Росица Копукова

Отнася се за джуревката. Не измествай темата на своя профил.

Тео Без Главата да се покаже сега? Ама е плешив и грозен, та не ще!

Е,как да ти устоя! Големи пръцкания, пък то излезе: " Старата циганка пуши с лула и ни напомня за любовта!". Получи ли си цвете, подарък? Нищо и тука е мълчание. Моите пристигнаха.

РОДНОТО МЯСТО НА БАБА В СЕЛО БОХОТ!

КАТО ОТИДЕШ В РОДНОТО СЕЛО НА БАБА АНКА ПАНДИЗЧИЙКАТА И МУЗАТА ЩЕ ТЕ СПОХОДИ!

Не е от вчера, Тетинка, ама малко е неудобна за чернички тенове. Дяволът Бю....

Ха-ха-ха....Пази диета тогава!

Бива си ме-пиша. Тебе те бива пуканки да ядеш, сделани в СССР.

Аз друго разбрах. Нищо де, пуканки да са.... АСПЕКТИ НА КРАСОТАТА!

Ти как позна, че са руски? Май си от бранша.

Хайде ,баце, размахай парцала, в тоалетната влез през портала, и пръсни със парфюм на простака, та да стъпиш на двата си крака. Малко мозък в главата да влезе. Че си прост като чироз изплезен! Толкоз можеш, поне в сто живота, не ще отлепиш се от идиота! Текст: Р. К. Музика: Анка Пандизчийката

МНЕНИЕТО НА ПРОСТАЦИТЕ НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА. А И ТОВА НЕ СЪМ ГО ПРАВИЛА АЗ! НИЩО ЧУДНО ПО НЕГО ДА Е РАБОТИЛА БАБА ЯГА СЕКИРАТА.

Осми март е денят на боркинята и на смелата, честна жена, не на глезлата, не на царкинята, затова го празнуват в света! Няма сила, която да може още дълго да го заличи. Много съвести още тревожи, но блести в милиони очи. Аз го имам за свой ,не защото политически крие нюанс, но работих, усетих и злото, и съм просто жена като вас. Не се виждам женичка за в къщи, имам още за битки кураж. И печелех за хляба насъщен, трупах с времето дългия стаж на безстрашните, дето не спират да творят социално добро. Затова Осми март ми е лира, звук на песен и нежно танго. Затова ми е светло начало, но и делнична моя борба. Хич не знам аз как би ми стояло битието по царска творба. Но, каквато да съм, се харесвам. Осми март е денят и за мен, рано сутрин косите си сресвам и летя с порив нов, вдъхновен! 7 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Ясно личат дълбоките логопедични дефекти в говора й. И, ако тази проста селянка не беше червено паве, никой нямаше да я държи музикална в нито едно училище. Както и да следва музикална педагогика в Пловдив, дето партийците влизаха без изпит по Татово време! Нека не забравяме, че са я и гонили. И баба Яга е летяла на метлата в три училища, където, в последното, мнението на децата за нея, ви пуснах в една анкета, направена в училището за всички учители. Казано на образен език, баба Анка е в ниското, в тревата, по преценка на децата!

Никога не можеш да стигнеш Росето. И доста мишоци тука ги боли, но това е положението. Значи не си циганка, само си черничка! Разбрах те!

Взима четка с препарат, на арабите е брат, за негрите е чер рахат, чисти им със аромат. Плащат му на пукнат цент, няма даже за абсент, форумът е затова- да разсее миризма, нужникарче-нужникар, на арабите другар! / Повтаря се два пъти/ Текст.: Р.К. Музика: Анка Пандизчийката

Само че не лъжа за годините. Джуревката ами се направи млада, ама от време оно. Те си лъжат от деца.

И снимката ти е отпреди 40 години, кога джуревките се снимаха черно-бяло! С удоволствие. Имам работа днес, но ще ми дойде музата. Не съм го обидила, той сам се изписа. Вярно е . И в ДС имаше много джуревци, ама ние не сме там.

Джуревка. Нищо,че си махнала мустаците! Личи ти ромската рода.

/ Разказ по действителен случай/ След пенсионирането на едно добра, но простоватичка директорка, дошла в столицата от село Смядово , Плевенско, в детската градина дойде с парашут директорката от БКП Цвета Таскова, съпруга на дипломат Тодор Тасков. Имаше нещо, което не се разбра около нейното назначение. Тя дойде кисела от самото начало. Въпреки високия пост на мъжа й, я бяха шитнали от луксозно детско заведение, спуснали я в тази малка градина на доизживяване, а тя беше още около 50- годишна жена. С нея дойде една близка учителка - Рачева, на която прякорът бил " Подлогата". Подлогата мълчеше, но другарката Таскова хич не беше очарована от местоработата. Настроението й малко се повиши с идеята да си вземе снаха единствената млада почти висшистка - учителка Роза Колева, която завършваше. Другите си бяха стари жени до една. Тъй като мълвата ходи подир всекиго, особено, когато е истина, скоро се разбра, че единственият син на Цвета Таскова не бил съвсем в ред. Докато съпругът й бил на дълъг дипломатически пост в бившата ГДР, синът се записал да учи, но се сбъркал нещо и не успял да завърши, започнал да заеква, да не пази равновесие и после завършил тук немска филология. Но понеже не бил съвсем добре с говора, работел само като писмен преводач. Така че мечтата на Цвета Таскова за сватлък не се осъществи, предадена надлежно от Подлогата, тя побесня и възневидя Роза Колева. Идеята й беше да я разкара с помощта на шантаж и необразовани учителки, които завиждаха злостно и на Роза, и на интелигентното й семейство. Не можа много да омота родители. Работата стигна до Министерство на образованието, оттам съзряха, че нямаше никаква основателна причина и решипа въпроса като преместиха Роза Колева на много по-добро място. Роза отиде в държавен център на деца по интереси. За Цвета Таскова обаче не настанаха светли дни. Цвета Таскова вкара едно дете с умствени проблеми по връзкарско-рушветчийската методика, детето избягало и тя наказа жестоко учителката Драгиева. Учителката Драгиева обаче не се предаде и заведе дело срещу Таскова, защото тя нямаше право по тогавашния учителски кодекс да вкарва в нормална детска градина дете с видими психически проблеми. Делото тръгна на добре, на паникьосаната Цвета Таскова й дойде друга беля до главата. Дипломатът и той на 50-тина години, в чийто апартамент живееха в центъра на София. Цвета била кюстендилска снаха, един възпитан човек като дойде да го запознаят с учителките и да види къде работи жена му, я напусна неочаквано и отиде в апартамент на любовницата си, от която имал и дете. Нищо неподозиращата вироноска Цвета изпадна в криза като получи и призовка за бракоразводно дело и чрезвъйчайно влезе в психиатрия. Мъжът й искал развод, очевидно е мислел, че не може да остави цялото си имане на един проблемен син и е искал и нормално дете, та на 50 години започваше животът си наново. Майката на второто дете била 22 години по-млада от него. Цвета не издържа, хвърли се от четвърти етаж на болницата и загина на място. Скоро след нея шашардисаният й син го бутна кола на улицата и той загина на място. След две трагедии и две погребения Тодор Тасков се върна след година в бащиния си апартамент и продължи живота си с новата съпруга. И с нормалното си дете. Доколко му е писнало от Цвета и доколко това е морално, ние не можехме да съдим. Скоро след това закриха и самата детска градина. Остана тежкият повей от една съдба, в която всеки си поручи заслуженото и още й се носи миризмата! 7 март 2024г., София Росица КОПУКОВА

Нямаме! Да сси се усетила веднага, джеревке! Ама не си!

ВЕЧНАТА ВДОВИЦА!