка с Петко Тарикатина, взел я само, защото е от богат сой и с истинския си баща неудачник, защото Ивайло го гонела от години сериозна опасност от втората му съпруга, повторно сменила го с куп мъже. Тя с куп мъже, той с куп жени, та до провала. Защото жаждата за обиране на пари не била само на Татяна Гарганелата, но и на втората, че и на зетя. А няма вече будали за помагане, ни съпрузи, ни съпруги, защото такъв тип хора завършват по правило зле. Бог бави, но не забравя и неморалните наказва. Татяна с разклатено здраве и бъдеща инвалидна количка. Още го играе на пътешественичка и революционерка социална, но възмездието чука на вратата й. Не й се гледа много болен мъж, намерила му болногледачка. Грабиш, грабиш от живота, после той те тръшне, та си забравиш и името. Натам отива работата и на Татяна Боботинова Гарганелата, и на Ивайло многолюбовниковия, обичащия да поокрадва редовно ала-бала евролала, и на бездетното Анелче с тарикатския мъж Петко. Който чака от самото начало да му падне гювеч. Ха напред, напред, пък после назад! И не се ли овладееш навреме, падаш в поредната бездна. Вселената има баланс, който не го е разбрал,сам е изгорял! 16 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Отгоре чрез съня ми дават знак, обикновено верен и се случва, къде е пътят аз не знам.И как във този свят ще трябва да се уча. Но има връзка в тези светове, които са и богоразделени. Какъв е смисълът от векове ще търсим горе,долу и на смени, минавайки живот подир живот, докато се превърнем в съвършенство. Душата все ще търси своя брод и сънища ще идват все Божествени. Навярно не достига доброта. А за добрите и сънят е милост, закрила в лудостите на света, спасение и вид небесна сила. Така усещам се чрез всеки знак, макар понякога да не разбирам. Успокоение и шепот чак по-лесно смисъла да пренамирам! 15 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

ЗАБУЛЕН С ЕСЕНТА Автор: missana По черно острие приплъзва се нощта - един недефиниран още символ, преплел се с недосбъдната мечта и с минало надничащо сервилно. В архивите на бъдещето неоткрит, аз фигурирам - послепис на песен. Ще ме запее ангел в облак бял укрит, поел към рая в пътя си небесен. И после ще остана в есента на своето житейско раздвоение, за да сънувам вечно пролетта - пропуснато от коловозите спасение.

Да ме пази Бог да не напиша никога подобно стихотворение!

Margarita Petkova 1 дни · НЯМА ГО МАЙСТОРА! изграждането на отношения не става с обаждания всеки ден или през ден по шест пъти с изпращането на снимки откъде минаваш как си подреждаш чиниите и как те гледа домашния ти любимец (ако имаш такъв – обикновено имаш...) с нескончаеми обяснения какво пазаруваш със споделяне на видеоклипчета как да сготвим спагети по 36 начина с агресивни напъни да вградиш сянка в темел който виси във въздуха на съзнанието ти без да те интересува почвата под краката ти без да се интересуваш чия сянка вграждаш без да виждаш човека а само сянката му която няма как да настигнеш защото друго слънце я грее – слънце а не микровълнова фурна за претопляне на вчерашна манджа не тъжни абажури над девствени сиви дивани между рафтове книги с неразгърнати страници… отношенията не седят удобно и кротко обути в домашни чехли пред мрънкащи плазми и мръчкаво осветление обградени с унили растения и подреденост до скомина отношенията или ги има или ги няма (както сношенията извинете ама е точно така – не можеш да кажеш че нещо е станало когато не се е случило) ако ги има се развиват от само себе си ако ги няма – това е положението… (всъщност отношенията възникват от първия поглед после можеш само да ги разваляш с изграждане на нещо което го няма) © Margarita Petkova #ОщеБелиНощи Б. М. Истинските ми отношения нямат общо с описаните попълзновения

ИЗЛИЗАНЕ НА РАЗХОДКА ОТ ЗООПАРКА!

СЛОНИЦАТА!

Измет като тоя втори няма, ще пострада културата голяма! Шарко - тъпанарко, хем просто, хем малко! ПОЗДРАВ ДО ГЛУПАКА! ПОЗДРАВ ДО ГЛУПАКА!

Наша стара баба белокоса на месо и на сланина носи, суратя и на тиган мяза, а снагата - каца под перваза. Ще се спука баш сурат - балона и почти снагата й на слона, грозна,грозна,грозна,грозотия, всеки клип е с образ на брантия! Наша баба казълбаша Анка с вид на баш прогонена горянка, тръгнала е вече към небето, написала си и писмо невзето! Кой от Слоница се интересува! Стара бъчва, дето хич не струва. Ама стой де, да се забавлявам, твойта простотия да развявам! Р.К.

Откачалниците място не могат да си намерят! Ами в лудницата бе, драги! Там ви е мястото!

ЗМИЯ Проклета да си ти змия, която ме опаса, пиеш кръвта ми всеки ден, боа ли си, защо се виеш? Нападна ме и тази нощ в съня ми, срещу мен изсъска, с каква омраза, злоба, мощ сияеща във ореол изсъска. Красива си, дебела, къса, пъстра в шарки и искри, дори леглото ми раздруса и не остави да заспи сърцето мое клето, болно потънало в печал, тъга. Защо, змия, волно, неволно танцуваш танца на смъртта? Стига съска, не искри, скрий се в твойта дупка черна, ще те насека, боли.... не, няма само да те перна! Силна си, хитра, лукава, напила се с човешка кръв, да ме захапeш искаш, вириш глава, стоманена е мойта кръв! поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

Bubbles

BubblesBubbles