БОЖЕ-Е-Е-Е-Е-Е! И ТАЯ ТРЪГНАЛА ЗА НАГОРЕ, ПЪК СЕ ПРАВИ НА УЛАВА, ЧЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАЛА! СТОЙ ДЕ, ДА СИ КАЖЕМ ОЩЕ НЯКОЯ ПРИКАЗКА!

която ме опаса, пиеш

кръвта ми всеки ден, боа

ли си, защо се виеш?

Нападна ме и тази нощ

в съня ми, срещу мен изсъска,

с каква омраза, злоба, мощ

сияеща във ореол изсъска.

Красива си, дебела, къса,

пъстра в шарки  и искри,

дори леглото ми раздруса

и не остави да заспи

сърцето мое клето, болно

потънало в печал, тъга.

Защо, змия, волно, неволно

танцуваш танца на смъртта?

Стига съска, не искри,

скрий се в твойта дупка черна,

ще те насека, боли....

не, няма само да те перна!

Силна си, хитра, лукава,

напила се с човешка кръв,

да ме захапeш искаш, вириш глава,

стоманена е мойта кръв!
 

поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama